Покрай всички вълнения около турнира “Лейвър Къп” и възродилите се надежди за нов възход в кариерата на Григор Димитров, новината, че Ким Клайстърс се завръща в професионалния тенис от 2020 г. сякаш не получи очаквания отзвук, поне в България.
Въпреки това няма съмнение, че белгийката е една от най-грандиозните фигури в модерната ера на женския тенис. Всеки, запалил се по играта в началото на века, със сигурност е израснал със съперничеството между сестрите Уилямс и “двете белгийки” (Ким и Жюстин Енен). Клайстерс бе толкова популярна не само заради класата си на корта, но и заради образа си извън него – тя бе наистина по-специална, по-различна, пребори се с 4 поредни поражения във финали на турнири от Големия Шлем, за да се изкачи впоследствие на върха. Хората я познаваха и като цяло я обичаха.
Сезон 2020 в света на WTA със сигурност ще бъде по-интересен благодарение на Ким. В този материал ще се вгледаме в някои от най-любопитните завръщания в професионалния тенис на популярни имена, окачили веднъж ракетата на стената и преосмислили решението си впоследствие. Какво ли е да свикнеш с живота на “пенсионера” и в един момент да осъзнаеш, че все още има какво да дадеш на спорта? И, по дяволите, искаш да усетиш отново онази тръпка от това да направиш ас пред 23,000 души на “Артър Аш Стейдъм” или ретър уинър на Централния корт на Уимбълдън!
Бьорн Борг – фалит и сблъсък с реалността
Започваме, разбира се, с едно от най-популярните завръщания, оказало се в крайна сметка пълен провал. Бьорн Борг е без съмнение голямата звезда в мъжкия тенис през втората половина на 70-те години. Пет титли на Уимбълдън и шест на Ролан Гарос в рамките на около петилетка превръщат Борг в един от най-добрите за всички времена, а славата му е като на рок звезда.
Жените са луди по него, всеки иска да се докосне до магнетичния швед, дори тогава обвит в мистерия. Специалистите по физическа подготовка са категорични, че Бьорн е от друга планета, и то далеч преди ерата на другия извънземен – Майкъл Джордан.
Сензационно за целия свят, шведът заявява, че спира с тениса през 1983 г., на крехката възраст от 26 години. Някои твърдят, че причина за решението са зачестилите загуби от Джон Макенроу, но феновете на Борг са категорични, че това не отговаря на истината. Говори се, че са замесени наркотици. Никой не може да бъде сигурен каква е истината и какво прави шведът в продължение на 8 години, когато сякаш изчезва от лика на Земята, освен самия Борг. Появява от време на време в демонстративни мачове, със скъсена коса и модерна графитна ракета, но информацията е повече от оскъдна.
В началото на 90-те Борг е пред фалит, кредиторите безжалостно разпродават луксозните му апартаменти и коли. Шведските таблоиди пишат за извършен опит за самоубийство. На 34-годишна възраст бившият номер едно решава, че ще се завърне към това, което умее най-добре – тениса. Поръчва десет дървени ракети “Донай” и започва да тренира, без да осъзнава, че времето не спира за никого. Тренира в Лондон, като завръщането му е планирано за Монте Карло и любимата му настилка клей. “Като в Ирак с мускет”, коментират скептиците категоричния му отказ да използва графитна ракета.
Преди старта на надпреварата в Монте Карло, Борг урежда демонстративен мач със сънародника си Ларс Йонсон, номер 93 в света по това време. Журналистите и принц Албер присъстват на трибуните, но почти никой друг, заради цената на билета от 50 франка.Първият му мач в турнира е срещу испанеца Жорди Арес, номер 52 към онзи момент.
Някогашният доминатор на Ролан Гарос е прегазен с 2-6 3-6 за около час. В погледа на Арес безспорно се чете смесица от изненада и съжаление, когато двамата се поздравяват на мрежата. Младите таланти, Горан Иванишевич и Борис Бекер, тренират с Борг от уважение, но са категорични: “Той удря без достатъчно сила.” Може би забележката е насочена към старовремския инструмент, който Борг използва, а не към неговите качества.
През следващите три години Борг играе на подбрани от него турнири, но така и не печели среща. През 1993 г. взима сетове и в трите мачове, в които участва, като насред Москва е близо до победата срещу номер 17 в ранглистата Александър Волков. Спира окончателно през същата година и слага край на една от най-паметните и противоречиви кариери в историята на тениса, около която загадките витаят и до днес.
Кимико Дате Крум – защото най-важна е любовта към играта
Кимико Дате е известна като солидна тенисистка през 90-те години, с полуфинали на три от четирите турнири от Големия Шлем. През 1996 г. участва в паметен мач срещу Щефи Граф на Уимбълдън, в който от 0-5 гейма в първата част се докопва до позиция сет на сет. След дълга дискусия съдията на стола решава да отложи мача заради тъмнина, точно когато Кимике е набрала инерция. Доиграването е спечелено протоколно от Граф.
