Новак Джокович смята, че би било неуважително към неговите опоненти да се самоопредели като най-великият в историята. Сърбинът е рекордьор по титли на ниво Голям шлем и Мастърс, както и по брой седмици като №1 в световната ранглиста. Въпреки това обаче, той продължава да се стреми към нови успехи, като доказателството за това са титлите от Женева и Атина през настоящата година.
Джокович даде интервю пред Пиърс Морган, в което говори за постиженията си, както и за някои други любопитни теми, като например дали би подкрепил сина си, ако той поиска да стане професионален тенисист.
„През годините многократно са ме питали дали съм най-великият. Има много статистики и хората непрестанно ги сравняват с тези на Рафаел Надал и Роджър Федерер. Сега обаче отново ще отговоря така, както отговарям винаги: няма да изкажа мнение, защото не съм в позицията да го направя. Смятам, че да се самоопределя като „най-великият“ би било неуважително спрямо не само Надал и Федерер, а и към всички останали, срещу които съм играл. Не обичам да говоря на тази тема. Смятам себе си за ученик в тениса и изпитвам огромно уважение към предходните отминалите епохи. Трудно е да ги сравняваме, защото през последните 50 години всеки един аспект от тениса се е променил много. Всичко е станало по-професионално, но това не означава, че и преди спортът не е бил на високо ниво“ – каза рекордьорът по титли от Големия шлем.
„В момента се намирам в преходен период, защото съм в последния етап от спортната ми кариера, независимо колко дълго ще продължи той. Трябва да запазя амбицията и мотивацията си на корта, но в същото време все по-често ми се налага да се примирявам с неща от реалността, които все още ми е трудно да приема. Свикнах аз да съм доминиращата фигура в Тура, докато сега аз бивам доминиран от Карлос Алкарас и Яник Синер“ – добави Джокера.
Носителят на десет трофея от Australian Open бе попитан дали все още вярва, че може да спечели 25-а титла от Големия шлем.
„Наясно съм, че в момента Яник и Карлос са по-добри от мен. Това е реалността. През цялата си кариера съм вярвал в неща, които на пръв поглед са изглеждали невъзможни, но това не ме е спирало да се боря. Имам голяма вяра в психологическата ми сила, но в същото време вярвам и в биологията. Вече съм на 38 години и няма как да играя така, както преди. През последната година имах няколко тежки сблъсъка с реалността“.
„Признавам, че Алкарас и Синер ме накараха да се съмнявам дали ще успея да спечеля още една титла от Големия шлем. Когато изляза на корта обаче винаги съм уверен и давам всичко от себе си, без значение кой е от другата страна на мрежата. Все още имам манталитет на победител и ще продължа да правя всичко по силите си, за да бъда във възможно най-добрата физическа форма“.
„Знаех, че рано или късно ще се появят млади играчи, които ще ме изместят. Това е напълно нормално, такъв е животът. Смятам, че възходът на Алкарас и Синер е нещо много положително за нашия спорт. Макар все още да са доста млади, те вече изиграха някои от най-легендарните мачове в историята на нашия спорт. Тазгодишният финал на Ролан Гарос е само един такъв пример“.
„Този мач ме прикова към телевизора, макар че обикновено, след като отпадна от турнир, се откъсвам от тениса за малко. Съпругата ми и синът ми обаче са големи почитатели на нашия спорт и бяха категорични, че ще гледат финала. Исках да излезем някъде и да хапнем, но те настояваха. Казах им „Добре, ще изгледаме първия сет и после излизаме“. Така и се случи. Мислех, че мачът ще продължи два часа и половина или нещо подобно, но когато се прибрахме, Карлос и Яник все още играеха. През последните два часа от мача всички бяхме неотлъчно пред екрана“.
Джокович бе попитан кои са някои от популярните стереотипи за елитните спортисти, които обаче не отговарят на реалността.
„Важно е да се знае, че напрежението, пред което спортистите сме изправени, е същото като това за всички останали хора. Това, че не си успял да постигнеш определени цели, защото напрежението е стигнало до теб, не те прави слаб – прави те човек. Майкъл Джордан многократно е казвал, че хората помнят точните му изстрели, но не и купищата други, които е пропуснал. Много хора смятат, че най-великите спортисти в историята са някакви полубогове, които са способни на всичко, но това просто не е вярно. Аз също съм се провалял много пъти в кариерата ми. Една от статистиките, които хората често забравят за мен, е, че всъщност спечелих само 50% от финалите на Големия шлем, в които играх“.
Вероятно изненадващо за мнозина, Джокович сподели, че да побеждаваш непрестанно не винаги е нещо хубаво.
„В периода 2015 – 2016 г. изиграх 19 или 20 поредни финала. Доминирах на всички настилки и се чувствах непобедим. От психологическа гледна точка обаче това е много коварна ситуация, защото егото ти расте и, когато рано или късно неизбежно се сблъскаш с провал или трудности, това прави удара много по-тежък. Точно това ми се случи, когато започнаха проблемите с лакътя ми“.
Рекордьорът по титли от Големия шлем бе попитан дали би подкрепил своя син Стефан, ако реши да стане професионален тенисист.
„Синът ми е на 11 години и вече е категоричен, че иска да играе тенис. Това ме радва и плаши едновременно. Много е талантлив, но искам да бъда негов баща, а не треньор. С годините постепенно го въвеждах в света на тениса и на спорта като цяло. Все още трябва да действам избирателно в това отношение, защото има много неща, които няма как да му обясня на тази възраст. Ако обаче реши да стане професионален тенисист, винаги ще го подкрепям на 100 процента“.
В заключение, Джокович бе попитан как би искал да бъде запомнен.
„Бих искал хората да запомнят резултатите и успехите ми, защото много се гордея с тях. Освен това обаче, би било хубаво да ме запомнят и като някой, който е докоснал сърцата на хората. Бих искал да го изпишат на надгробния ми камък“.
