Вярвахме си, че земята е плоска. Сбъркахме. Мислехме си, че шоколадът е причината да ни излизат пъпки. За щастие, сбъркахме и с това. Заключихме, че играта сервис-мрежа вече не е ефективна. Със сигурност трябва сме прави поне за това.
А ако не сме? Ами ако сме в огромна грешка? За тези от вас, които смятат, че играта сервис-мрежа е реликва, останала от минали времена на дървени ракети, бели топки и недотам равни тенис кортове, отворете очите си за статистиките, които подкрепят този стил. Става дума за сблъсък на лично мнение срещу таблици със старателно подбрани данни.
Но първо, нека видим какво със сигурност знаем, че е истина. Статистиките започнаха да навлизат сериозно и необратимо в тениса в началото на 90-те години на миналия век, а т. нар. „Big Data“статистики се използват в тв покритието на мачовете от 2002-ра насам. За първи път по време на Уимбълдън 1997 видяхме и специален раздел за успеваемостта на излизанията на мрежата. Тогава Пийт Сампрас спечели четвъртия от общо седемте си трофея на Уимбълдън след 6-4 6-2 6-4 над Седрик Пиолин на финала, а ето и статистиките от представянето му в седемте мача.
Сампрас беше господарят на играта сервис-мрежа, с която печелеше три от всеки четири точки. Във финала срещу Пиолин, статистиката сочеше 75,4% успеваемост (45/57), което беше и средната му стойност за двете седмици на турнира. От основната линия той успя да вземе само 45% (27/60) от точките в мача за титлата, но не допусна нито един пробив във всичките си 14 сервис гейма.
На следващата година, Сампрас пречупи Горан Иванишевич с 6-7(2) 7-6(9) 6-4 3-6 6-2, а между двамата се разиграха общо 261 сервис-мрежа точки. През 2001-а, хърватинът вдигна трофея след 6-3 3-6 6-3 2-6 9-7 над Патрик Рафтър и 243 сервис-мрежа разигравания. Но тогава се случи нещо драстично. През 2002-ра, Лейтън Хюит вдигна трофея с 6-1 6-3 6-2 над Давид Налбандян на финала, а двамата не приложиха нито веднъж тактиката сервис мрежа.
Какво можем да заключим от всичко това? Просто е. Сервис-мрежа е просто стил на игра. Някои тенисисти го използват като ключов компонент от цялостната си стратегия, а други въобще го изключват. Въпрос на лично предпочитание.
Основна грешка, която се прави при анализа на стила сервис-мрежа е, че заради факта, че някои тенисисти не я използват, се стига до генерализацията, че като цяло играчите предпочитат да я пренебрегват. И следователно – тя трябва да е неефективна. Колко повърхностен извод…
Ето истината. Намаляла ли е през годините употребата на стила сервис-мрежа? Да. Намалял ли е процентът на спечелени точки от тенисистите, които я използват? Не. А това е и главният довод на критиците на този стил – че е остарял и е губеща стратегия. Но това просто не е вярно. На Уимбълдън 2016, само 8,3% от изиграните точки в основната схема при мъжете бяха сервис-мрежа. Но от тях са спечелени доста стабилните 67%.
Играта сервис-мрежата просто работи! И ако този стил някога е бил обвиняван, че не е достатъчно ефективен, присъдата е категорично „невинен“.
Тенисистите продължават да го използват все по-рядко и по-рядко, но процентите на спечелени точки остават доста високи. Играта сервис-мрежа работи без значение колко често я използва един състезател и доставя по-висок процент на спечелените точки от това, да останеш забит на основната линия, като всеки един твой съперник в ATP тура. Тези числа важат и за женския тенис. Дамите са спечелили 71% от сервис-мрежа точките през 2015-а, което е абсолютно равна успеваемост на тази на мъжете.
Така че молим играта сервис-мрежа да приеме искреното ни извинение. Различните мнения и статистически необосновани твърдения очерниха имиджа й, но една проста таблица с точните числа в нея ни показва истинската й същност – един от най-легендарните и ефективни стилове в тениса.
Източник: Крейг О’Шонеси, Brain Game Tennis
