Карлос Алкарас все още е едва на 19 години, но вече дава сериозна заявка да се нареди сред най-големите легенди в мъжкия тенис. Шампионът на US Open бе извън корта в продължение на няколко месеца заради две последователни контузии, но твърди, че го вдъхновяват успехите, постигнати от Рафаел Надал и Новак Джокович след подобни трудности. Световният №1, който преди няколко дни спечели третата си Мастърс титла, триумфирайки в Индиън Уелс, даде интервю за рубриката на Eurosport „Players’ Voice“, в която разкри какво е научил през последните месеци и какви са целите му в дългосрочен план.
„Докато се възстановявах от контузиите, осъзнах много неща. Когато пропуснеш голям турнир като Australian Open, започваш да мислиш сериозно върху това какво правиш грешно.
Контузиите винаги могат да сполетят всеки, но когато с екипа ми анализирахме случилото се, стигнахме до заключението, че да правиш правилните неща извън корта е също толкова важно, колкото и на него, а аз не бях на 100 процента в това отношение. В случая визирам почивката, храненето и други подобни неща. Имаше няколко неща, които може би не правех по правилния начин. Докато се възстановявах, осъзнах, че трябва да се върна към режима, който ме изведе до върха. След завръщането си в Тура направих точно това и резултатите не закъсняха.
Контузиите бяха много полезен опит. Трябваше да бъда спокоен и търпелив и това ми помогна да съзрея извън корта. Това беше много труден период за мен, но знаех, че трябва да остана концентриран и да тренирам упорито, за да възвърна предишното си ниво. По време на възстановяването на няколко пъти разговарях с психолог. Това ми помогна много както на корта, така и извън него. Давам си сметка, че животът извън тениса е много важен и влияе пряко на резултатите.
По време на рехабилитацията често мислех за Надал. Често се е случвало, когато някой от най-добрите е отсъствал дълго, да спечели още първия турнир след завръщането си. Исках и аз да бъда като тези играчи. Подобни завръщания ме мотивираха – това на Надал на Australian Open 2022, както и успехите на Джокович миналата година. Техният пример ме вдъхновяваше да тренирам упорито и да не спирам да се трудя, тъй като това е единственият път към върха.
Контузиите ми дадоха възможност да се посветя на други мои хобита. Винаги съм харесвал кецовете, но едва преди година започнах да колекционирам по-сериозно. Късметлия съм, че работя с Nike, тъй като техните традиции и култура в това отношение са невероятни – могат в продължение на месеци да изкарват нов модел всеки ден, като просто преработват стари класики. Наскоро посетих централата им в Орегон и бях много впечатлен. Дадоха ми няколко ексклузивни модела, както и два персонализирани чифта, които обожавам. Единият е посветен на титлата от US Open, а другият – на мотото на дядо ми с трите С-та. Друг от моделите, които ми дадоха, беше Air Force 1 Off-White Brooklyn, който се намира много трудно по магазините. Те са дело на Върджил Абло – дизайнер, който промени културата на проектирането на кецове и остави незаличима следа в индустрията. Поласкан съм, че получих един от последните модели, които е проектирал, преди да си отиде от този свят.
Прекарвам много време в социалните мрежи. Може би дори повече, отколкото би трябвало. В днешни дни тяхното влияние става все по-голямо. Много хора ги използват в работата си и аз също смятам, че са важни. Социалните мрежи ми дават възможност да комуникирам с феновете си и да ги осведомявам къде съм и как съм.
Опитвам се да не мисля дали съм спортна икона или модел за подражание на младите. Искам просто да се усъвършенствам. Обичам да играя тенис, и разбира се, да побеждавам. Имам своя собствена идентичност като тенисист. Старая се да се забавлявам, докато играя. Считам себе си за щастлив и позитивен човек и се опитвам да пренасям тези емоции на корта.
Мисля, че в днешни дни тенисът е много динамичен. Излизането на мрежата, слайсовете, уинърите – това привлича вниманието на феновете. Опитвам се да се забавлявам и да творя на корта. Не искам играта ми да е монотонна, а напротив – да пласирам красиви и изобретателни удари.
Бих искал след края на кариерата ми да бъда запомнен най-вече като добър, нормален, естествен и щастлив човек. Радостта и доверяването на инстинктите ми са двата фундамента на моята игра. Ако не играя по този начин, за мен тенисът просто няма да е същият. Мисля, че и животът е по-добър, когато действаш по този начин. Разбира се, да съм модел за подражание за децата по света би било огромна чест за мен. Опитвам се да предавам правилните ценности както на корта, така и извън него. Аз също имам своите идоли и затова си давам сметка каква огромна привилегия би било и аз да бъда в тази роля за някого.
В Маями ще трябва да защитавам доста точки. Подсъзнателно мисля за това, защото искам да съм №1 в света, но с екипа ми продължаваме да твърдим, че основната цел е класирането за Финалите. Ако си сред лидерите в надпреварата към Торино, неизбежно ще завършиш годината на едно от водещите места в ранглистата. Не се притеснявам особено за точките, които имам да защитавам. Мисля само за турнира, в който участвам, и как да се представя възможно най-добре.
Ако трябва да поставя една голяма цел за тази година, то това би било още една титла от Големия шлем. Или ако не „мейджър“ трофей, то поне още няколко от Мастърс. Това са големите ми амбиции в момента. Ясно е, че трябва непрестанно да печелиш такива титли, ако искаш да останеш на върха в ранглистата. Ще дам всичко от себе си в тези турнири. Искам да победя Надал и Джокович, но не го правя само за да им попреча да печелят още титли от Големия шлем или да повлияя на битката за званието „Най-великият“. Искам да напиша своята собствена история.
Искам да спечеля още много титли от Големия шлем. Няма да лъжа – амбициозен съм и целите ми са високи. Мечтая да съм сред най-великите в историята и да се доближа до Надал, Федерер и Джокович. Знам, че ще е много трудно – може би дори невъзможно, но трябва винаги да мислиш и мечтаеш в големи мащаби“.
