Изминаха няколко седмици, откакто един от най-обичаните играчи в съвременния тенис – Хуан Мартин Дел Потро, сложи край на своята професионална кариера. Макар да е категоричен, че водещият приоритет за него е да излекува коляното си и отново да живее без болка, шампионът на US Open за 2009 г. изрази надежда, че един ден отново ще се завърне на корта.
Стрийминг платформата Star+ засне документален филм, посветен на Дел По, в който бившият вече тенисист даде доста дълго и интересно интервю пред журналиста Мариано Сабалета. Кулата от Тандил разказа за някои от най-щастливите и най-тъжните моменти от своя живот, като разказа много интересна случка от часовете след триумфалния за него финал в Ню Йорк и разкри за какво съжалява най-много.
„Скромността е нещо естествено за мен. Научих я от семейството си, от средата, в която израснах, и от всички хора, които бяха около мен в ранните години от живота ми. Те ме възпитаха да се придържам към своите ценности, в основата на които са скромността и упоритата работа, и да говоря с играта си на корта. Този начин на мислене винаги ми е помагал и ми е давал голяма свобода, когато играя. В бъдеще обаче ще се опитам да съм по-отворен и социален“ – сподели Дел По.
Като всеки аржентинец, Хуан Мартин е влюбен във футбола от дете, но идва моментът, в който трябва да направи съдбоносен избор.
„Като малък водещият ми приоритет винаги беше футболът. Тенисът беше странично занимание, колкото да поддържам форма и да си запълвам времето. Като спорт ми беше много по-скучен, отколкото футболът. Освен това треньорите там бяха много по-строги. След тренировка трябва да събираш топките, защото иначе следващия път те изпращаха да удряш сам на стената. Тази моя гледна точка обаче се промени напълно, когато се качих на самолет за Бразилия, за да участвам в континентален турнир. Изживяването беше страхотно и си казах, че изобщо не бих възразил, ако това е животът ми в бъдеще“.
Аржентинецът разкри, че подкрепата от страна на родителите му е една от основните причини да има толкова успешна кариера и заяви, че самият той би искал да създаде семейство.
„Професионалният тенисист е под напрежение от първия до последния ден от кариерата си, макар да е вярно, че нивото на стрес варира в зависимост от това в каква ситуация си, финансова или житейска. Подписах договор с Nike на 14 години и си спомням, че човекът, който отговаряше за ракетите, ме попита колко искам. Казаха, че числото няма значение, не е проблем. В това отношение бях много привилегирован“.
„Разбира се, бих искал да имам деца след няколко години, но сега моментът не е подходящ. Често съм си мислел за това, но винаги стигам до извода, че първо трябва да се излекувам, защото иначе как бих могъл да карам колело или да играя тенис с детето си? Искам да съм активен баща. Това, в което съм сигурен, е че искам да прекарам остатъка от живота си в Тандил. Винаги се чувствам добре там и имам много идеализирана представа за това място“.
Безспорно най-паметният момент от кариерата на Дел Потро е титлата му на US Open през 2009 г. Аржентинецът разказа много любопитна случка от вечерта след мача, която го е накарала да осъзнае, че кариерата му е преминала на съвсем различно ниво.
„Помня, че след церемонията по награждаването и официалната вечеря, ми се обади Джъстин Тимбърлейк и ме покани на парти в дома си. Цял Холивуд беше там – певци, актьори, знаменитости. Въпреки това обаче звездата на вечерта бях аз. Моментът, който никога няма да забравя, е как Леброн Джеймс искаше позволение от охранителите да се снима с мен. Беше нереално, просто невероятно“.
Кулата от Тандил си спомни и за паметния триумф на Аржентина в турнира за купа „Дейвис“ през 2016 г.
„След като победихме Великобритания на полуфинала поисках да организирам среща с всички играчи, на която им обясних какво сме направили добре и къде сме срешили в предходните финали. Казах им, че макар ние да искаме най-много купата, трябва да мислят и за това какво би означавала тя за аржентинския тенис. Момчетата ме разбраха напълно. В Глазгоу победих Мъри, след което Гуидо Пея и Лео Майер също допринесоха за победата. В Загреб спечелихме благодарение на Федерико Делбонис. Нямаше да стигнем до купата без Феде. Когато се прибрахме в Аржентина, казах, „Ето я купата, сега най-после ще спя спокойно“. За да стигна до този момент обаче трябваше да премина през много страдания и да преживея наистина неприятни неща“.
Не всичко в живота на Дел Потро обаче е слава и успехи. Миналата година аржентинецът загуби баща си, който не успя да се възстанови след тежка операция на сърцето.
„Когато баща ми беше зле, прекарвах всяка нощ пред вратата на болничната му стая. По това време Covid-19 върлуваше, така че трябваше да слагам по три чифта ръкавици, маска, дори пликове на обувките си. Всичко това само за да мога да го видя от 2 метра или през стъкло. Най-много съжалявах за това, че така и не успях да взема баща си с мен на US Open или Уимбълдън, за да може да види какъв статут съм достигнал“.
Разговорът със Сабалета достигна до своята естествена кулминация – тазгодишният ATP 250 турнир в Буенос Айрес, където Дел Потро изигра последния мач в своята професионална кариера.
„Беше ми много трудно да взема решението да играя на този турнир, но трябваше да стисна зъби и да го направя. Беше необходимо да направя това, което исках и чувствах. Реших, че е време да сложа край на страданията си и на кошмара, в който живея след последната операция. Прегръдката с майка ми след мача беше един от най-специалните моменти в моя живот. Плаках в ръцете ѝ, сякаш отново бях на 10 години. Никога досега не бях усещал толкова любов и спокойствие наведнъж“.
На въпроса дали смята, че е възможно отново да се завърне на корта някой ден, двукратният олимпийски медалист отговори „Оценявам всички съвети и препоръки, които получих през последните години, но сега беше нужно да предприема тази стъпка. Никой не го знае по-добре от мен. Не искам да затварям вратата напълно. Може би някой ден и с мен ще се случи чудо като това с Анди Мъри. Тенисът все още е и винаги ще бъде най-голямата ми страст“.
