Привърженик съм на правилото за т.нар. “protected ranking”. В най-общи линии става дума за възможност, която се предоставя на всеки тенисист, отсъстващ по-дълго от 6 месеца, да замрази позицията си в ранглистата и при завръщането да получи право на директно участие в турнирите вместо да разчита на “уайлд кард” или на влизане през квалификациите. Ясно е, че във физически спорт като тениса контузиите са неизбежни и никой не е застрахован от дълги отсъствия. Очевидно всеки турнир би загубил от блясъка си, ако някоя от големите звезди желае да участва, а не може да го направи поради нисък ранкинг. А и не звучи справедливо да загубиш изцяло позициите, за които си се борил толкова усилено, заради някой нелеп инцидент като този с Давид Гофен на Ролан Гарос например.
Винаги се сещам за случая с бившия шампион на Уимбълдън Рихард Крайчек през 2002 г. По това време той страдаше от контузия в лакътя и се намираше под №1093 в ранглистата. Холандецът обаче се възползва от запазения си ранкинг, влезе в основната схема в Лондон и стигна до четвъртфинал, където загуби от Ксавие Малис с 9-7 гейма в петия сет. Ако бе спечелил двубоя с Малис, Крайчек вероятно щеше да участва и в мача за титлата, тъй като на полуфинала го чакаше Давид Налбандиян – по това време 20-годишен и без почти никакъв опит на трева. Щеше ли да загуби турнира от липсата на Крайчек – безспорно да. И това е само един от многото примери през годините.
В последните месеци обаче се обсъжда една друга особеност на това правило – фактът, че тенисистът, ползващ се от тази възможност, не може да бъде и поставен в основната схема, независимо на кое място се е намирал в момента на “замразяването”. Тоест, в момента, когато е започнало отсъствието, може да си бил №1 в света, но когато се завърнеш, ще бъдеш непоставен във всички турнири, в които взимаш участие. Естествено, докато не се придвижиш достатъчно напред в ранглистата, но тогава вече ще излезем извън обсъжданата хипотеза, защото тенисистът ще ползва актуалния си ранкинг.
Именно такъв казус възникна през последните седмици – според Виктория Азаренка и други специалисти Серина Уилямс трябваше да бъде поставена под №1 в основната схема на турнира в Индиън Уелс, тъй като американката се намираше точно на тази позиция, когато започна отсъствието й от кортовете поради бременност. Правилото обаче бе приложено стриктно и Уилямс изтегли труден жребий, което доведе и до ранното й отпадане.
Именно това е големият въпрос – достатъчно ли е това, че позицията в ранглистата на отсъстващия играч се запазва или е справедливо да получи и този допълнителен бонус? Моето лично мнение, на първо място, е че през последните години водещите играчи и без това се поставят в прекалено благоприятно положение. Нека напомним, че преди 2001 г. поставените в турнирите от Големия Шлем бяха само 16 на брой.
Проблемът бе, че на Уимбълдън от край време се използва специална формула за поставянето на играчите, при която се взимаше предвид не само мястото в ранглистата, но и резултатите на трева през последните 24 месеца. Това доведе до бойкоти от страна на състезатели от Испания и Южна Америка, тъй като те често се намираха в топ 10 поради успешните си резултати на клей, но поради формулата се оказваха непоставени. Именно затова се взе сегашното компромисно решение, което бе прието и на другите турнири от Големия Шлем. Разбира се, от 2019 г. отново ще се прилага старата система със само 16 поставени, както бе обявено наскоро.
В този ред на мисли, винаги ми се е искало (най-вече като фен) да има по-малко протекции за водещите играчи, за да ставаме свидетели на атрактивни двубои още от първите кръгове. Именно това е част от неповторимия чар на турнирите от Големия Шлем, а през последните години много често първите 4-5 дни от надпреварите се оказваха безсмислени, защото фаворитите профучаваха през мачовете си по възможно най-рутинния начин.
Ако трябва да изложим аргументи по конкретния казус – не ми изглежда справедливо топ играчите да получават и този бонус, след като вече имат лукса да участват в турнирите директно. В крайна сметка отсъствието им може да се дължи на проблеми с физическата подготовка или на стила им на игра, за което те сами носят вина. А раждането на дете може да е най-хубавото нещо на този свят, но все пак е личен избор на всяка жена – такова мнение изрази и Манди Минела. Защо при това положение трябва да заемат позицията сред поставените на някой, който се е трудил през тези месеци и си е заслужил това място? А и щом един тенисист притежава необходимата класа, не би трябвало да е чак толкова сериозен проблем фактът, че ще срещне играч от топ 32 във втори кръг вместо в трети например. Ким Клайстерс участваше с “уайлд кард” в турнирите през 2009 г. след двугодишното си отсъствие и веднага започна да побеждава тенисистки от топ 10, а третата надпревара, в която се появи, бе US Open и тя завърши с нейна титла! След победа именно над Серина на полуфиналите!
Също – запазеният ранкинг важи за много повече от един турнир. Така че завръщащият се тенисист ще има достатъчно време да си настрои играта си, да получи и няколко по-добри схеми и бързо да се завърне там, където му е мястото – стига още да притежава необходимата класа, естествено. Така че аз съм твърдо за запазване на правилото в този му вид и в бъдеще.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
