Феновете по света са на тръни, чакайки да разберат кога Серина Уилямс отново ще се завърне в игра. Американката не е обявила плановете си и има баланс 2-2 от турнирите на американска земя през март. Тя обаче заяви, че още не е свършена.
„Усещам, че ще дойде ден, в който ще се събудя и ще си кажа: „Приключих!“, не знам кога ще стане, но ще позная чувството. Все още не съм го изпитвала“, наскоро каза Серина пред радио Bloomberg Business Newillws.
Като най-успешната тенисистка в Откритата ера, тя спечелила привилегията да се завръща когато поиска, ако въобще някога го направи. Така или иначе наследството ѝ е неприкосновено. Има обаче и проблем с това, дори и да не е страшен. Уилямс е жива икона. Очакванията, включително нейните лични, са от друга вселена, отколкото биха били, ако беше просто една прекрасна тенисистка.
Така обаче както един ден Серина може да се събуди и да си каже „Приключена съм!“, така един ден в обозримо бъдеще преди някой турнир може да си каже „Готова съм!“ В този ден съмненията, че не е в достатъчно добра форма, достатъчно фокусирана и достатъчно гладна за победи ще са в миналото. Тя ще е на път да преоткрие играта си, която няма да има нищо общо с тази в миналото.
Денят може да е настъпил и той може да предложи нещо, което само кампанията на хард през лятото може – плавен преход към турнир от Големия шлем. Турнирите към Ролан Гарос са като малки крачки. Вече стартираха Лугано и Богота, предстоят Щутгарт, Прага и Истанбул, а после и тези, от които Серина ще се интересува най-много: Мадрид, Рим и Ролан Гарос.
Клеят е перфектен да влезеш във форма. Една 36-годишна тенисистка може да оцени колко мека и щадяща настилка е, колко благоприятна за по-дългите разигравания. Тези дълги точки допадат на свирепите състезатели, а концентрираните ги печелят.
Да прибавим още нещо към уравнението: Уилямс се подобри на землените кортове в края на кариерата си. Неслучайно умението ѝ ставаше все по-голямо с нарастващата любовна афера с Париж, а върхът беше победата с 6-4 6-4 на финала на Ролан Гарос през 2013 г. срещу Мария Шарапова.
По това време Серина вече пребиваваше в собствения си апартамент в Париж. Тя промени играта си на клей под ръководството на Патрик Муратоглу и определи играта си пред френската публика като „incroyable“ (невероятна).
Титлата на Серина тогава бе нейната първа в Париж от 2003 г., както и продукт на поредните участия в Рим и Мадрид и някои други турнири на червено. Уилямс игра два финала на Ролан Гарос в следващите три години. Спечели го още един път през 2015 г. и загуби през 2016 г. От 2013 г. нататък Серина е спечелила толкова титли от Париж, колкото от всеки друг турнир от Шлема.
„Не знам какво се промени или не се промени в мен – каза Серина през 2014 г. на Ролан Гарос. – Аз израснах на твърди кортове, а когато навърших 10, заиграх само на клей докато не станах професионалистка. Умея да играя на клей, така че не знам защо не бях толкова постоянна преди това. По-добре късно отколкото никога, нали?“
Уилямс е с баланс 60-12 на Ролан Гарос и 18-1 с две титли от Рим. Балансът ѝ в Мадрид е 20-3 с две титли. Това е общо 98-16.
Постоянството на клей обаче може да усложни ситуацията у дома. Тя може да реши, че не си струва да е далеч от вкъщи толкова седмици. Мога да се обзаложа, че точно това ѝ тежи на сърцето в момента. Това обаче няма да е вечно, защото времето не чака никого, дори великата Серина Уилямс.
Питър Бодо, ESPN