Същата година японката се отказва и повече от десетилетие живее спокойно със съпруга си – германски автомобилен състезател. Всичко започва като на шега, с демонстративен мач срещу Граф и Мартина Навратилова. Дате изглежда в чудесна форма.
“Защо пък да не направя още един опит?” Началото е тежко, японката стартира с турнири от по-ниските нива. След мачове едвам стои права, като истинско облекчение за нея е фактът, че съпругът й може да готви и я замества в кухнята. Първата й по-тежка победа е срещу популярната австралийка Кейси Делакуа. През 2009 г., на 38 г. и 264 дни, Дате печели титлата в Сеул, като става най-възрастната шампионка в Опън ерата след Били Джийн Кинг.
Продължава да се състезава до 2017 г. срещу съпернички с около 20 години по-млади, когато болките в колената се усилват и японката е принудена да спре. На невероятната възраст от 46 години! В турнирите от Големия Шлем така и не повтаря предишните си успехи и не достига повече от 3-и кръг, но най-важна е любовта към играта, нали?
Фабрис Санторо – Магьосника в търсене на рекорди
Любимият на всички Фабрис Санторо. Или “Магьосника”, както го бе кръстил Пийт Сампрас след техен паметен сблъсък в Индиън Уелс. Фабрис спира с професионалния тенис през 2009 г., като се прощава с любимата си игра в зала “Берси” в Париж. Санторо е изпратен с очакваното уважение от колегите си, феновете го аплодират на крака.
Изненадата е пълна, когато името му се появява в основната схема на Аустрелиън Опън 2010. Причината – Фабрис иска да постави рекорд, като стане първият, участвал в турнири от Големия Шлем в 4 различни десителетия. Всъщност, Санторо среща на някакъв етап от кариерата си 22-ма от общо 26-те души, достигали до номер 1 в ранглистата. В колекцията му липсват само Настасе, Нюкъмб, Борг и Макенроу. Побеждавал е 18 от тези 22 тенисисти, включително Федерер, Джокович, Сампрас, Агаси и Конърс!
Санторо е и тенисистът с най-много записани загуби на сингъл – 444, като балансът му все пак е положителен. Със сигурност Марат Сафин спи много по-спокойно, откакто двамата с Фабрис вече няма как да се засекат на корта. Както самият Сафин казваше: “Да ми кажат, че ще играя с него, е като да ми кажат, че ще умра!”
Завръщането на Санторо в Австралия съвсем няма същите пропорции и дистанция във времето, като тези на Борг и Дате, завършва безславно с поражение от Марин Чилич в първи кръг, но всички си спомнят с умиление за Магьосника, радвал ни с вълшебствата си през четири десетилетия!
Ким Клайстерс – може ли приказката да се повтори?
Завършваме тази първа част от прегледа със самата белгийка и първото й завръщане през 2009 г. Клайстерс започва като професионалист през 1997 г., през 2003 г. вече е номер 1. Две години, след като триумфира в Ню Йорк, Ким сензационно обявява, че спира поради контузии и желание да се отдаде на семейството си. Когато е едва на 23 години, на върха на кариерата си.
Белгийката ражда дъщеря през февруари 2008, а още през август 2009 е обратно на корта. Още в първите си два турнира взима скалпа на две представителки на топ 10. Третата й надпревара всъщност завършва с… нова титла на US Open! Дори инцидентът със Серина Уилямс в полуфиналите и дисквалификацията на американката точка преди края няма как да заличи невероятния успех на Клайстерс – първата майка с “Мейджър” титла от Ивон Гулагонг през далечната 1980 г.!
След още пет титли през 2010 г., дубъл в Ню Йорк и триумф в Австралия година по-късно, Ким решава, че вече няма какво да доказва на никого. До този септември, когато вече на 36 белгийката отново реши да поеме по тежкия път на професионалния тенис. Въпреки че вече е майка не на едно, а на цели три деца (Джейда си има две по-малки братчета).
Може ли Клайстерс да повтори приказката от предишното си завръщане? Как ли ще се чувства, когато отново застане на корта в официален мач? Дали отново като 17-18 годишното момиче, което тепърва трябва да трупа победи и опит, за да се почувства уверено на корта?
Или пък ще подходи с арогантността на Борг, мислейки, че времето е застинало и отново ще доминира, въпреки драстичната пауза?Може би балансът е някъде по средата. И дали Клайстерс ще го намери – ще бъде един от големите и най-любопитни въпроси през предстоящите 12 месеца!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
