Алекс Лазаров – импровизира, адаптира се и преодолява

Алекс Лазаров - импровизира, адаптира се и преодолява

Александър Лазаров се превърна в големия герой за България в първия ден на ATP Cup. Благодарение на него и Григор Димитров страната ни подчини една от най-големите тенис нации – Великобритания. Въпреки че България бе аутсайдер в дуела от Група C, Алекс и Григор сформираха страхотен тандем в решителния мач на двойки.

Играещият ни капитан и третият ни най-добър състезател спечелиха решителния мач на двойки срещу Великобритания, отразявайки два мачбола и надигравайки изненадващо опитните Джейми Мъри и Джо Салисбъри със 7-6(5) 6-7(2) [11-9]. По този начин нашият състав затвори серията с успех от 2-1.

Двубоят продължи до 02:30 ч. след полунощ местно време, но феновете с български знамена по трибуните подкрепяха до край състава ни. Григор и Алекс изиграха първия си мач като тандем, но показаха разбирателство на много високо ниво, отработиха няколко комбинации, впечатлиха с представянето си срещу опитните британци, а Лазаров се представи на най-високо равнище. Той завърши и последната точка, за да се превърне в големия герой за нашия отбор.

Понякога съдбата те поставя пред неочаквани изпитания, които те свалят на земята и объркват всички планове. Малцина успяват да се изправят, след като животът ги е подложил на сериозен тест, а още по-малко са тези, успели да открият мотивация, колкото и невъзможно да изглежда. Един от тях е Александър Лазаров – третата ракета на България  – човек, който променя напълно начина си на живот в преследване на голямата цел.

Тази пролет талантливият български тенисист е на турнир в Италия. Най-неочаквано припада и се събужда след известно време на една пейка. Първоначално смята, че климатът или промяната в условията са основната причина, но когато инцидентът се повтаря, става ясно, че е нещо по-сериозно. Малко по-късно чува от лекарите тежка диагноза за един професионален спортист.

„Откриха ми автоимунно заболяване, което ще е с мен за цял живот. Това се случи в края на март. В средата на юли започнах донякъде отново да навлизам в ритъм. Беше тежък миг. На моменти не бях сигурен дали ще продължа да играя, защото дойде от нищото. Никой не го беше очаквал“, споделя Лазаров.

„Бях сам на този турнир“, връща се Алекс към припадането. „Просто ми стана лошо и съм припаднал. В следващите няколко дни зрението ми се наруши, ядях всичко нормално, както преди, но бях отслабнал с пет килограма за седмица. Най-тежкото беше, че се чувствах много изморен. Влизах в първия мач на даден турнир, едва преминавах през първия кръг, а във втория се отказвах. Няма да забравя как в края на март се прибрах в България в 7 часа, а в 10 линейка ме взе от нас. Легнах и не успях да стана. Не можех да говоря. Беше много тежко“.

У нас лекарите имат няколко теории каква е причината за влошеното състояние на Алекс, но в Мюнхен му поставят диагнозата. За мнозина в такъв момент светът би рухнал. Не и за Лазаров. Мисълта, че може никога повече да не играе професионален тенис не напуска ума му. Колебанията се увеличават и съмненията нахлуват в мислите, но когато си отдаден на нещо и живееш за него и чрез него, няма как да се откажеш. Намираш нужната мотивация и се изправяш на крака – именно това прави Алекс.

„Не го смятам като негатив, като нещо лошо, а като начин да се мотивирам, да играя и да тренирам повече. Да бъда по-отговорен и по-голям професионалист. Все още ми е малко трудно, когато се насъберат повече мачове и повече тренировки. Промени се начина, по който живея, по който тренирам, най-вече по който се храня, и излязох от строя за 3-4 месеца“, разказва третата ракета на България.

Alexandar Lazarov

Алекс не може да се излекува, но прави всичко възможно да контролира заболяването, което атакува хормоните. А това се случва чрез специален хранителен режим, който самият той нарича „екстремен“.

„Не ям никакви въглехидрати – паста, картофи, хляб, ориз, сладко. От шест месеца не съм ял шоколад. Мога да качвам и да свалям килограми по-лесно. Ям протеин, съдържащ се в месото, рибата, зеленчуците, ядките, яйцата. В тези продукти има и мазнини, а тях свалям по-лесно, защото ги горя веднага“.

Тази радикална промяна в живота на Алекс не го смущава. Напротив – мотивира го, чрез нея преоткрива себе си. Той е усмихнат, откровен, реалист.

След множество съмнения Алекс взима важното решение да продължи кариерата си.

