Матео Беретини сподели, че като дете винаги е посещавал Мастърс турнира в родния си Рим и всяка година се е опитвал да се промъкне на централния корт, за да гледа своя идол Роджър Федерер. Финалистът от Уимбълдън даде интервю за италианското издание Gio Journal, в което разказа откъде идва любовта му към тениса, срещу коя от легендите на спорта би играл и как му помага връзката му с Айла Томлянович.
– Кога установи, че искаш да станеш професионален тенисист?
– Помня, че като дете всяка година ходех на Мастърс турнира в Рим. Винаги се опитвах да се промъкна на централния корт, за да гледам някой от мачовете на Роджър Федерер. Мисля, че атмосферата на този турнир и възможността да гледам отблизо най-добрите в света бяха сред основните причини да започна да играя тенис. Точно затова в момента съм професионалист. Другата причина е, че всички в семейството ми играят тенис, дори баба и дядо. Тенисът е в нашето ДНК. Никой от роднините ми не е бил професионален играч, но всички са влюбени в този спорт.
– Кой беше твоят идол като дете?
– Израснах, гледайки мачовете на Роджър Федерер. Винаги го подкрепях и гледах всеки негов мач по телевизията. Години по-късно дойде моментът, в който играх в един турнир с него, така че вече не можех да го подкрепям така, както преди. Разказвал съм тази история на Роджър, с него се разбираме много добре. Причината той да ме унищожи така на Уимбълдън беше, че просто не можех да повярвам, че съм там – на един от най-митичните кортове, играейки срещу своя идол.
– Как успяваш да съчетаваш успешно работата и личния си живот?
– Като тийнейджър никога не съм се мислел за бъдеща тенис звезда. Животът ми бе съвсем нормален. Живеех в Рим и се наслаждавах на живота, но не съм правил глупости. Излизах с приятели. Не се лишавах от нищо, но въпреки това тренирах усърдно и се борих за мечтата си. С напредването на възрастта започнах да ставам по-добър и едва тогава осъзнах какъв всъщност е животът на професионалистите – на път си по 10-11 месеца в годината. Нужно е доста време, за да свикнеш с това. Сега съм с Айла (Томлянович – бел.ред.) и това ми се отразява много добре, тъй като тя разбира какъв е животът на тенисистите. Понякога семейството ми също пътува с мен. Не прекарвам с тях толкова време, колкото ми се иска, но въпреки това те се радват за мен, тъй като изижвявам мечтата си.
– Спомняш ли си първата си ATP титла?
– Да, разбира се. Беше на турнира в Гщаад. Цялата седмица беше откачена. Не очаквах да спечеля титлата. Мисля, че загубих само един сервис гейм за целия турнир. Тогава играх най-добрия си тенис за цялата 2018 г. Отидох там с един приятел, вместо с треньора ми. Винченцо остана у дома, за да си почива, но преди финала ме попита дали искам да дойде. Казах му, че няма нужда. Бях стигнал до там без него, трябваше просто да изиграя още един мач по същия начин. Исках той да е с мен, но съм малко суеверен и реших, че ако дойде само за последния мач, магията ще се развали. След тази титла осъзнах, че мога да постигна големи неща в тура. Това беше началото на всичко. Невероятен спомен.
– Кой според теб е най-добрият глобален посланик на тениса?
– Федерер. Възхищавам се на примера, който дава, както и на спортното му дълголетие. Той разбира, че има необходимата харизма, за да бъде важна фигура не само в тениса. Той използва спорта и популярността си, за да окаже позитивно влияние върху живота на възможно най-много хора.
– Срещу кой играч от предишна епоха би играл, ако имаше тази възможност?
– Джон Макенроу. Мисля, че щеше да ми е доста трудно срещу него, тъй като той е левичар и е излизал често на мрежата, а освен това е изумително талантлив. Би ми се искало да играя и срещу Адриано Паната, една от легендите на италианския тенис.
