В началото на януари Арина Сабаленка едва ли е имала за цел да достигне първото място в ранглистата само няколко месеца по-късно. След сезон, в който проблемите ѝ със сервиса бяха станали пословични, беларускинята сподели, че се надява на солидно представяне в Австралия, което да се окаже основа за бъдещи успехи.
Още на 8 януари обаче дойде титлата на WTA 500 турнира в Аделаида, последвана от триумфа на Australian Open. Голямото преследване бе започнало.
Осем месеца по-късно Сабаленка вече е 29-ата тенисистка, достигала до №1 в световната ранглиста. Тя изпревари Ига Швьонтек, която оглавяваше класацията в продължение на 75 седмици. След като получи трофея, полагащ ѝ се за това постижение, беларускинята даде интервю за WTA Insider, в което говори за невероятното пътуване, довело я до този паметен момент.
– Нека се върнем към началото на сезона. Колко далечно изглеждаше за теб достигането до върха в ранглистата?
– След Australian Open започнах да мисля, че имам някакъв шанс и че в определен момент от годината бих могла да поставя Ига под напрежение. Трябваше да ѝ покажа, че няма да ѝ бъде лесно и ще трябва да играе най-добрия си тенис на всеки турнир. Просто тренирах усърдно, трудех се неуморно, усъвършенствах се във всяко възможно отношение и се надявах някой ден да успея да стана №1.
– Имаше ли момент, в който позволи тази мисъл да повлияе на психологическата ти нагласа?
– На Ролан Гарос започнах да мисля доста по-често за това. В крайна сметка позволих това да ме разсее и затова загубата на полуфинала бе доста болезнена. След мача с Мухова бях много ядосана на себе си, защото изглеждаше, че отново се връщам към старите си вредни навици и не се концентрирам достатъчно върху своята игра. Имах своите възможности в онзи мач, но мислех твърде много за неща, които не бяха толкова важни. На Уимбълдън също загубих, след като играх добре, но тогава далеч не мислех толкова много за първото място в ранглистата. За сметка на това обаче, старите слабости отново започнаха да се появяват – често губех концентрация и се ядосвах твърде много, след като допуснех пробив. Мисля, че това бе основната причина за загубата срещу Жабур. Тя игра невероятно, но до известна степен аз ѝ го позволих.
– Сега от преследвач ще се превърнеш в преследвана. Мислила ли си какво ще е усещането?
– Да, сега аз съм тази, която се опитва да отвори недостижима дистанция пред останалите. Да кажем просто, че продължавам да преследвам целите си така, както го правех досега. Това е всичко.
– За да станеш №1, е нужно дългосрочно постоянство, а не само няколко силни турнира. Тази година игра поне полуфинал на всички турнири от Големия шлем, а освен това достигна минимум четвъртфинал на почти всички WTA надпревари, в които взе участие. Колко е трудно да се постигне нещо подобно?
– Честно казано, не беше чак толкова трудно, колкото може би изглежда. Когато опознаеш и разбереш себе си по-добре и се научиш да контролираш емоциите си, нещата стават доста по-лесни. Ако се концентрираш върху себе си, трудиш се упорито и правиш всичко възможно, за да се подготвиш добре за тези битки, не е толкова трудно. Когато работиш усърдно, знаеш, че има какво да покажеш на корта и вярваш, че можеш да печелиш важните мачове. Установих, че просто трябва да се съсредоточа върху себе си, да играя своята игра и да правя нещата, върху които работим на тренировките.
– През последните години често говориш за контрола върху емоциите. Би ли казала, че човекът, който си сега, е напълно различен от този, който влезе в Тура?
– Беше ми много трудно да подобря тази част от играта си. На корта съм много емоционална, но извън него трудно ще намерите нещо, което да ме разстрои. Ще трябва да ми причините нещо наистина ужасно. Исках да пренеса тази Арина на корта и положих огромни усилия в това отношение. Работих с психолози, които ми помогнаха да се опозная по-добре. Свърших много работа както от физическа, така и от психологическа гледна точка, тъй като исках да подобря всеки елемент от играта си. Това, което доведе до този прогрес, бяха проблемите ми със сервиса. Трябваше да се науча как да играя добре, дори когато основното ми оръжие не е на ниво. Трябваше да показвам характер и да се боря. Когато реших проблемите с началния удар, осъзнах, че междувременно ретурът и движението ми по корта са станали значително по-добри. От психологическа гледна точка също станах много по-силна. Вече нищо не може да ме сломи.
– Силовата ти игра бе това, което първоначално привлече вниманието на феновете и медиите, но през последните години ти разшири доста набора си от умения. В понеделник стана едва осмата тенисистка в историята, която е била №1 както на сингъл, така и на двойки. Кога осъзна, че физическата сила няма да е достатъчна, за да спечелиш най-големите трофеи?
– Винаги съм го знаела, но може би дълго време не съм имала около себе си хора, които могат да ми помогнат с това. Сега обаче разполагам с най-добрия за мен екип, който непрестанно ми помага да съм по-добра. Това, върху което се концентрирахме най-много преди турнирите в Северна Америка, бе да съм подготвена физически, за да мога да издържа на дългите разигравания и да съм солидна в защита. Беше трудно да подобря всички тези елементи от играта си. Отне ми доста време. Не винаги е реалистично да очакваш нещата, върху които си работил, да започнат да се получават още в първия мач. Понякога тези неща отнемат седмици, месеци, може би дори година. Все още съм пределно мотивирана да уча нови неща, да се усъвършенствам и да правя така, че всичко на корта да зависи от мен.