Талантливият тенисист има хора в живота си, които да го задържат над повърхността. Майка му, баща му и по-малкият му брат, който също играе професионално тенис, са винаги с него, дори на корта. Татуирал е рождените им дати на ръцете си, а тази на баща му Краси Лазаров е на дясното рамо – символ, чрез който му се отблагодарява за това, че го е научил да играе тенис. Алекс “импровизира, адаптира се и преодолява“, гласи една от шестте татуировки, които си е направил тази година, а най-важната от тях му напомня към какво се стреми и му дава сили.

„Представлява перо и летящи птици. Перото символизира всички тежки моменти и нещата, които те държат на земята. А птиците са хората, които успяват да се отърсят от тези негативни мигове и да се развият“.

През настоящата година Лазаров се развива с бързи темпове. За първи път спечели мач на ниво ATP и зарадва многобройната публика в зала „Арена Армеец“ на Sofia Open. Третата ни ракета надигра Лукаш Лацко в първи кръг от квалификациите, а след това мачболите, до които достигна италианецът Лука Вани, не го смутиха – Лазаров ги отрази и влезе в основната схема за първи път в своето четвърто участие. Там Алекс си пожела да играе с Фернандо Вердаско и именно това се случи.

„Тези няколко дни на Sofia Open ще ги помня не до края на живота си, а и за още минимум 2-3 живота напред. Защото самият факт, че излязох на корта срещу човек като Вердаско, когото цял живот съм гледал по телевизията на безброй турнири и безброй мачове, означаваше, че съм изпълнил една малка своя мечта. Не вярвах, че ще успея. Тези три дни промениха целия ми живот“.

Вердаско победи българина, но талантът на Алекс не остава незабелязан от испанеца, който мотивира третата ни ракета със силни думи.

„Вердаско ми даде много ценни съвети за това как да продължа да тренирам, в кои турнири да играя. Как да излизам на корта с правилната психическа нагласа. Няма да забравя това, че оцени нещата, които правя, пожела ми всичко най-хубаво и ми каза, че имам светло бъдеще. Защото винаги си личи кога някой е искрен и кога – не, а той наистина изглеждаше искрен с мен“, казва Алекс и се шегува, че ако има възможност, един ден би взел Вердаско за треньор в своя щаб.

Alexandar Lazarov

Срещите с най-изявените лица в Тура не са нещо непознато за Лазаров. Той посещава академията на Рафаел Надал в Майорка и остава там няколко дни, като играе около два часа заедно с Карлос Моя, а голямата изненада идва на следващия ден – тренировка със самия Рафа. Прави впечатление на Алекс, че 19-кратният шампион от Шлема се отнася с пълно уважение и разбирателство към всички – без значение дали заемат място №500 в ранглистата, или дори не са професионалисти.

През 2015 г. младият талант тренира и с Григор Димитров, когато бившият №3 се прибра в София за демонстративен мач срещу Гаел Монфис. Първата ни ракета е и най-големият пример за подражание на Алекс.

„През последната седмица на US Open, когато се разбра, че може да играе срещу Федерер, не спах няколко дни. А когато го победи, бях на седмото небе. Подражавам му първо защото е българин, второ – играта му е много красива и има страхотен талант. Освен това той доказва, че дори да имаш период, в който не си на себе си, или пък се бориш с контузия, в момента, в който пожелаеш, можеш да промениш всичко това. Той го показа на US Open, защото за две седмици скочи с 53 места в ранглистата“.

„За мен пример е и Новак Джокович. Не само на корта, но и извън него той е страхотен човек. Дойде като аутсайдер, проправи си път между Федерер и Надал. Не беше злобен, а нахъсан да успее. Беше настървен, искаше да бъде сред тях и го постигна“.

Талант и хъс – това го има и в играта на Алекс, който получава комплименти и от бившия представител на топ 100 Лойд Харис. Мачът им за Купа „Дейвис“ през септември в Кейптаун можеше да отиде и в двете посоки, тъй като българинът навакса два пробива пасив във втората част и измъкна сета в тайбрек. Последваха ранни възможности за пробив в подаването на Харис, но представителят на домакина Южна Африка надделя с опита си в решителната част.

„От страна на тениса, беше много тежка загуба. Това е странно, защото аз бях в топ 500, а той – близо до топ 100, но когато излязохме на корта, разликата в ранкинга не си личеше. Когато играеш за Купа „Дейвис“ и загубиш, не губиш само ти, а проваляш целия отбор. Изпитваш и чувство на вина. Беше много тежко, защото знаех, че ако спечеля този мач, имаме шанс да вземем серията. Радвам се обаче, че показах добър тенис. След мача си говорихме с Лойд Харис и ми каза, че скоро се надява да ме види да играя в Тура и отново да се изправим един срещу друг. Разменихме контакти. Мисля, че ако продължавам да работя, скоро ще мога да печеля такива мачове“.

