Борис Бекер сподели, че са му били нужни много години, за да оцени напълно олимпийския си медал. Германецът спечели златен медал на двойки на Игрите в Барселона през 1992 г,. партнирайки си с Михаел Щих. В навечерието на тазгодишните Летни олимпийски игри, експертът на Eurosport даде интервю за няколко европейски медии, сред които и „Тенискафе“, в което коментира множество интересни теми, свързани с най-големия спортен форум.
– През 1992 г. в Барселона спечелихте олимпийски медал на двойки. Къде бихте го наредили сред постиженията си?
– По онова време все още бях един от най-добрите играчи в света. Дори тогава графикът беше брутален. Ситуацията беше подобна на тазгодишната – Ролан Гарос, Уимбълдън, Олимпийските игри и турнирите в Северна Америка бяха събрани в кратък период. Тогава бях концентриран най-вече върху турнирите от Големия шлем, а златният медал от Барселона беше нещо като бонус. Едва на по-късен етап от кариерата ми, когато хората говореха за моите постижения, си дадох сметка, че олимпийското злато е сред най-значимите, редом с титлите от Уимбълдън и достигането до №1 в ранглистата. С течение на годините златният медал придобиваше все по-голяма важност и се научих да го ценя наистина много. През 1992 г. бях твърде млад, за да осъзная колко голям успех е това, но, за щастие, все още съм жив и си давам сметка, че не съм бил прав.
– Тази година турнирът на двойки при мъжете ще бъде доста по-интересен от обикновено заради участието на Рафаел Надал и Карлос Алкарас. Очаквате ли двамата да успеят да изградят добро партньорство, предвид кратката съвместна подготовка преди Игрите?
– Мисля, че техните мачове може би ще бъдат най-гледаните на двойки в цялата история на Олимпийските игри. Не искам да проявявам неуважение към другите спортове и участници, но може би само баскетболният „Дрийм тим“ на САЩ от 1992 г. ще се окаже по-напред в това отношение. Тази двойка определено е мечтаният отбор за Испания – Надал, който е един от най-великите в историята, и Алкарас, който е считан за негов наследник. Наистина е чудесно, че ще ги видим рамо до рамо на корта. Двамата не са известни с успехите си на двойки, макар че преди осем години Надал спечели златен медал заедно с Марк Лопес. Това ще бъде много ценен опит за него. Гледах мачове на Рафа в Бостад, където участва и на двойки заедно с Каспър Рууд. Мисля, че е добре подготвен. В същото време, титлата от Уимбълдън със сигурност е огромен импулс и стимул за Алкарас. Това е исторически тандем и съм сигурен, че всички ще гледат мачовете им с голям интерес.
– Вие играхте срещу бащата на Каспър Рууд – Кристиан, на Игрите в Барселона през 1992 г. Какво си спомняте от този двубой и как оценявате шансовете на Каспър в Париж?
– Винаги съм изпитвал голяма симпатия към Каспър, защото, както казахте, съм играл срещу баща му и познавам цялото им семейство. Благодаря Ви, че ми припомнихте този мач. Това, което си спомням, е изпепеляващата жега. Играхме в края на юли или началото на август. Ако мислите, че в Париж ще бъде горещо, сега е моментът да Ви кажа, че в Барселона температурите са с 10 градуса по-високи. Не знам как оцелях след тези пет сета, но очевидно умората се оказа твърде голяма, тъй като загубих в следващия кръг от Фабрис Санторо, доколкото си спомням. Каспър Рууд е фаворит във всеки турнир на клей. Тази година спечели титлата в Барселона и отново игра силно на Ролан Гарос. Мисля, че клеят е най-комфортната настилка за него, а това, че след баща си той също ще играе за Норвегия на Олимпийски игри, според мен е чудесна семейна история.
– Като бивш треньор на Новак Джокович можете ли да споделите повече относно важността, която Олимпийските игри имат за него? Изненадан ли сте, че той реши да играе на Уимбълдън, вместо да съсредоточи подготовката и възстановяването си върху турнира в Париж?
