Настоящият период без съмнение е особено тежък за всички фенове на тениса – лишени както от възможността да ударят няколко топки на близките кортове в парка (освен ако не искат да нарушат Закона за здравето и да заплатят скромната сума от 5000 лева), но и от удоволствието да наблюдават любимия си спорт по телевизията.
За съжаление, предвид интернационалния характер на тениса, поне в обозримо бъдеще няма изгледи турът да бъде подновен, като само преди няколко седмици се случи немислимото и Уимбълдън бе отменен за първи път от 1945 г. В този латентен период не ни остава нищо друго освен да се върнем назад във времената отпреди COVID-19 и да се позабавляваме с някои изцяло хипотетични и безсмислени дискусии, които обаче със сигурност ще се понравят на заклетите фенове на играта.
Темата за днес е следната: какво би се случило в турнирите от Големия Шлем през периода от Уимбълдън 2003 (първата титла на Роджър) до US Open 2006 включително, ако Федерер никога не се беше раждал или бе предпочел футбола пред тениса и се бе изявявал като централен нападател на ФК Базел, рамо до рамо с Александер Фрай. Добре известно е, че Роджър до голяма степен съсипа кариерата на редица безспорни майстори от неговото поколение, сред които Анди Родик, Лейтън Хюит, Марат Сафин и др.
Избрал съм този период именно поради тази причина – за да поразсъждаваме колко по-успешни щяха да бъдат въпросните гиганти, ако пътищата им не се бяха пресекли със (поне към днешна дата) статистически най-успешния състезател за всички времена преди появата на останалите трима от Голямата четворка.
Разбира се, за да не усложняваме ненужно упражнението, правим уговорката, че липсата на Федерер не води до промяна на поставянето и, респективно, до промяна на позициите на играчите в схемата.
Уимбълдън 2003
Реалния свят: 21-годишният Федерер се справи с 3:0 сета срещу Марк Филипусис за дебютната си титла от Големия Шлем, като на полуфиналите разгроми и Анди Родик в “стрейт сетс”.
Паралелната вселена: тук без съмнение финалът щеше да бъде между Родик и Филипусис, тъй като в четвъртината на Федерер липсваха имена, способни да спрат развихрилия се по това време Ей Род. Вероятно много хора биха посочили Анди като сигурен победител в подобен финал, но все пак няколко неща следва да се имат предвид:
- Родик през цялата си кариера имаше затруднения и не се чувстваше никак комфортно срещу други “бомбардири” от сервис;
- Филипусис отстрани по-рано в турнира Агаси с помощта на немислимите 46 аса. Агаси, от своя страна, достигна до номер 1 в света и спечели Аустрелиън Опън през онзи сезон, като е излишно да казваме, че на ретур е поне класа над Родик;
- Към онзи момент Филипусис бе с много по-голям опит на трева и брой участия на Уимбълдън, докато Анди бе на крехките 20 години.
Моето виждане: вероятно мачът щеше да бъде решен с “лотарията на тайбрековете” (ако мога да парафразирам футболните коментатори), като и двамата щяха да запишат огромен брой асове. Все пак, предвид това, че Родик завърши под номер 1 през 2003 г. и като цяло е по-доказаният турнирен победител от двамата, няма как да не му отдадем леко предимство.
Титли до момента:
Анди Родик – 1
US Open 2003
Реалния свят: Анди Родик спечели първата си титла от Големия Шлем след лесен успех над Хуан Карлос Фереро. Федерер отпадна сравнително рано от стария си познайник още от юношеските години – Давид Налбандиян. Турнирът се запомни и с честите прекъсвания заради дъжд.
Паралелна вселена: тук присъствието на Федерер едва ли променя нещо с оглед на ранната му загуба. Налбандиян отново достига полуфинала и губи от Родик.
