Канадската сензация Феликс Оже-Алиасим е само на 18 години, но вече пише история на Miami Open. Той стана най-младият полуфиналист в Маями в 35-годишната история на турнира, след като елиминира Борна Чорич. В същото време тийнейджърът вече има баланс от 5-0 срещу представители на топ 20.
Много специалисти дори го сравняват с легендата Рафаел Надал, на Феликс не крие, че обича такива условия на корта, каквито допадат и на Матадора:
„Бавен корт, на който топката да отскача високо. Необичайно е за канадец, но също харесвам клея много. Като юноша имахме много турнири на клей, подхожда на играта ми. Агресивен съм на корта още от малък, благодарение на физическите данни, които имам. Сервисът е едно от най-силните ми оръжия, форхендът също… С тях поставям под напрежение противника. В същото време обаче мога да покривам корта доста добре“
Алиасим има интересна история и с големия съперник на Надал, Роджър Федерер;
„Той е идол на всеки тенисист в света. На осмия ми рожден ден през 2008-а майка ми се опита да ми издейства подписана снимка на Роджър, но не успя. След това обаче 9 години по-късно го срещнах на рождения си ден в Монреал, така че беше специално да срещна един от идолите си.“
Няма съмнение, че светлото бъдеще е пред Феликс. И докато другите тепърва откриват колко всестранно развита личност е, и че може да свири на пиано например, трябва да припомним, че канадецът не винаги е бил вундеркинд, дори и сега да изглежда в очите на всички като супергерой. Всъщност само допреди няколко години българинът Александър Донски редовно побеждава Алиасим.
„Побеждавал съм го много пъти и на тренировки, и на мачове – разкри Донски пред TennisKafe.com. – Той от малък е много трудолюбив и дисциплиниран. Той преди беше много нисък, но изведнъж порасна. Още от малък има много агресивна игра.“
Самочувствието на Феликс обаче е на ниво от доста години вече:
„Опитва да излиза на мрежата, мисли тактически. Това, че стана физически силен, много му помогна – каза още Донски. – Федерацията в Канада също много го е подкрепяла – осигуряваха му всичко и мислеше само за тенис.“
Помощта от канадската федерация е жизненоважна и може би точно тук се крие ключът към изкачването до върха:
„Това маха от напрежението. Защото в трудните моменти в някой мач не си мислиш, че ако загубиш, няма да има шанс да участваш на конкретен турнир след това. Мислиш само за мача. Не те завладяват притеснителни мисли.“
Няколко години по-късно равностойните някога Феликс Оже-Алиасим и Александър Донски вече изглеждат на светлинни години един от друг. Всеки води личните си битки вече, но историята им е поредният хубав пример за това колко тънка е границата в тениса, а и в спорта въобще. А и как една точка тук и там може да струва много.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
