Последният мохикан на съвременния тенис

 от Boris Strijlev 

Гледали ли сте някога архивни черно-бели кадри от Уимбълдън? Ако сте, със сигурност ви е направило впечатление колко различен спорт е бил тенисът преди около 50-60 години. Освен че тенисистите са били облечени в странни екипи с дълги панталони/дълги рокли и са използвали мъчителните дървени ракети, разликата в силата на ударите е просто главозамайваща.

Съвременните фитнес чудовища почти не се отделят от основната линия и играят с невъобразима мощ, горно въртеливо движение и подчертано затворени хватове. Както Пийт Сампрас обича да казва: “Модерният тенис представлява замеряне с камъни от дъното на корта. “

През последните години вече почти никой не изповядва т.нар. класически стил на игра – честите атаки към мрежата, елегантните волета и слайс бекхенди са тема табу за повечето представители на актуалния топ 50. Причините за това са много – генералното забавяне на настилките, навлизането на изкуствените кордажи и атлетизма на топ играчите, способни да изпълнят минаващ удар и от рекламните пана. При посоката, в която е поел днешният тенис, едва ли в близките 100 години ще видим тенисисти със стила на игра на Стефан Едберг,  Джон Макенроу или Пат Рафтър.

Има един тенисист обаче, който сякаш е изваден от ретро филм за Уимбълдън от 50-те години на ХХ век, но продължава да печели титли през 2019 г. срещу най-добрите съвременни гладиатори. На 37-годишна възраст! Става дума, разбира се, за Фелисиано Лопес, който завоюва втората си титла от Куинс в неделя след епичен финал (един от мачовете на сезона) срещу друг представител на старата генерация – французина Жил Симон.

Спомням си добре първия път, когато гледах Лопес. Бях изумен, че съществува испанец, който предпочита тревата за сметка на клея и посочва Уимбълдън като своя любим турнир. През онези години това просто не се случваше. Какво прави Фелисиано толкова специален в днешни дни?

Едва ли ще откриете друг тенисист в елита със стил като този на левичаря. За целия финал, продължил близо 3 часа, Фели изпълни общо около три драйв бекхенда. Над 90% от ударите му от тази страна бяха подсечени (слайс), сякаш извадени от репертоара на големия Джон Макенроу. От форхенд страната Лопес удря топката толкова плоско и с толкова отворен хват, че няма как да не предизвика умиление. Как успява изобщо да държи топката в корта, след като генерира малко топ спин само с помощта на китката си, вероятно е въпрос, който много специалисти си задават, когато гледат левичаря.

lopez1

И все пак бих дал много пари, за да гледам на живо Лопес. Не Федерер, Надал и Джокович, а именно Лопес и по възможност – на трева. Волетата на “Делисиано”, както бе кръстен преди време от Джуди Мъри, са едни от най-прецизните в тура. Неслучайно Фели е толкова силен в играта на двойка, доказано отново в неделя. Гладиаторът от Испания прибави към колекцията си и титлата в карето в тандем с Анди Мъри някъде около половин час, след като бе приключил титаничната битка със Симон. Само в неделя публиката видя две дузини шедьоври от ракетата на Фелисиано в близост до мрежата.

Без съмнение Лопес притежава и един от най-изчистените сервиси, благодарение на който е способен да се измъкне като на шега от ситуации 0-40. За разлика от повечето двуметрови гиганти, Фелисиано разчита в много по-голяма степен на вариацията, отколкото на грубата сила и пласирането на огромен брой асове. Подсеченият сервис на левичаря от дюс страната е истински образец, поставящ на колене дори най-големите майстори на ретура.

Глътка свеж въздух е да видиш тенисист, опитващ се да надделее с финото си докосване и тенис интелекта си вместо просто да “надстреля” своя опонент от дъното на корта. Или да го надтича в маратонски еднообразни разигравания, докато един от двамата не падне грохнал от умората.

Мнозина вероятно биха твърдяли, че стилът на игра на Лопес и тенисът на трева са отживелица. Като фен на някои от класическите представители на сервис-волето обаче, няма как да не изпитам тъга, когато и Лопес окачи ракетата в близкото бъдеще. Защото Фелисиано е може би последният мохикан, който свързва съвременния тенис с неговото неотменимо минало.

А понякога няма нищо по-хубаво от ретрото, нали?

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.