– Новак беше напълно откровен по този въпрос още в началото на годината. Той заяви, че водещият приоритет за него са Олимпийските игри. Това не означава, че е пренебрегнал турнирите от Големия шлем, но когато си спечелил всичко друго, е напълно нормално да преследваш с всички сили единственото отличие, което ти убягва. Освен това, не съм сигурен, че хората в чужбина разбират какъв е статутът на Джокович в Сърбия. Той е икона там, би могъл да стане президент или каквото друго пожелае. Той винаги иска да представя страната си на световната сцена, а Олимпийските игри са най-доброто място за това. На Игрите в Рио през 2016 г. бях треньор на сръбския отбор и видях отблизо каква супер звезда е Новак и колко големи са напрежението и очакванията върху него, когато играе за Сърбия. Именно затова за него бе много важно да се завърне възможно най-бързо след операцията през юни, е достигането до финала на Уимбълдън граничи с чудо. Ситуацията е възможно най-добрата за него, тъй като той натрупа игрова практика и тества коляното си в реални игрови условия. Между финала на Уимбълдън и първия кръг на Олимпийските игри има достатъчно време, а Джокович е ветеран и много добре знае как да се справя в подобни ситуации. Мисля, че след представянето му на Уимбълдън може смело да се каже, че Джокович ще бъде един от фаворитите и в Париж.
– Нека Ви върна отново в Рио де Жанейро през 2016 г. Тогава Джокович бе изявеният фаворит, но отпадна още в първи кръг след загуба от Хуан Мартин Дел Потро. Като човек, който е бил до него в този момент, можете ли да споделите какво влияние оказа това поражение върху Джокович?
– Новак беше съкрушен. В продължение на няколко дни беше невъзможно да се говори с него. Това беше едно от най-големите разочарования в кариерата му. Впоследствие той спечели по няколко пъти всички големи турнири, но не и Олимпийските игри. Новак обича страната си повече от всичко и това е още една причина, поради която Игрите са толкова важни за него.
– Новак Джокович е много амбициозен човек, който не е свикнал да губи. Как според Вас са му се отразили незадоволителните резултати през първата половина от годината?
– Сигурен съм, че е бил много недоволен от себе си. На Ролан Гарос се контузи, а на Australian Open и Уимбълдън загуби от невероятно играещите Синер и Алкарас. Имаше логични причини за загубите му през последните месеци, но в същото време той бе категоричен, че мисли най-вече за Олимпийските игри. Мисля, че в Париж ще видим силен Джокович, тъй като емоцията от това да играе за Сърбия винаги повишава нивото му с 10 процента. Конкуренцията обаче никога не спи, животът не чака никого и беше въпрос на време играчи като Алкарас, Синер и Зверев да щурмуват върха. Щастлив съм, че Джокович все още е в Тура и играе силно, тъй като тези битки на поколенията винаги са много интересни за феновете.
– На 18 години Вие постигнахте това, което сега Карлос Алкарас постигна на 21 – спечелихте втора поредна титла на Уимбълдън. Какви са очакванията Ви за развитието на кариерата му и колко далеч според Вас ще стигне той на Олимпийските игри?
– Аз съм почитател на Алкарас. Много ми харесва стилът му и е чудесно, че той му носи титли от Големия шлем. Мисля, че беше много важно след ерата на „Тримата големи“ да се появи млада звезда като Алкарас, а вече можем да поставим на същото ниво и Яник Синер. Всеки от тях има своя специфичен чар, и двамата имат милиони фенове по света и контрастът между стиловете им е много интересен. Никога не е лесно да поемеш щафетата от лидерите на предходното поколение, но мисля, че до момента Алкарас се справя чудесно с това. В момента пред него няма граници. Въпросът е колко дълго може да остане здрав и мотивиран. Неговият стил разчита много на физическата сила и вече видяхме, че Карлос имаше немалко проблеми с контузии. Надявам се да остане здрав възможно най-дълго. Ако успее да задържи това ниво през следващите 10 години, изобщо няма да е изненада да спечели двуцифрен брой титли от Големия шлем. Все още обаче е много рано да говорим за подобни неща, тъй като пътят е доста дълъг и никога не се знае какво дебне зад ъгъла.
