Тенисът, подобно на живота, често е непредсказуем. Едно от живите доказателства за това е Джанлуиджи Кинци, който преди 10 години бе считан за една от бъдещите звезди на мъжкия тенис. На 1 януари 2013 г. италианецът се изкачи на върха на ранглистата на ITF, а няколко месеца по-късно спечели титлата на Уимбълдън за юноши, след като в мача за трофея победи бъдещия „мейджър“ полуфиналист Хьон Чун със 7-5, 7-6(2).
Вместо да е сред водещите играчи в Тура обаче, днес той е сред треньорите в академията на Рикардо Пиати. Кинци изигра последния си мач през 2020, а през юли 2021 г. сложи край на състезателната си кариера на едва 25-годишна възраст. Роденият в Читадела бивш тенисист, който през 2019 г. достигна до рекордното за него 142-ро място в ранглистата, даде дълго и много интересно интервю за италианския сайт Super Tennis, в което разказа как се е развил животът му, след като окачи ракетата.
– Изминаха 10 години от юношеската титла на Уимбълдън, която спечели. Днес си част от треньорското звено в академията на Рикардо Пиати в Бордигера. Как се случи този преход?
– Взех решението да се посветя на треньорството преди няколко години, непосредствено след като прекратих състезателната си кариера. Бях напълно изтощен психически и животът ми на професионален тенисист се бе превърнал в задължение, а не в удоволствие. Нямах никакво съмнение, когато реших да кажа „Край“. Прекарах известно време в клуб „Sporting“в Милано, където тренирах момче на име Федерико Вита, който е син на мой приятел. След това бях спаринг партньор на Камила Джорджи в продължение на три или четири месеца. Малко по-късно се свързах с Рикардо Пиати и го попитах дали ще бъде възможно да ме вземе в екипа си, за да натрупам опит и да науча повече за треньорската професия. Адаптирах се много добре и мисля, че съм на възможно най-доброто подобно място, за да преследвам кариера в тази област.
– Как те посрещна Пиати? Даде ли ти някакъв съвет, преди да започнеш?
– Още от първия ден ми повери важни задачи. Няколко месеца по-късно поиска от мен да наблюдавам и анализирам някои от най-талантливите играчи в академията. Много съм щастлив и горд от това, тъй като Рикардо не беше длъжен да ми се доверява, но въпреки това го направи. В академията отделяме много внимание на всичко, особено на тренировките. Осигуряваме на 11-годишните деца същото внимание и грижи, каквито и на професионалните играчи. Всеки от нашите възпитаници е личност, а не просто име и номер. Това е подход, който върши работа и се отплаща. Ако успееш да намериш добър подход към децата, след това няма да ти е особено трудно да го направиш с професионалист. За това са нужни няколко прости, но важни неща. Тенисът е много сложен спорт и затова се опитваме да опростим максимално всичко, което можем. Не на последно място, атмосферата в академията е прекрасна. Имам чувството, че съм със семейството си.
– Какво впечатление ти направи Пиати в началото?
– Освен че е отличен професионалист, той е и чудесен човек. Постоянно е на корта, непрестанно дава съвети и обратна връзка и учи всички как разсъждават професионалистите. Когато в академията дойде да тренира звезда от Тура, което се случва често, Рикардо ни позволява да наблюдаваме заниманието заедно с него, за да разберем по-добре как работят топ тенисистите и екипите им. Много треньори не обичат да споделят знанията си, но Пиати е напълно различен. На него много му харесва да помага с опита си на останалите и това е едно от най-добрите неща в академията.
– Кога беше първият ти контакт с Рикардо Пиати?
– Когато бях на 11-12 години често гледах тренировките му в Монте Карло, докато работеше с Иван Любичич и Новак Джокович. За съжаление обаче никога не съм тренирал под негово ръководство.
– Говорили ли сте как можеше да се развие кариерата ти, ако се бяхте срещнали по-рано?
– Да, обсъждали сме го. Като млад пренебрегвах техническата част от подготовката си, защото исках бързи резултати и не обръщах голямо внимание на дългосрочното си развитие. Ако Пиати беше мой треньор в периода между 11 и 15-годишна възраст, може би щях да постигна много повече в кариерата си. Постигнах много успехи, но като цяло не полагах много усилия. На тази възраст е много важно да напреднеш възможно най-много от техническа гледна точка, тъй като е много трудно да компенсираш тези недостатъци по-нататък. Не бих казал, че съм нямал късмет в кариерата си, но тогавашните ми треньори не ме научиха да разсъждавам по този начин. Не ме научиха, че на тази възраст напредъкът в играта е по-важен от печеленето на мачове.
– Имало ли е момент след края на кариерата ти, в който ти се е искало да се завърнеш в Тура?
– Категорично не, защото оттеглянето свали огромно бреме от плещите ми. През последните години от състезателната ми кариера се движех по инерция, ако мога да се изразя по този начин. Сега имам повече отговорности, но сутрин се събуждам с усмивка, тъй като обичам работата си и ми харесва да помагам на младите. Опитвам се да ги предпазя от грешките, които самият аз допуснах.
– Как се промени животът ти, след като преустанови състезателната си кариера?
– Завърших „Спортен мениджмънт“ след три години обучение. Само един изпит ме дели от магистърската диплома.
– Виждаш ли се в друга роля в света на тениса, освен като треньор?
– Може би, защо не? Тази година ще бъда директор на Чалънджър турнира във Франчавила дел Маре. За мен това е прекрасно, тъй като съм в чудесни отношения с президента на тамошния клуб и в същото време ми харесва да комуникирам с играчите. Искам да натрупам възможно най-голям опит и в това отношение, за да мога някой ден, ако реша да започна собствен проект, да мога да се справям сам с мениджмънта.
– Треньор или мениджър – кое би избрал?
– Треньор, определено. Харесва ми да съм на корта и да се потя заедно с играчите.
– Как според теб се е променил тенисът през последните 10 години?
– Сега играта е по-офанзивна и излизанията на мрежата са доста по-често явление в сравнение с 2013 г. Освен това с юношите се работи много по-професионално и тренировките им са доста по-интензивни. Другата голяма разлика е, че когато аз играех Чалънджър турнирите бяха много по-малко и значително по-конкурентни, докато сега календарът е доста по-богат и младите играчи имат по-големи шансове да влязат в Топ 100.
– Какъв съвет би дал треньорът Кинци на тенисиста Кинци?
– Бих му дал много съвети. Най-напред бих го посъветвал да не бърза и да не обръща толкова голямо внимание на моментните резултати, а вместо това да тренира по-качествено, тъй като това ще се отплати няколко години по-късно. Бих му казал и да не се чувства задължен да побеждава, особено като подрастващ. Да не се опитва да доказва нищо на никого, освен на себе си. Да се научи да пести енергията си, а след загуба да тренира два пъти по-усърдно, отколкото след победа.
