Самотният път към славата

 от  

По-малко от половин час след тежко поражение пред двама зрители Александра Возняк си тръгна от тенис центъра в Дотан (Алабама), разговаряйки с представител на авиокомпания.

Возняк, бивша тенисистка от Топ 25, се бе надявала да остане по-дълго на невзрачния турнир, но загубата я принуди да потърси незабавно евтин полет за следващата сутрин, с който да се прибере в Монреал. Вкъщи щеше да резервира друг за следващия малък турнир седмица по-късно в Шарлотсвил – поредната самотна тенис спирка далеч от светлините на WTA тура.

В Дотан и Шарлотсвил 29-годишната Возняк се събра със състезателки, които се борят да се измъкнат от ниските етажи на играта. Сред тях е и Фани Столар – 18-годишна унгарска красавица, която се надява един ден да се присъедини към тенис елита.

Столар и Возняк са на различни етапи в кариерата си. Едната е млада и перспективна, която се надява на пробив, а другата – ветеранка с успехи, която се завръща на корта. Но целта им да играят редовно в WTA тура за момента е една и съща и я преследват, участвайки в турнири на ITF Pro Circuit. В тях обаче наградните фондове са твърде малки и парите не стигат за нищо.

„Това не е мястото, на което искам да бъда – признава Столар в края на април в малката заличка в Boar’s Head Sports Club в Шарлотсвил. – Но имам цели и трябва да съм тук точно сега, за да стигна до тях.“

Играчите от Pro Circuit си дават среща на отдалечени спирки като Дотан, Шарлотсвил, Андижан (Узбекистан) и Юкси (Китай). Във всеки един момент от сезона може да има 70 такива турнира по целия свят, в които над 2 000 играчи отчаяно се борят за парите си за хотел или дори за по-малко. Ежегодно тенисът пръска 280 млн. долара за наградни фондове, но 60% от тях отиват в джобовете на 1% от водещите играчи на ATP и WTA.

В Pro Circuit обикновено има само по няколко зрители, които стоят прави край кортовете или в най-добрия случай – на сгъваеми столчета. Понякога има съдии на линиите, но не и подавачи. Състезателите сами си гонят топките, няма кой да им подава кърпите и не очаквайте някой да разпери чадър над тях по време на почивките.

Транспортните разходи за играчите могат да бъдат зашеметяващи, а цялата организация изисква огромни усилия.

„През януари отидох в Австралия и участвах в три турнира. Похарчих 15 бона“, казва Возняк.

Приходите й от тези надпревари преди облагането възлизаха на 6500 долара. Тя отпадна в първия кръг на квалификациите на Australian Open, а две седмици по-късно банковата сметка на шампионката Серина Уилямс нарасна с 2.8 млн. Австралийската авантюра на Возняк се превърна в чиста загуба. Същата работа и в Алабама, където взе 189 долара преди данъците и разбира се бе платила 40 долара такса за участие.

Става въпрос за тенисистка, която има победи над сестрите Уилямс и през лятото на 2009 г. достигна до №21 в световната ранглиста.

Днес, след серия от контузии, тя вече е извън Топ 300, но отказва да се предаде…

Да си плашащ, за да играеш

В края на април Возняк, Столар и още трийсетина състезателки се събраха в Шарлотсвил за участие в турнира на клей с награден фонд 60 хил. долара (на US Open се раздават 36 млн.).

Има няколко нива на фондовете в турнирите Pro Circuit, вариращи от 15 до 100 хил. долара. Всички те са под администрацията на ITF в сътрудничество с местните тенис федерации, но са отделно от „златните мини“ на WTA и ATP туровете.

Всеки иска да участва във веригите на професионалистите, но преди това играчите трябва да достигнат до определен ранкинг и трамплинът към него е именно Pro Circuit.

Столар пристигна в Шарлотсвил две нощи преди турнира и се настани в частен дом в покрайнините на колежа заедно с приятеля си и друга 18-годишна състезателка – Усуе Арконада. В Дотан същото деляха една квартира с нея.

По принцип настаняването е безплатно, но Столар и Усуе избраха да си поделят разходите за апартамент, след като се озоваха в отдалечена студена къща насред гората.

На следващия ден Столар повика кола на Uber, която я закара до комплекса, където вече я чакаше нейният треньор Федерико Родригес. Под негово ръководство тя направи скок от 86 позиции, за да стигне до рекордното 201-о място в ранглистата, а сега е 204-та.