Титли до момента:
Анди Родик – 2
Australian Open 2004
Реалния свят: Роджър спечели втората си Мейджър титла и се изкачи за първи път до № 1 в сета след победа с 3-0 над Марат Сафин. По-рано в турнира Сафин игра тежки петсетови мачове с Родик и Агаси и бе останал без сили за финала.
Паралелна вселена: трудно е да се направи каквато и да е била прогноза. Първо, не е ясно кой щеше да бъде финалист от горната част на схемата – Хюит, Налбандиян или Фереро? Второ, трудно е да се прецени доколко Сафин бе уморен във финала или просто надигран от Федерер? Припомняме, че Марат се завръщаше след дълго отсъствие заради контузия и бе непоставен.
Моето виждане: домашният турнир НЕ бе най-успешният за Хюит, а Налбандиян често се проваляше в критичните моменти, така че Фереро щеше да използва инерцията от финала на US Open и най-успешната година в кариерата си (2003) и щеше да достигне до нов финал. Впоследствие, щеше да надделее и над уморения Сафин, който още има спомени от кошмарно загубения мач за титлата срещу аутсайдера Томас Йохансон само 2 години по-рано.
Титли до момента:
Анди Родик – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Roland Garros 2004
Реалния свят: Гастон Гаудио спечели „Купата на Мускетарите“ след сензационен финал с Гийермо Кория. Федерер загуби още в 3-и кръг от любимеца на френската публика – Гуга Куертен.
Паралелна вселена: Отново, присъствието или отсъствието на Федерер не променя нищо и Гаудио е шампион.
Титли до момента:
Анди Родик – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Уимбълдън 2004
Реалния свят: Федерер защити титлата си след много завързан финал срещу Анди Родик, прекъсван на два пъти заради дъжд.
Паралелна вселена: първо, да започнем с това, че този финал между Федерер и Родик сякаш остава в сянка на епичния им сблъсък, състоял се 5 години по-късно. А именно през 2004 г. Анди изигра един от най-силните си мачове на трева изобщо, като изпусна маса шансове във всеки един от сетовете. В допълнение, второто прекъсване за дъжд дойде в ключов момент, когато Ей Род водеше с пробив и 4-2 в третия (при сет на сет) и сервираше като робот.
Почти сигурно, без Федерер, финалът щеше да е между Хюит и Родик – двамата безспорно най-добри на трева след Роджър тогава. Все пак тук има интересен нюанс – съперник на Хюит на четвъртфиналите най-вероятно щеше да бъде Иво Карлович. А всички помним какво се случи година по-рано, когато австралиецът бе действащ шампион и срещна доктор Иво в първи кръг.
Моето виждане: безспорно, някъде до 2005 г. Хюит бе неудобен противник на Родик и водеше убедително в баланса между двамата. Все пак, трябва да отчетем, че Анди се наложи над Лейтън седмици по-рано в Куинс (любим и подчертано успешен турнир и за двамата) с 2-0 сета. Факторът Карлович също трябва да бъде прибавен към уравнението.
2004 сякаш бе Уимбълдън-ът на Анди и вярвам, че щеше да намери начин да се справи с по-малкия от двата си кошмара, макар и трудно. Титла за Родик!
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
US Open 2004
Реалния свят: Федерер разнебити Хюит с 6-0 7-6 6-0 (два геврека) и повтори постижението на Матс Виландер от 80-те – три титли от Големия Шлем в рамките на сезон. По-рано в турнира Роджър оцеля в петсетов титаничен двубой с Агаси, игран в рамките на два дена. В четвъртия и петия сет от този мач скоростта на вятъра бе толкова силна, че Андре срещаше трудности да преоблече тениската си. В полуфинала съперник на швейцареца бе Тим Хенман
Паралелна вселена: Хенман играеше през целия турнир на инжекции заради контузия в гърба и е трудно да си представим как би могъл да се справи по-добре в евентуален полуфинал, ако играеше не с Федерер, а с Агаси. Отделно, по това време Андре все още бе най-добрият на ретур в света и със сигурност щеше да причини много главоболия на сервис-воле играта на Тим.
Моето виждане: финал Агаси – Хюит, повторение на мача им от Синсинати същата година. Вярно е, че Лейтън не загуби сет през целия турнир и бе в супер форма, но, от друга страна, не срещна тежки съперници освен вечно контузения Томи Хаас и дебютанта Йоаким Йохансон.
Освен това Агаси бе много по-съдържателен срещу Федерер, отколкото бе Лейтън. Освен това Андре спечели в Синсинати, както и сблъсъка им на US Open две години по-рано, когато австралиецът все още бе номер 1. В паралелната реалност и паралелния “бетинг” уебсайт аз залагам парите си на американеца!
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Australian Open 2005
Реалния свят: Марат Сафин завоюва втората си и последна титла от Големия Шлем след финал срещу Хюит, в който руснакът започна ужасно, но постепенно навакса. В полуфиналите Сафин оцеля след мачбол (помните онзи лоб, нали?) срещу Федерер и триумфира над швейцареца в мача на десетилетието.
Паралелна вселена: тук не се променя друго, освен че никога не ставаме свидетели на шедьовъра Сафин – Федерер, а вместо това полуфиналът на Марат е с Агаси.
Можеше ли Андре да спре руснака и да видим нов финал Агаси – Хюит?
Моето виждане: по-скоро не. Australian Open 2005 бе турнирът на Сафин. Щом спечели срещу Федерер (който разгроми Агаси в четвъртфиналите), щеше да е фаворит и срещу Андре. Освен това Марат победи американеца в полуфиналите година по-рано. Отделно, през 2005 г. годинките вече започваха да тежат върху Агаси, като героизмът му на US Open (ще стигнем и дотам) бе по-скоро изключение.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Roland Garros 2005
Реалния свят: Надал вдигна първата си титла в Париж при дебютното си участие. Съперникът във финала бе левичарят Мариано Пуерта, който по-късно бе отстранен от тура заради употреба на забранени субстанции. В полуфиналите, Рафа надделя над Роджър в нервен и накъсан мач, игран при ниски температури под сивото парижко небе – това бе и първата среща на клей между двамата.
Паралелна вселена: едва ли някой се съмнява, че Рафа е шампион с или без присъствието на големия си швейцарски опонент. Най-вероятният му противник в полуфиналите щеше да бъде Карлос Моя, което не променя картината по никакъв начин.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Рафаел Надал – 1
Уимбълдън 2005
Реалния свят: Нова титла на Федерер след безпроблемни победи над Хюит и Родик в последните два мача. За целия турнир Роджър загуби сет само от Никола Кифер.
Паралелна вселена: няма съмнение, че Федерер, Родик и Хюит бяха с поне класа над всички останали участници в това издание на турнира. Следователно, Анди и Лейтън се срещат за втори път в мач за титлата на All England Club.
Моето виждане: няколко обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание. Първо, за разлика от предишната година, през 2005 Родик съвсем не бе толкова убедителен и се измъчи в няколко мача преди финала – два петсетови с Даниеле Брачиали и Грожан, както и тежък полуфинал с Томас Йохансон (известен с алергията си към тревата), в който и филето на мрежата бе на страната на Ей Род. Причина за това вероятно бе раздялата с Брад Гилбърт, довела до криза в играта на Родик и продължила до назначаването на Джими Конърс.
От друга страна, Хюит бе в може би най-добрата си форма от 2002 г. насам, като особено впечатляващо бе показното му срещу специалиста на трева Фелисиано Лопес. Отделно, Лейтън все още доминираше убедително баланса си с Анди.
Извод: втора титла за австралиеца на свещената трева!
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Рафаел Надал – 1
Лейтън Хюит – 1
US Open 2005
Реалния свят: Може би турнирът на десетилетието. Федерер спечели за втори път US Open, след като отново се справи с Хюит, както и с Агаси в емоционален финал. Турнирът ще се запомни главно със спектаклите на 35-годишния американец (може да си припомните трилъра с Блейк тук). Това беше и последния финал в турнири от Големия Шлем в кариерата на Андре.
Паралелна вселена: Предвид ранните отпадания на Родик и Надал, вероятно нов финал между Хюит и Агаси. Сърцето казва Агаси, разумът – Хюит. Защо?
- Хюит бе на 24, Агаси – на 35;
- Агаси бе преминал през серия от безкрайно изморителни петсетови срещи, като самият Андре бе помолил организаторите да изместят полуфинала му с Роби Джинепри в следобедните часове, за да има повече време за възстановяване;
- Тогава все още съществуваше т.нар. “Супер събота”, т.е. между полуфиналите и финала нямаше дори ден почивка;
- Агаси се държа достойно във финала срещу Федерер и дори водеше с 4-2 30-0 при сет на сет, но в четвъртата част несъмнено “свърши бензина”. Вероятно същото щеше да се получи и срещу Лейтън, който бе известен с това, че гони всяка топка;
- Не можем да очакваме Агаси да печели всеки път срещу Хюит на хард корт и по-конкретно на US Open, нали?
- Кариерата на Агаси, за разлика от Сампрас, не бе като история от приказките. Наречете го съдба, но едва ли някой е мислел, че точно момчето от Вегас, минало през толкова възходи и падения, ще приключи с титла от “Флашинг Медоус” и ще се откаже на върха, както го направи Пийт, нали?
Моето виждане: титла за Хюит в също толкова емоционален финал, какъвто бе този между Федерер и Агаси.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Лейтън Хюит – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Рафаел Надал – 1
Australian Open 2006
Реалния свят: Една от най-странните надпревари през новия век и една от най-трудно завоюваните титли на Федерер. Швейцарецът имаше големи затруднения в на практика всяка една среща от 4-и кръг до края. По пътя си Маестрото отстрани Томи Хаас в пет тежки сета, Николай Давиденко, Никола Кифер, както и сензацията Маркос Багдатис във финала. 20-годишният Багдатис, отстранил последователно Родик, Любичич и Налбандиян, се държа равностойно до сет на сет, но след това умората натежа. Следва да се отбележи, че Роджър се завръщаше след една от редките си контузии (в глезена), получила се в края на 2005 г., а Рафа Надал изобщо не участва поради травма.
Паралелна вселена: битката за финала в горната част щеше да е между Хаас и Давиденко. По това време Томи бе във върхова форма, докато руснакът воще не бе тази машина, която тормозеше дори Надал и Федерер в по-късни години. Двамата се срещнаха година по-късно в Мелбърн и победител бе именно Хаас.
Във финала срещу Багдатис класата и опитът на немеца си казват думата и той печели първия си Мейджър. Все пак неписаното правило в Мелбърн е да има сензационни финалисти, които обаче губят финала (с изключение на Йохансон), а и Хаас обичаше бавната “rebound ace” настилка.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Лейтън Хюит – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Рафаел Надал – 1
Томи Хаас – 1
Roland Garros 2006
Реалния свят: един от редките случаи в Оупън ерата, когато първите четирима поставени се класираха за полуфиналите – Федерер – Налбандиян и Любичич – Надал.
Роджър и Давид вървяха равностойно до сет на сет, когато аржентинецът се контузи и отказа. Очаквано, Надал преодоля лесно Любичич във втория полуфинал, а после надигра и Маестрото в 4 сета.
Паралелна реалност: любопитно би било какво щеше да стане, ако Налбандиян се беше класирал на финала вместо Федерер. Не е ясно доколко контузията на Давид дойде по време на мача с швейцареца или тя бе факт още преди срещата и просто се влоши в течение на двубоя.
