По това време миналата година Паула Бадоса бе №73 в ранглистата. За последните 12 месеца обаче тя спечели дебютния си трофей в тура, вдигна първата си WTA 1000 титла и достигна до №4 в света. Първата ракета на Испания е новият гост в рубриката на Евроспорт Players’ Voice, в която разкри на какво се дължи нейният невероятен прогрес и сподели какви са целите ѝ за бъдещето.
„Да съм най-добрата в света е нещо, за което мечтае от малка, но от още по-дълго време мечтая да спечеля титла от Големия шлем. Това е моята мотивация и мисълта, с която се събуждам всяка сутрин – да бъда „мейджър“ шампионка.
2021 беше много важна година, в която направих огромна крачка към осъществяването на тази мечта. Дълго време не можех да преодолея полуфиналите и затова титлата на турнира в Белград ми достави огромна радост и свали напрежението от мен. Триумфът в Сърбия ми даде огромна увереност. Тенисът ми се подобри, а аз станах по силна психически и в резултат на това всичко започна да се получава.
Няколко месеца по-късно спечелих титлата в Индиън Уелс, което бе още една сбъдната мечта. Не е трофей от Големия шлем, но е WTA 1000 и е много важен и престижен турнир. Финалът срещу Виктория Азаренка бе невероятен спектакъл. Понякога в такива ситуациит напрежението може да те скове и да ти попречи да играеш добре, но и двете демонстрирахме много високо ниво. Да победя играч като нея наистина означаваше много за мен.
Най-полезният опит, който извлякох от този мач, е осъзнаването колко силна психически съм всъщност. Винаги има трудни моменти на корта. Тенисът е спорт, съпътстван от непрестанни страхове и тежки битки и точно затова е много важно да знаеш как да се справяш в такива ситуации. Страхът от поражение може да нанесе огромни щети на играта ти. Няма бърз и лесен начин за справяне с това. Нужни са години опит. Ако мога да представя по-опростено нещата: трябва да се изправиш срещу страховете си, независимо колко са силни, и да знаеш, че лошите периоди не те определят като личност.
Важно е и да се обградите с правилните хора, защото когато сте несигурни и изпитвате трудности, трябва да говорите с някого, най-вече със специалисти като психолози или треньори. В професионалния спорт няма как да стигнеш далеч, ако непрестанно се бориш сам с тези емоции и се опитваш да ги потискаш. Благодарение на хора като Наоми Осака и Симон Байлс започна да се говори все повече за психичното здраве на спортистите. Това е много важно, тъй като всеки преминава през подобни неща и това в никакъв случай не е нещо срамно или унизително. Хората трябва да разберат, че спортистите не сме роботи. Винаги се опитваме да даваме 100% от себе си, но не е реалистично да се очаква, че ще успяваме да го правим на всеки турнир.
Социалните мрежи могат колкото да помогнат, толкова и да навредят в подобни ситуации. Млади играчи като Карлос Алкарас и Ема Радукану не бива да обръщат твърде голямо внимание на коментарите в интернет, тъй като там е пълно с хора, които просто са зли и искат да нараняват другите. Независимо колко добре се представят на корта, ще мине още доста време, преди да са готови да понесат напрежението, което социалните мрежи неизбежно излъчват спрямо спортистите. Аз също съм страдала от това и не го пожелавам на никого, но в същото време осъзнавам, че животът е такъв и това е част от цената на успеха. С Карлос сме в много добри отношения и често си говорим. Бих го посъветвала да се обгради с правилните хора, да работи упорито и да обръща възможно най-малко внимание на външните фактори. Не можеш да контролираш всичко, но можеш да се опитваш да направиш по най-добрия начин нещата, които зависят от теб.
Рафаел Надал продължава да бъде моят модел за подражание. Той е истински боец, работи много здраво и нагласата му е страхотна. С всяка изминала година му се възхищавам все повече. Ясно ми е, че по отношение на успехите никога няма да се доближа до него, но сега съм една от най-добрите в света, разбирам напрежението, което съпътства играчите на това ниво и е наистина вдъхновяващо как Рафа се справя с това в продължение на толкова много години. Той сякаш не е от тази планета. Винаги се опитвам да действам като него, когато преживявам труден момент.
По време на турнири е много важно да намираш малко време да „изключиш“. Преди си стоях в хотелската стая, но сега искам да разглеждам градовете, в които сме, и да науча повече за тяхната история и култура. Тъй като по-голямата част от ежедневието ни преминава в пътувания и мачове, да стоиш затворен не е много добра идея. Когато съм в Мадрид, например, винаги излизам по магазините, ходя на кино и вечерям навън. Това е много важно за мен.
Винаги е прекрасно да се връщам в Испания заради огромната любов, която получавам от феновете. Настръхвам само като помисля за това. Работих упорито и преживях много трудности, за да стигна до там, където съм в момента, и тяхната обич ме кара да чувствам, че си е заслужавало. Това, което ми се случи през последните 12 месеца, е наистина невероятно и на моменти все още ми е трудно да осъзная какво съм постигнала, но живея ден за ден и непрастанно се опитвам да се наслаждавам на живота и тениса“.