BIRMINGHAM, ENGLAND - JUNE 18: Fanny Stollar of Hungary hits a forehand during the qualifying match against Jana Fett of Croatia on day two of qualifying for the Aegon Classic at Edgbaston Priory Club on June 18, 2017 in Birmingham, England. (Photo by Ben Hoskins/Getty Images for LTA)

Дъщеря на двама бивши унгарски спортисти, Фани прави първите си стъпки в тениса под наставленията на своите родители. Още като съвсем малка показва сериозен потенциал, а след като печели престижния The Eddie Herr International Tennis Championship през 2012 г. я канят в IMG Academy в Брадентън, Флорида.

След три години там тя се отказва от Академията и се завръща в Унгария, където няколко месеца се лута в търсене на вярната посока, в която да поеме кариерата й.

Столар нарече миналата зима „мазало“, но най-голямото разочарование дойде през март, когато направи едно катастрофално едноседмично пътуване до Австралия сама. Изигра един мач в турнир с награден фонд 25 хил. долара, а след загубата беше съкрушена и тотално изгубена.

„Никога няма да направя повече това“, казва тя за решението да пътува сама. „Не беше професионално. Не се чувствах като професионалист, а като турист.“

Скоро след това се завърна във Флорида, за да работи с Родригес, а през април постига най-значимото си постижение, побеждавайки №14 в ранглистата по това време Елена Веснина на турнира в Чарлстън. Партньорството й с Родригес обаче приключи през юни, когато нае Адам Алцшулер, за да й помогне за квалификациите на Уимбълдън.

Заради обещаващата си възраст, тя има всичко, което Возняк няма, включително пътуващ с нея треньор, мениджър, спонсорство от Nike и Babolat и финансовата подкрепа на Унгарската тенис федерация.

Преди това родителите на Столар се занимават с цялата логистика, свързана с календара, хотела, пътуванията и храната, докато сега майка й само резервира полетите.

„Беше прекалено студено – казва Фани Столар за жилището в Шарлотсвил. – Треперехме от студ.“

В Pro Circuit всеки разход е изчислен до стотинка – от такситата до храната. Майката на тенисистката е изчислила, че трябват 100 хил. долара годишно за участие в турнирите и двойно повече, ако се наеме треньор, който да пътува с Фани.

Столар е заработила точно 24 844 през сезона, а подкрепата от спонсори и от федерацията дори не се доближава до това да стигне за покриването на разходите. Родителите споделят, че ще направят всичко по силите си дъщеря им да пробие до топ 100 и да започне да печели по-добре, но финансовите трудности в момента добавят допълнително напрежение върху младата тенисистка.

„Нямам никаква идея колко дълго мога да продължа да правя това – казва майка й, докато тече тазгодишното издание на Ролан Гарос, където Столар загуби в първи кръг на квалификациите. – Трябва да преживеем този период и се надяваме да е кратък.“

От нулата

Загуба в първи кръг в Шарлотсвил означава $533, колкото за самолетен билет, тоест ако играчът има смелост да лети. Елена Бовина, рускиня стигала до №14, търси най-добрата си форма обратно, шофирайки своя миниван 14 часа до Шарлотсвил. Едва ли е изненада, че след подобно пътуване загуби в първи кръг на квалификациите и не спечели нито долар.

Също като Столар, Возняк пътува със самолет, но е сама. С нея няма треньор или мениджър, който да я подкрепя в тежките моменти, да празнува с нея победите или поне да й помогне с багажа. Това продължава до май, когато Iris the Visual Group подписва спонсорски договор с нея, покриващ билетите за самолет и нощувките в хотелите.

Някога тя има всичко, но с пропадането си в ранглистата губи всякаква подкрепа. Сега отделя точно толкова време за наемането на хотел и разпределението на финансите си, колкото и на тренировките за подобряване на волето си.

Преди първия си двубой в Шарлотсвил, Возняк седи на рецепцията на клуба и се подготвя за състезанието не чрез разтягане или медитация, а като подготвя ракетата си в съответствие с договора си с Yonex.

Возняк намира пластмасов шаблон, поставя го върху кордажа на ракетата си и после рисува логото на Yonex, докато разговаря любезно:

„Не можеш да забравиш да го направиш, защото ще изгубиш спонсорството си.“

Кордажът на ракетите е друг разход. Всеки турнир предлага наплитане, което обаче струва 20 долара на ракета. Возняк казва, че носи със себе си 6 ракети и 30 кордажа, осигурени от Yonex за всеки турнир.

Тя знае в детайли всеки аспект на приготовленията си и е изчислила всеки разход.

Александра започва да играе тенис в Квебек, а сегашният й живот по нищо не се различава от юношеския, освен че сега е сама. Преди време Возняк е тренирана от своя баща механик, който с личния си автомобил я разкарва из цяла Северна Америка, за да участва на юношески турнири.