Налбандиян без съмнение бе един от най-неудобните противници на Надал, благодарение на фамозния си бекхенд с две ръце. Тогава и килограмите на Давид все още бяха в нормата и той бе твърдо в топ 4 на света през голяма част от сезона. Все пак, трудно е да се повярва, че в 3 от 5 сета на корт “Филип Шатрие” Налбандиян щеше да постигне повече от достойна загуба, дори да предположим, че е напълно здрав.
Любопитно е все пак, че Надал и Налбандиян се срещнаха за първи път чак през есента на 2007 г., когато две разгромни победи постигна именно Давид, включително на финала в парижката зала “Берси”.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Лейтън Хюит – 2
Рафаел Надал – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Томи Хаас – 1
Уимбълдън 2006
Реалния свят: Въпреки трудния си на хартия жребий, Федерер записа четвъртия си пореден успех в Лондон, като Роджър загуби едва сет за целия турнир. Финалът срещу Надал бе игран на крайно “разоран” корт и при постоянен вятър. Преди срещата се очакваше първият мач между двамата на трева да премине с явно превъзходство на Маестрото, но Рафа се държа достойно, изпусна почти спечелен втори сет, върна си в третия, а в четвъртия небрежен “слем дънк смаш” ала Сампрас се оказа решаващ за каузата на Матадора.
Паралелна реалност: Без Федерер, финалист вероятно щеше да бъде Марио Анчич – човек, който правеше много силни игри на Уимбълдън в този период, а точно през 2006 бе в отлична форма. През 2002 г. Анчич спря именно Федерер в 1-и кръг на Централния корт, а през 2004 г. достигна полуфиналите, взимайки скалпа на Хенман.
По това време Надал все още търсеше играта си на трева, като по-рано в турнира бе близко до загуба с 0-3 от Робърт Кендрик и до голяма степен бе подпомогнат и от по-благоприятния си жребий. Все пак, във финален мач няма как да не отдадем предимство на Матадора.
Титли до момента:
Анди Родик – 3
Рафаел Надал – 3
Лейтън Хюит – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Томи Хаас – 1
US Open 2006
Реалния свят: възроденият Анди Родик с новия си треньор, легендата Джими Конърс, напомни за себе си, но отново силите му стигнаха само за достойно поражение от Федерер. Мачът бе от най-висока класа и напомни за финала им от Уимбълдън ’04, като Федерер завърши с едноцифрен брой непредизвикани грешки.
Паралелна реалност: няма да е пресилено да кажем, че титлата щеше да бъде спечелена убедително от Анди. Помня добре какво каза Родик след като спечели Мастърса в Синсинати няколко седмица преди Ню Йорк: “Има само един тенисист, когото не мога да победя в момента и малкото му име е Роджър”.
Не вярвам, че Ей Род щеше да загуби от Блейк или Давиденко в евентуален финал, въпреки отличната форма и на двамата. Опитът в големи финали и подкрепата на публиката (при съперник Давиденко) щяха да натежат в полза на Родик.
Титли:
Анди Родик – 4
Рафаел Надал – 3
Лейтън Хюит – 2
Хуан Карлос Фереро – 1
Гастон Гаудио – 1
Андре Агаси – 1
Марат Сафин – 1
Томи Хаас – 1
Като теглим чертата, виждаме, че наистина Анди Родик бе най-ощетеният тенисист от появата на явлението Федерер. Като се има предвид, че Анди бе спрян от Роджър и в други турнири извън анализирания период – например, Мелбърн ’07 и незабравимия Уимбълдън ’09 – може спокойно да заключим, че американецът можеше да има кариера, съизмерима с тези на Стефан Едберг, Джон Макенроу, Джими Конърс и др. Ами, някои хора просто не са се родили на правилното място в правилното време!
Разбира се, горният анализ е до голяма степен пречупен през субективното мнение на автора, макар и с опити за обективност, и не обвързва никого, като всеки е способен в коментарите под статията да изрази собственото си виждане за паралелната, лишена от Федерер, реалност!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
