Карлос Алкарас ще завърши трети пореден сезон с титла от Големия шлем. Испанецът триумфира на Ролан Гарос след петсетово зрелище срещу Александър Звеерв, като по този начин вече има „мейджър“ трофей на всяка настилка. Освен това, възпитаникът на Хуан Карлос Фереро запази перфектния си баланс във финали на Големия шлем (3-0).
Това обаче изобщо не се отразява негативно на мотивацията на световния №2. Дори напротив – в интервю за сайта на ATP Алкарас заяви, че вече мисли за следващата си голяма цел, като в същото време не забравя трудностите, през които е трябвало да премине по пътя към „Купата на мускетарите“.
„Вчера празнувах със семейството и приятелите ми, които дойдоха от Мурсия. Излязохме на вечеря и бях много щастлив, че нямаше нужда да спазвам режим и можех да си позволя да ям каквото поискам. Обикновено внимавам с глутена, но този път се отпуснах малко. Ограничавам се доста и по отношение на алкохола, но този път пийнахме шампанско, защото поводът си заслужаваше“ – сподели трикратният шампион от Големия шлем.
Алкарас смята, че за един тенисист е много важно да се наслаждава на подобни моменти.
„След цялата свършена работа и всички саможертви, изискващи се, за да стигнеш до подобен трофей, трябва да се насладиш на изживяването. Това е един от уроците, които научих, макар че още съм едва на 21 години и тепърва опознавам себе си. Осъзнавам, че трябва да балансирам дните на труд и страдания с тези на свобода и радост. Важно е поне от време на време да се чувствам като обикновен човек, а не като тенисист. По този начин се изолирам и си подреждам мислите, което от своя страна ми помага да се завърна на корта напълно подготвен“.
Въпреки трофея в Париж, тазгодишният сезон на клей бе доста тежък за Алкарас. Испанецът пропусна турнирите в Монте Карло и Барселона заради контузия в ръката, преди да се завърне в игра в Мадрид. Там обаче не успя да защити титлата, губейки от Андрей Рубльов на четвъртфинала. Още по-лошата новина бе, че болката в ръката се завърна и Алкарас бе принуден да се оттегли от турнира в Рим.
„Аз съм сред хората, които плачат от болка и мъка, а не от радост. Рядко плача, но се случи няколко пъти, докато бях контузен, тъй като ми се наложи да пропусна няколко турнира, които са много важни за мен и в които наистина исках да участвам. От психологическа гледна точка ми беше много тежко, тъй като дясната ръка е необходима за всичко. Винаги влагам много сила и скорост в ударите си, а това е натоварващо за ръката. Бях много притеснен, защото не знаех дали ще успея да се възстановя напълно. В Мадрид изиграх четири мача, но в последния от тях отново започнах да изпитвам болка и затова не отидох в Рим. Направихме всичко необходимо, за да пристигна на Ролан Гарос във възможно най-добрата си форма, но имах сериозни съмнения“.
Алкарас разкри, че след обявяването на оттеглянето си от Рим не е докосвал ракета в продължение на няколко дни, след което с екипа му са съставили специален тренировъчен режим за Ролан Гарос.
„Бях несигурен относно това дали ръката ми ще издържи на натоварването на турнир от Големия шлем. Беше трудно, но с всеки следващ мач се чувствах все по-добре, макар че през цялото време бях внимателен. На полуфинала обаче реших да рискувам и да влагам максимална сила в ударите си. Казах си, че ако се нараня и болката се завърне, най-добре да е в този мач. Полуфиналът на Големия шлем не е време за страх. Реших да забравя трудностите и да се доверя на работата, която с екипа ми бяхме свършили през последните няколко седмици“.
Свършената работа действително се оказа достатъчна и Алкарас спечели турнира, който като дете е гледал като фен първо пред телевизора, а след това в парка в Париж.
„През последните дни често гледах клипове от детството ми, когато гледах Ролан Гарос на видео стената под Айфеловата кула. Да вдигна трофея е нещо невероятно. Това е сбъдната мечта. Ролан Гарос е много специален за мен, тъй като това е турнирът, който най-често гледах като дете. Нямах търпение да дойде това време от годината, за да седя пред телевизора и да гледам всички мачове“.
С триумфа си на Откритото първенство на Франция, 21-годишният испанец стана най-младият играч, печелил титла от Големия шлем на всички настилки, подобрявайки рекорда на Рафаел Надал. Това неизбежно доведе до нови сравнения между Карлитос и „Тримата големи“.
„Гледал съм много техни мачове и не мисля, че мога да се сравнявам с Надал, Федерер и Джокович, когато са били на моята възраст. Много пъти съм го казвал и сега ще го кажа отново – ако спра да се развивам, няма да има значение какво съм постигнал до момента. Искам да продължа да се усъвършенствам, тъй като само така ще имам шанс да достигна нивото на Рафа, Роджър и Новак. Една от основните причини те да са най-великите е това, че дори на 37-38 години не спират да търсят нови начини да бъдат по-добри“.
„Да си на върха и да се бориш за най-големите трофеи в продължение на 16-17 години, като междувременно се справяш с контузиите и напрежението – това е нещо невероятно, което е по-силите на много малко хора. За да достигна подобно ниво, ще ми трябва и огромна психологическа устойчивост“.
Миналата година напрежението стигна до Алкарас на полуфинала в Париж. По време на мача той получи крампи, които навредиха сериозно на играта му. Испанецът обаче е категоричен, че случилото се тогава се е оказало много полезен опит.
„Миналата година се провалих на този тест, но сега си написах домашното и се справих много по-добре. Преминах изпитанието, макар и не по най-добрия начин. Това е едно от нещата, върху които трябва да продължа да работя в бъдеще“.
След кратка почивка на Ибиса, Алкарас ще го очакват няколко много важни седмици. Той трябва да защитава титлите в Куинс Клъб и на Уимбълдън, след което ще се върне на парижкия клей за Олимпийските игри. Испанецът бе попитан какво би избрал – втори пореден трофей от Шампионата или златен медал от Игрите.
„Олимпийските игри са веднъж на четири години, а освен това са още по-специални заради факта, че играеш не само за себе си, а за своята страна. Ако трябва да избирам, мисля, че бих предпочел олимпийското злато“.