Возняк я нарича “колата на Мистър Бийн” и признава, че с нея са изминати над 400 хил. км. Когато баща й не можел да пътува, майка й я придружавала и двете се придвижвали с автобус.

“Някои от автобусните спирки бяха страшнички – спомня си Возняк. – Оставях ракетите си в багажното отделение, но при всяка спирка поглеждах през прозореца, за да съм сигурна, че никой няма да ги открадне.”

В крайна сметка, Возняк спечели добри пари във WTA тура и в надпреварите от Големия шлем, където загуба в първи кръг се оценява на 30 хил. долара. С повече от 2 млн. долара от наградни фондове спечелени в кариерата й, канадката си е осигурила известна стабилност, но сегашният й опит да се завърне в професионалния тур бързо източва сметките й.

“Това е третият път, в който трябва да започвам кариерата си от нулата”, споделя Возняк. Контузиите са постоянна заплаха за професионалните атлети и канадката го е научила от собствен опит. Но преди седем години тя се изправя пред тежка емоционална криза, която й коства време и средства.

“Април 2010-а бе най-тежкият период от живота ми – признава Возняк. – Преминах през бърнаут и депресия. Никога не съм говорила за това. Трябваше да се справя с огромно напрежение, след като се бях изкачила до №21 в света.”

Родителите на Возняк и по-голямата й сестра помагат на канадката да се измъкне от този тъмен период, но когато тенисистките не играе заради контузия или заболяване, те не получават пари.

Ранкингът на Возняк се срива до №200, но през 2012-а тя успява да достигне №41. И тогава сложна операция на рамото й коства една година извън корта. Возняк потъва до №946 през 2015-а, но през миналия сезон тя намери начин да се изкачи до №287, играейки на малки турнири в Оклахома, Албакърки и Квебек.

Понякога всекидневните пречки на тези турнири могат да са доста тежки за преглъщане от по-гордите тенисистки. Повечето надпревари изискват 40 долара входна такса, която се взима от общата спечелена сума от състезателката след участието й. Но тъй като за отпадане в първи кръг на квалификациите не се печели нищо, някои турнири имат изискване таксата да бъде платена предварително. В брой.

На турнир в Аризона през миналия сезон, Возняк имала само 20 долара в брой, така че трябвало да вземе назаем другите 20 от американска състезателка.

Возняк се справила добре в надпреварата и спечелила пет двубоя. Но дори и това показва финансовия парадокс, който съпътства неизменно по-малките турнири – за 10 дни в хотел тя платила 2500 долара, а от достигането си до четвъртфиналите изкарала едва 654. Поне Возняк успяла да върне обратно онези 20 долара.

Да продължиш напред

Столар спечели първия си мач в Шарлотсвил срещу Карол Жао в два сета. Тя останала в компекса след двубоя, поговорила си с няколко нейни познати, а след това тренирала с Родригес. На следващият ден наставникът й имал рожден ден и с помощта на хората от рецепцията на комплекса, тя успяла да му поръча специална безглутенова торта.

След това тя използвала Uber, за да се прибере до хотелската си стая, където прекарала типична вечер за пътуваща тенисистка, говорейки с майка си и приятелите си по FaceTime. Родригес пък поръчал любимото суши на Столар и го пратил в стаята й.

Но на следващия ден Фани загубила в два сета от Клейр Лю. Майка й проследила нервно мача по интернет, след което се заела с резервацията на следващия полет. Час по-късно, Столар и Родригес получили потвърждение за два билета за Бока Ратон, Флорида, където унгарката тренира и живее със семейството на наставника си.

Самолетът излетял преди Родригес да може да получи тортата за рождения си ден. “Не беше приятно, но не можем да променим целия си план заради една торта”, коментира Столар.

По това време, Возняк вече летяла обратно към Монреал. Тя загубила в първи кръг в Шарлотствил, също от Лю, а на трибуните имало половин дузина зрители, сред които и Стефани Шийл, в чиито дом канадката била отседнала безплатно.

„Тя бе страхотен гост – споделя Шийл. – Дори сама си миеше чиниите.“

След загубата Возняк намръщено напуснала корта и се отправила към фитнес центъра, където тренирала около час, а след това отишла в офиса, където получила 228 долара от наградния фонд за участието си. Канадката пресметнала, че пътуването й е струвало около 2500 долара.

Нейна позната я закарала обратно до дома на Шийл, така че поне няколко долара за такси били спестени.
“Това е борба – заявява Возняк. – Хората не разбират през какво минаваме. Това е самотно занимание, но е и моята страст. Правя необходимото, за да играя тенис.”

Източник: NY Times

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.