Последният мохикан на съвременния тенис

Последният мохикан на съвременния тенис

Гледали ли сте някога архивни черно-бели кадри от Уимбълдън? Ако сте, със сигурност ви е направило впечатление колко различен спорт е бил тенисът преди около 50-60 години. Освен че тенисистите са били облечени в странни екипи с дълги панталони/дълги рокли и са използвали мъчителните дървени ракети, разликата в силата на ударите е просто главозамайваща.

Съвременните фитнес чудовища почти не се отделят от основната линия и играят с невъобразима мощ, горно въртеливо движение и подчертано затворени хватове. Както Пийт Сампрас обича да казва: “Модерният тенис представлява замеряне с камъни от дъното на корта. “

През последните години вече почти никой не изповядва т.нар. класически стил на игра – честите атаки към мрежата, елегантните волета и слайс бекхенди са тема табу за повечето представители на актуалния топ 50. Причините за това са много – генералното забавяне на настилките, навлизането на изкуствените кордажи и атлетизма на топ играчите, способни да изпълнят минаващ удар и от рекламните пана. При посоката, в която е поел днешният тенис, едва ли в близките 100 години ще видим тенисисти със стила на игра на Стефан Едберг,  Джон Макенроу или Пат Рафтър.

Има един тенисист обаче, който сякаш е изваден от ретро филм за Уимбълдън от 50-те години на ХХ век, но продължава да печели титли през 2019 г. срещу най-добрите съвременни гладиатори. На 37-годишна възраст! Става дума, разбира се, за Фелисиано Лопес, който завоюва втората си титла от Куинс в неделя след епичен финал (един от мачовете на сезона) срещу друг представител на старата генерация – французина Жил Симон.

Спомням си добре първия път, когато гледах Лопес. Бях изумен, че съществува испанец, който предпочита тревата за сметка на клея и посочва Уимбълдън като своя любим турнир. През онези години това просто не се случваше. Какво прави Фелисиано толкова специален в днешни дни?

Едва ли ще откриете друг тенисист в елита със стил като този на левичаря. За целия финал, продължил близо 3 часа, Фели изпълни общо около три драйв бекхенда. Над 90% от ударите му от тази страна бяха подсечени (слайс), сякаш извадени от репертоара на големия Джон Макенроу. От форхенд страната Лопес удря топката толкова плоско и с толкова отворен хват, че няма как да не предизвика умиление. Как успява изобщо да държи топката в корта, след като генерира малко топ спин само с помощта на китката си, вероятно е въпрос, който много специалисти си задават, когато гледат левичаря.

lopez1

И все пак бих дал много пари, за да гледам на живо Лопес. Не Федерер, Надал и Джокович, а именно Лопес и по възможност – на трева. Волетата на “Делисиано”, както бе кръстен преди време от Джуди Мъри, са едни от най-прецизните в тура. Неслучайно Фели е толкова силен в играта на двойка, доказано отново в неделя. Гладиаторът от Испания прибави към колекцията си и титлата в карето в тандем с Анди Мъри някъде около половин час, след като бе приключил титаничната битка със Симон. Само в неделя публиката видя две дузини шедьоври от ракетата на Фелисиано в близост до мрежата.

Без съмнение Лопес притежава и един от най-изчистените сервиси, благодарение на който е способен да се измъкне като на шега от ситуации 0-40. За разлика от повечето двуметрови гиганти, Фелисиано разчита в много по-голяма степен на вариацията, отколкото на грубата сила и пласирането на огромен брой асове. Подсеченият сервис на левичаря от дюс страната е истински образец, поставящ на колене дори най-големите майстори на ретура.

Глътка свеж въздух е да видиш тенисист, опитващ се да надделее с финото си докосване и тенис интелекта си вместо просто да “надстреля” своя опонент от дъното на корта. Или да го надтича в маратонски еднообразни разигравания, докато един от двамата не падне грохнал от умората.

Мнозина вероятно биха твърдяли, че стилът на игра на Лопес и тенисът на трева са отживелица. Като фен на някои от класическите представители на сервис-волето обаче, няма как да не изпитам тъга, когато и Лопес окачи ракетата в близкото бъдеще. Защото Фелисиано е може би последният мохикан, който свързва съвременния тенис с неговото неотменимо минало.

А понякога няма нищо по-хубаво от ретрото, нали?

Борис Стрижлев, TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH