Защо точно той?

 от  

„За да постигнеш величие, започни оттам, където си, използвай това, което имаш, и направи всичко, което можеш“. Звучи като клише, взето от мотивационна реч в драматичен филм. Но понякога трябва да осмислим добре думите, да погледнем между редовете и да получим доказателство, че да им повярваме. Човекът, който изрече тези думи, ни доказа, че те не са били напразни.

На 10 юли 1943 г. в Ричмънд, щата Вирджиния, се ражда момче, което ще промени цялата история на тениса. Времената са тежки – Втората световна война е достигнала своята кулминация, а огромният проблем на САЩ остава расизмът. Момчето трябва да тренира само на определени външни кортове за чернокожи и няма право да припарва до белите си сънародници. Защо точно той?

След като се е влюбило в джентълменския спорт още от ранна възраст, размахвайки ракетата на кортовете в Брук Фийлд, детето преживява истински шок. Губи майка си, когато все още не е навършило седем години. Защо точно той?

Изпитанията, които преминава още тази възраст, ще се окажат ключови за развитието на този човек. Ще се окажат важни и за еволюцията на играта, която днес гледаме в настоящия ѝ вид. И ще оставят в страниците на историята името на една легенда – Артър Аш.

Arthur Ashe

Прочутият американец за първи път играе срещу бели тенисисти през 1958 г. Тогава е на 15 и започва да обикаля Щатите, заразявайки хората с таланта си в турнирите из страната. Веднага започва да печели националните турнири за юноши, докато в същото време е отличен ученик и страстен читател. Интелигентност и талант – тази комбинация води Артър Аш към Университета в Калифорния UCLA, където започва да гради своята тенис приказка.

Още като студент Аш е извикан в отбора на САЩ за Купа „Дейвис“ и става първият афроамерикнец в историята на тима, с който ще вдигне трофея през 1963, 1968, 1969 и 1970 г. Артър добива такава популярност, че още на тази възраст вече е лице на Sport Illustrated. Трупа множество успехи на корта благодарение на техничния си бекхенд с една ръка и изящен стил на игра. Печели шампионата на NCAA през 1965, а година след това завършва колежа с диплома за бизнес администрация.

Настъпва обаче период, от който нито един американец не може да избяга. Аш се присъединява към армията на САЩ и служи в продължение на почти три години, но и това не го спира да играе любимия тенис и да участва в турнири, включително и Купа „Дейвис“.

По това време Артър все още е аматьор, но величието му е предначертано. През 1968 той печели първия си турнир от Големия шлем. След като надиграва нидерландеца Том Окер на финала на US Open обаче, Аш не може да получи парите от наградния фонд заради факта, че не е професионалист. Окер изпълнява тези критерии и прибира сумата за сметка на Аш. Защо точно той?

Arthur Ashe

И тогава младият американец, който вече е вдъхновил сънародниците си, осъзнава, че в Тура трябва да се предприемат важни стъпки, които изцяло да трансформират играта и да дадат равен старт на всички играчи.

През 1969 Артър и тенисистът Чарли Пасарел създават Националната юношеска тенис лига на САЩ с няколко цели – да помогнат на децата в страната, които нямат възможност да се докоснат до любимата игра. Да обединят  бели и чернокожи и да учат децата на основни умения, които ще им бъдат нужни в живота по-нататък.

В същата година Артър кандидатства за виза за Южна Африка, за да се състезава в надпреварата в страната South Africa Open. Държавата е разтресена от апартейда – разделението на бели и чернокожи, нещо, на което Аш е жертва и в родината си. Именно затова от Южна Африка отказват да му издадат пропуск въпреки ранкинга му – №1 в САЩ. Защо точно той?

Борбата му не спира дотук. Той започва протест за изключването на нацията от международната тенис федерация и това е само началото на борбата му срещу апартейда, която ще се превърне в основна негова задача в следващите две десетилетия.

Съчетавайки живота на тенисист и активист, борещ се за човешките права, Артър печели втория си „мейджър“ през 1970 г. Вдига трофея на Australian Open и оправдава статута си на световна звезда. Сумите, които играчите печелят обаче, не отговарят на огромния интерес, който тенисисти като Аш генерират сред феновете. И точно тогава големият план на Артър, който той крои години наред, влиза в действие.

Аш събира екип около себе си, с който през 1972 г. създава Асоциацията на професионалните тенисисти. ATP – такава, каквато я познаваме днес, започва да защитава интересите на играчите, които вече имат контрол върху програмата и приходите си. Две години по-късно Артър Аш е избран за президент на асоциацията.

Arthur Ashe

Но най-големият успех на Аш тепърва предстои. През 1975 г. големият фаворит Джими Конърс взима сет на тревната настилка в Лондон срещу него, но няма сили за повече. Артър е „световен шампион по тенис“. Титлата на Уимбълдън го прави първият чернокож, печелил надпреварата, а в същата година тенисистът вече е №1 в света.

