Ема Радукану е може би най-нашумялото тенис име в света в момента и със сигурност най-значимото във Великобритания в последните дни.
Тийнейджърката обаче не е първата британка, печелила турнир от Големия шлем на 18-годишна възраст. Връщаме се 62 години назад към името на Кристин Трюман и към една история, която наподобява много тази на Ема.
Дори и без социалните мрежи Трюман успява да се превърне в национален герой през 1959 година с дървена ракета под ръка. Животът ѝ се променя драстично и днес, на 80 години, тя има натрупани уроци, които с удоволствие би предала на Радукану.
Кристин следи кариерата на Ема от ранните ѝ етапи и знае, че успехът далеч не идва от нищото. През 2018 пред East Anglian Daily Times тя отличава именно Радукану като изгряваща звезда, на която трябва да се обърне внимание. Тогава шампионката от US Open ’21 е само на 15.
„За мнозина постижението ѝ идва изненадващо, но това е нещо, за което тя е мечтала и за което е работила – както бе и при мен“ – казва тя пред EADT днес.
„Със сигурност в нея има нещо специално. Освен таланта, тя разполага с устремеността и желанието. Готова е да работи и този момент е бил част от нейните планове.“
„Някои хора притежават това качество, което ги тласка напред и им помага да се превърнат в специални личности. Здравата работа носи наслада, а не е задължение.“
Ерата може да е различна, но според Трюман някои неща остават същите:
„Много се е променило от времето, когато аз бях на 18, но някои неща са се запазили. Не мога да си представя да бъдеш милионер на 18 – тогава на мен не ми бяха представени спонсорски сделки.“
Кристин обаче предупреждава Радукану, че популярността и богатството са нож с две остриета:
„Популярността променя живота ти. Означава, че вече не можеш да живееш в неизвестен балон. Всеки знае кой си. Понякога може да бъде приятно да те разпознават, но не винаги искаш това. Нужно ти е малко уединение и лично пространство. Ще иска да има личен живот.“
„Известността ще промени живота ѝ. Може би ще бъде предпазена, но това предпазване има своите граници. Хората ще искат да я видят. Ако отива да си купи хляб, ще има хора, които ще я разпознават и ще искат да говорят с нея. Понякога искаш просто да излезеш и никой да не те познае.“
Трюман си припомня случай, в който човек на улицата я подтиква да носи повече грим: „Хората правят лични забележки, защото чувстват, че те познават.“
И все пак, 60-те са имали своя плюс. Освен избегнатия натиск чрез липсата на социалните мрежи, отсъствието на спонсорски договори също носи своите позитиви – задълженията, продиктувани от договора със спонсорите, не са налице. Докато поканите за филмови премиери и церемонии по връчване на награди са изобилствали, преценката кои събития да посети и кога просто да остане вкъщи е била лично нейна.
Лукс, с който Радукану най-вероятно не разполага днес. Въпреки това Трюман смята, че тийнейджърката ще се научи да се справя с този проблем.
„Парите са огромен фактор и за мнозина може би са най-важното, но не смятам, че те трябва да са приоритетът. Нищо не променя желанието за победа и за изкачване на върха.“
В очите на британската легенда именно това желание и интензитетът, с който състезателите го преследват, разделя водещите спортисти от останалите.
След триумфа си на Ролан Гарос през 1959, Трюман влиза в схемата на Уимбълдън като топ поставена:
„Чувството бе, че не можех да загубя.“ Поражението обаче идва още в четвърти кръг – именно срещу опонентката ѝ на финала в Париж.
„Бях се унесла във фалшиво усещане на безопасност. Но се завърнах и стигнах до финала на US Open. Разочарованието не ме сломи, продължих да давам всичко от себе си.“
„Хората ще очакват от нея да печели“ – казва Трюман за Радукану. „Вече няма да е аутсайдерът. Въпреки това ще има загуби. Ще има моменти, в които опонентът ѝ ще играе по-добре в дадения ден. Чувството тогава е сякаш целият свят се срутва върху теб.“
Именно начинът, по който Ема ще се справи с тези случаи, ще бъде определящ за развитието ѝ в следващите месеци и години. Както загубата на финала през 1961 е било част от „богатата нишка на живота“ за Кристин.
Трюман си припомня думите, които треньорът ѝ ѝ казва веднъж: „Рим не е построен за ден, но е унищожен за ден.“ – изводът в нейните очи е, че никога не трябва да спираш да работиш.
Шампионката от Ролан Гарос ’59 смята, че триумфът на Радукану идва в много подходящ момент и ще даде тласък на британския тенис.
„Дамският тенис бележеше спад. Представянето на Радукану ще му донесе подем.“
Докато много специалисти побързаха да прехвърлят пелерината на сестрите Уилямс на гърба на Ема, Трюман смята, че друго е най-важното – това, че тийнейджърката даде надежда на младите хора.
„Във времена, в които момчетата и момичетата чувстват, че са далеч от целта, фактът, че тя достигна такива висоти показва, че подобни успехи не са невъзможни.“
„Ако работят здраво и тренират усърдно, може би ще повторят това, което Ема направи. Ще има голям тласък за спорта и за много девойки и юноши.“
