Хуан Мартин Дел Потро сподели, че проблемите с коляното му продължават до днес. Аржентинецът каза „сбогом“ на професионалния тенис на ATP 250 турнира в Буенос Айрес през 2022 г. Впоследствие се появиха спекулации, че шампионът от US Open 2009 ще изиграе още един прощален мач в Ню Йорк, но това не се случи.
В интервю за La Nacion бившият №3 разкри как се е развил животът му след онзи мач на Argentina Open преди две години.
„Никой не знае за това, но в деня след мача срещу Делбонис отидох в Швейцария, където ми направиха операция, общо пета. Никога досега не бях говорил публично за това. Когато казах, че мачът в Буенос Айрес ще ми е последен, намерих известен покой, защото преди това не спираха да ме питат кога ще играя отново. Радваше ме това, че хората все още искаха да ме видят на корта, но болката вече беше станала непоносима. Реших да не говоря за това и да запазя мълчание, след което действително да се завърна, ако е възможно“ – разкри Кулата от Тандил.
„След операцията в Швейцария прекарах два месеца в малко градче близо до Базел. За съжаление обаче рехабилитацията се оказа неуспешна. Два месеца и половина след операцията ми казаха, че има усложнение и ще се наложи да се оперирам отново. Това се случи в САЩ, където също започнах рехабилитация и опитах различни начини за възстановяване. Всеки ден ми слагаха инжекции в крака, бедрото и гърба. Вероятно са били повече от 100. Постоянно ми правеха изследвания и опитваха какво ли не. Всеки ден беше страдание. Това продължава от мача с Делбонис до сега. Вече нямам желание да играя, защото тялото ми не го позволява“ – продължи разказа си двукратният олимпийски медалист.
„Когато през 2019 г. претърпях първата си операция, лекарите ми казаха, че след 3 месеца ще мога да играя отново. Подадох заявка за турнирите в Стокхолм, Базел и Париж, защото ме увериха, че ще бъда в състояние да участвам. След онази операция обаче никога повече не можех да се кача по стълби, без да изпитвам болка. Това е като безкраен кошмар и не спирам да се опитвам да намеря решение, но не мога. Всеки път, когато мисля за това, изпитвам гняв и безпомощност, защото знам, че не мога да променя нищо.
Реших, че ще ми се отрази добре да разкажа за това. Винаги съм имал чудесна връзка с публиката и се надявам тази история да вдъхнови възможно най-много хора и да им помогне. Не живея по начина, по който искам. Бях много активен човек и спортувах непрестанно, не само тенис. Сега обаче ме канят да играем футбол и аз съм този, който седи отстрани с напитките. Приятелите ми играят падел, а аз ги снимам. Ужасно е. Тази невъзможност да играя ми отне радостта от тениса.
Много е трудно да трябва да се справяш денонощно с всичко това. Има моменти, в които чувствам, че не мога повече, тъй като съм просто човек и не съм неуязвим, но в някои ситуации ми се налага да се усмихвам въпреки болката. Има моменти, в които нямам никаква енергия, защото всичко това ме изтощава както физически, така и емоционално. Когато стана сутрин, пия между 6 и 8 хапчета – противовъзпалителни, обезболяващи, за храносмилането, както и такива за безпокойство. Искам да отслабна, но вместо това качвам килограми заради лекарствата. Вече не ям захар и тестени храни, но това няма нищо общо с коляното ми. Понякога различните мнения на лекарите са много объркващи, а междувременно разни хора идват при теб и ти казват, че имат машина, която може да оправи всичко.
Контузиите са най-трудната част от живота на един спортист, но емоционалната болка е друго сериозно предизвикателство, което често бива неглижирано. Мислех, че съм силен, но вече не знам дали съм толкова силен, колкото е нужно. След всички тези операции започвам да мисля, че коляното ме победи. Ходих при лекари в много страни и похарчих цяло състояние. Всеки път се надявах, че всичко ще се оправи и вече няма да ме боли, но след няколко месеца се обаждах на лекарите и им казвах, че нещата не са се променили. Вкарваха 40-сантиметрова игла в бедрото ми, опитвайки се да блокират нервите. Нямаше упойка, защото ако не усещах нищо, лекарят нямаше да разбере дали е успял. Крещях и едва ме държаха на масата, но търпях всичко с надеждата, че ще оздравея. Болката обаче все още е тук.
Казват ми, че проблемът е психологически, но няма как да е така. Не мога да проумея защо ми се случва всичко това. Ужасно е и не знам кога ще приключи. Сега един лекар ми казва да си сложа протеза, защото според него така ще подобря качеството си на живот. Съгласен съм, това е моята цел. Вече не искам да спортувам, а просто да живея нормално. След това обаче идва друг лекар и ми казва: „Не го слушай, твърде млад си за протеза. Изчакай, докато станеш на 50“.
Откакто станах на 31 години, не мога да тичам, да се кача по стълба, да ритна топка или да играя тенис. Трябва ли да живея по този начин още 15 години, за да могат след това да ми сложат протеза и може би да живея нормално, докато навърша 60? Сега размишлявам върху това и е ужасно, защото трябва да обмисля множество неприятни варианти. Защо аз трябва да вземам това решение, а не лекарите? Надявам се, че един ден всичко това ще приключи и отново ще живея без болка.
Отново започнах диета и отслабнах, защото искам да съм във възможно най-добрата форма за мача срещу Джокович. Това ще е сбогуването ми, няма връщане назад. Много се радвам, че Новак прие предложението ми и се съгласи да дойде в Аржентина. Бих искал феновете да му покажат много обич, за да си тръгне от тук с хубави спомени. Би било хубаво да не изпитвам болка поне за няколко часа, за да мога да се отблагодаря подобаващо на моите сънародници за тяхната любов и подкрепа през годините“ – завърши двукратният полуфиналист от Ролан Гарос.
Хуан Мартин Дел Потро и Новак Джокович ще изиграят демонстративен мач в Буенос Айрес на 1 декември.