Животът на Артър се превръща в приказка – жени се за любимата си Джийн Мутусами и продължава да прави това, което обича. Когато всичко е перфектно обаче, винаги се случва нещо неочаквано, което да разруши хармонията. Докато държи ракетата и обучава тенисисти в Ню Йорк, Аш получава инфаркт. Защо точно той?

Изписан е от болницата десет дни по-късно, след като е претърпял сърдечна операция и му е поставен байпас. Най-тежка за Аш не е мисълта, че здравето му се е влошило, а въпросът ще може ли отново да играе тенис. Отговорът е „не“ – през 1980 е принуден да сложи край на кариерата си на 37-годишна възраст. Легендата за афроамериканецът, който завладя света, ще се помни вечно, така като неговите 818 победи от 1078 мача и 51 титли, три от които „мейджъри“ на сингъл и две на двойки.

Отказване? Това, че Аш не може вече да се състезава професионално, не означава, че ще спре да следва целите си и да се бори за човешките права. Артър започва да пише за списанията „Times“ и „Tennis Magazine“, както и за „Вашингтон Поуст“. Става коментатор в спортния отдел на ABC и продължава дейността си срещу режима в Южна Африка, създавайки организацията „Артисти и спортисти срещу апартейда“, която лобира за санкции по посока правителството на африканската страна. Това негово дело води до ареста му пред южноафриканското посолство във Вашингтон. Защо точно той?

Професионалният тенис не остава на заден план – Артър е обявен за капитан на отбора на САЩ за Купа „Дейвис“. Джон Макенроу, Джими Конърс и Питър Флеминг са само част от известните фигури, които под негово наставничество вдигат трофеите през 1981 и 1982 г.

Когато човек е преминал през толкова много препятствия, започва да си задава въпроса: „Ще има ли още изпитания?“. Отговорът за Артър е „да“. През 1983 американецът трябва да се подложи на втора сърдечна операция. Защо точно той?

За да бъде ускорено възстановяването на тялото му, му е прелята кръв, а това се оказва едно от най-лошите решения. В резултат на интервенцията Аш се заразява с вируса ХИВ. Защо точно той?

Arthur Ashe

Но както вече видяхме, животът на нашия герой е поредица от щастливи мигове и разруха. През 1985 г. той получава място в Международната зала на славата на тениса, а година след това преживява един от най-прекрасните моменти в живота си – раждането на дъщеря му Камира.

През 1988 издава книгата „Трудният път към славата“, създава програма за тенис по ABC, както и няколко фондации. Сред тях е фондацията, кръстена на негово име, бореща се за предотвратяване на вируса ХИВ. Всичко това се случва, докато американецът пази в тайна болестта си.

Дори получава наградата за Спортист на годината на Sports Illustrated, без изобщо да се състезава професионално. Тя е връчена на „спортист или отбор, чието представяне най-добре изразява духа на спортсменството“.

„Какво ще кажете за Артър Аш?“ – този въпрос задава Нелсън Мандела, когато го питат кой американец иска да го посети, след като застава начело на трансформираната Южна Африка. Каузата, за която тенисистът се е борил през всички тези години, е осъществена – апартейдът е история.

Малко след това Аш обявява публично, че е болен. „Не искам да бъда лицето на проблем, още по-малко на такъв, който включва убийствена болест, но знам, че трябва да използвам тези възможности и да се обърна към света“, пише той в своя мемоар „Days of Grace“.

На 6 февруари 1993 г., когато е на 49 години, Артър Аш казва последно „сбогом“ на света. На света, за който направи толкова много, и даде дефиниция на думата „човек“. Защо точно той?

Днес в Ричмънд можете да видите статуя на Артър, който в едната си ръка държи ракета, а в другата – книги. А най-голямата чест за тенисистите на US Open е да стъпят на корт „Артър Аш“ и да се борят за трофея.

Но да върнем лентата малко назад към онзи момент, в който американецът обявява болестта си пред света. Феновете на тениса са шокирани, а едно малко дете изпраща писмо на своя идол – „Защо Господ избра ти да се разболееш?“.

Отговорът на Аш ще остане запаметен в страниците на историята завинаги:

„Има 50 милиона деца, които започват да играят тенис. Само 5 милиона от тях се научават да играят. От тях само 500 хиляди стават професионалисти. 50 хиляди от тях са готови да играят в турнирите. След това остават 5,000 тенисисти, които участват в надпреварите от Големия шлем. От тях 50 играят на Уимбълдън. Само четирима достигат до полуфиналите, а двама играят на финала“.

„Когато държах трофея в ръцете си, не питах Господ: „Защо точно аз?“. Днес, когато съм болен, също не смея да попитам Бог: „Защо аз?“.

Димитър Радев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.