Паула Бадоса е една от големите звезди на сезона в женския тенис. Испанката никога не е крила факта, че Рафаел Надал винаги е бил големият ѝ идол. В много любопитно гостуване в телевизионното шоу „El Hormiguero“ чаровната тенисистка говори по много различни теми, като една от тях бе свързана с притеснението ѝ от Надал при първите им срещи на живо.
„Винаги съм казвала, че той е моят идол, а последните пет години започнахме все по-често да се засичаме. Спомням си, че при първите турнири, в които го виждах, бях много уплашена от всичко, което е постигнал. Спомням си, че на някои турнири той идваше да ме поздрави, а аз стоях наполовина скрита. Или пък когато виждах, че идва, отивах в тоалетната, за да не ме види. Вече свиквам.“
Бадоса си осигури място на Финалите на WTA, където ще има още една испанка – Гарбине Мугуруса. „От повече от 20 години не е имало две испанки на Финалите и да постигна това с нея е огромно постижение. За щастие имаме добри отношения между всички състезателки и случващото се извън корта няма общо с това на него, там сме съперници.“
Испанката говори и за най-трудната част от тениса. „Психическият стрес. Освен това преминаваш през много емоции в един мач. Има еуфория, после еуфория за съперника, умора, напрежение. Преминаваш през много тежък психически процес. Мразя, когато съм близо до победата, когато остава малко, защото това е най-трудният момент в тениса, защото нямаш определено време като в други спортове, тенисистите трябва да завършат мача, а това е много трудно, защото накрая си много нервен.
Бадоса бе върната и към двата най-тежки момента за нея през годината – на полуфиналите на олимпийския турнир в Токио тя трябваше да се оттегли заради топлинен удар. В Австралия пък се зарази с COVID-19 и прекара 21 дни в хотелската си стая.
„Играехме в много тежки условия, на 40 градуса температура. Освен това играех сингъл и двойки, и тялото ми не издържа повече. (В Мелбърн) бях в хотела 21 дни и дори не можех да отворя вратата на стаята си. Имаше полицай, който следеше и можех да отворя вратата само за храна. Бях затворник и беше ужасно.“