Alexandar Lazarov

Трудни двубои имаше и в Казабланка през юли, но Алекс надделя над всички съперници в Мароко и триумфира с трета ITF титла в кариерата си, както и с първа за годината.

„Не бях сигурен как ще се представя в турнира, защото когато пристигнах в понеделник, багажът ми не дойде. Той се появи в сряда, а тогава вече протичаше вторият мач. Наложи ми се да играя с фланелки и панталони на приятели. Но когато багажът пристигна, се поуспокоих. Беше хубава седмица“, спомня си през смях 21-годишният играч.

Това е една от многото забавни случки, които можеш да преживееш като тенисист. Животът на професионалните състезатели е едно постоянно пътуване от точка до точка. Понякога до града, до който трябва да стигнеш, дори няма самолет или не съществува летище. В други случаи сънят на гари и във влакове е обичайна част от ежедневието. Алекс казва, че не би заменил този живот за нищо на света.

„Винаги се случва нещо. Понякога нещата не са приятни, друг път са страхотни. Благодарение на тениса съм обиколил целия свят. Единственото място, на което не съм ходил, е в Австралия. Бях контузен по време на Australian Open за юноши и не успях да отида. Тенисът ми даде шанс да се сблъскам с различни култури, различно мислене, с които нямаше да се срещна иначе.“

Треньор на Алекс е баща му Краси, но вече през по-голямата част от годината Лазаров пътува сам. Има и по-малък брат, който съвсем наскоро спечели първия си турнир Tennis Europe за юноши до 14 години в Скопие. Баща им в момента е поел ангажимента да тренира по-малкия от двамата и Алекс признава, че брат му се нуждае повече от това, отколкото самият той.

„Когато си на турнир обаче, никога не си сам. Всички се познаваме. На почти всеки турнир има някой, с когото спиш в стая, разделяте си разходите, имаш човек за компания. Имам много приятели. Повечето са от чужбина, и то точно поради тази причина – защото се виждаме по турнирите. Мисля, че имам даже хора, на които мога да разчитам повече в чужбина, отколкото в България“.

С най-добрия си приятел – румънецът Калин Манда, Алекс спечели титла на двойки в северната ни съседка. Животът в тениса обаче не включва само трофеи. Често се случва да играеш два мача подред на два различни континента в рамките на дни и много хора не вникват зад резултатите, ако видят, че даден играч е допуснал две поредни поражения. „Спрях да мисля какво говорят хората и резултатите ми се подобриха“, казва Лазаров.

Alexandar Lazarov

Младият талант има само по ден или два почивка между отделните надпревари и рядко му се отдава възможността да разглежда градовете, които посещава – почти целият му живот се върти около корта. Когато обаче разполага със свободно време, излиза с приятели, обича да ходи на кино и да играе билярд. В момента е в България до края на октомври и се е посветил изцяло на семейството си.

Не се изненадвам, чувайки колко задълбочени са разсъжденията му за тениса, когато обсъждаме настоящото статукво в Тура, различните играчи и резултати. Алекс може и да има малко свободно време, но гледа любимия си спорт по телевизията и следи изкъсо изявите на топ състезателите. Компания му правят баба му и дядо му Гого Лазаров, които също са „врели и кипели“ в тениса. Заедно гледат и анализират мачовете на Алекс, правят опити да подобрят играта му дори още повече със своите съвети, а това е важно, тъй като животът на тенисистите извън първите 200 в ранглистата е много труден.

Последно Алек Лазаров се състезава в Бургас на „Фючърс“ турнир и достигна до полуфинал и на сингъл, и на двойки. Предстои му „Фючърс“ в Гърция в началото на ноември, а после солидна подготовка за новия сезон, който се надява да започне с участие в новия турнир ATP Cup и да продължи с мачове в сериите „Чалънджър“.

„Ако трябва да си поставя краткосрочни цели – топ 400 до края на годината. Трябват ми още около 40 точки, а това са няколко турнира, ако се представя добре“, казва Лазаров.

Алекс се учи да живее с диагнозата, която получава, запазва позитивната нагласа и напук на всички определя изминалата година като една от най-хубавите.

„Тази година, след като се случиха тези неща, спрях да си поставям много дългосрочни цели. Фокусирах се върху тренировките, играя ден за ден и мач за мач. Искам да се подобрявам и да не мисля за това какво ще стане. Ако човек си поставя дадени цели и не ги осъществи, се свива, потиска се, затваря се в себе си. Изпитвал съм го много често и не искам да се повтаря, защото е много тежко после да се върнеш и да намериш пак тази мотивация, което те кара да продължаваш“.

Димитър Радев, TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH