2023 г. със сигурност би могла да бъде определена като „Годината на Новак Джокович“. Сърбинът спечели три титли от Големия шлем и игра на още един „мейджър“ финал, като в същото време отново завърши сезона като №1 в света. На 36 години Джокера продължава да доминира в един от най-популярните и престижни спортове в света, но случващото се на корта е само част от историята.
Популярният тенис журналист Джон Уъртхайм бе част от екипа на CBS News, който прекара няколко дни в Белград за ексклузивно интервю с Джокович. В него рекордьорът по титли от Големия шлем сподели интересни детайли от съперничеството си с Рафаел Надал и Роджър Федерер и коментира и много други интересни теми като отношението му към ваксините и дали планира политическа кариера.
– В момента побеждаваш играчи, чиято възраст е по-близо до тази на децата ти, отколкото до твоята. Това доставя ли ти удоволствие?
– Не съм сигурен дали тази статистика ми звучи добре (смее се). Но да, младите играчи в Тура са много гладни за успехи, а фактът, че се изправят срещу мен, ги мотивира допълнително. Може да се каже, че подобни сблъсъци будят звяра в мен.
– Казваш, че вече не си толкова бърз, колкото преди, но си много по-мъдър и прецизен. Колко голямо е пространството, в което се целиш на корта?
– На моменти е колкото малка монета.
– Сериозно ли говориш?
– Напълно сериозно. Понякога наистина трябва да се целя в такова пространство. Зависи от момента в мача, срещу кого играя и каква е тактиката, която съм подготвил.
– Многократно си споделял, че основна част от играта ти е да търсиш каквато и да е слабост в противника.
– Тенисът е безконтактен спорт, но има сериозен очен контакт между играчите. Например, когато сменяме полетата, сядаме на стола и на видеостената показват как другият играч пие вода. Гледам екрана, а след това и него – как пие, как диша, дали се поти повече от обикновено.
– Анализираш всичко това по време на мач?
– Именно. Наблюдавам как диша и как комуникира с екипа си. Тези и много други различни елементи оказват влияние върху представянето на един играч.
– Мога ли да ти споделя кое е най-трудното нещо за журналистите, отразяващи твои мачове? Физическата сила и скоростта са видими, но не и психологическата устойчивост, която, бих казал, е твоята дарба. Можеш ли да ми помогнеш да обясня това?
– Ще се наложи да те поправя.
– Добре, давай.
– Това не е дарба, а нещо, което се гради с много труд.
– Тренираш ли психиката си така, както тренираш, например, форхенда и сервиса си?
– Да, абсолютно.
– Как го правиш?
– Има множество различни техники. Съзнателното дишане е нещо много важно, особено когато си под напрежение.
– По време на мачовете ти хората често те гледат и си мислят „Новак е толкова съсредоточен в момента“. Това част от процеса ли е?
– Отстрани може би изглеждам така, но, повярвайте ми, вътре в мен бушува буря в тези моменти. Както знаете, най-трудната битка е със самия себе си.
– Можеш ли да ни разкажеш повече относно това как се чувстваш в подобни ситуации?
– Да. Като всеки човек, аз също изпитвам съмнения и страхове. Чувствам се така във всеки един мач. Не ми харесва психологическата нагласа, която виждам в много спортове – „Просто мисли хубави неща, бъди позитивен. Няма място за съмнения и провали“. Това е просто невъзможно.
– Да разбирам ли, че не споделяш тази философия?
– Ние сме човешки същества и е нормално да изпитваме негативни емоции от време на време. Разликата между шампионите и тези, които не успяват да достигнат най-високото ниво, е да не позволяваш на тези чувства да те завладеят за дълго. За мен тези периоди са сравнително кратки. Наясно съм кога идва всеки един от тях. В такива моменти понякога избухвам и крещя на корта, но бързо ми минава.
– Понякога, когато побеждаваш, е защото си бил по-добрият от техническа гледна точка, докато друг път успехът се дължи най-вече на психологическата ти нагласа.
– Точно това се случи в онзи маратонски финал на Уимбълдън през 2019 г. Той имаше два мачбола на свой сервис, но въпреки това триумфирах. И трите сета, които спечелих, бяха с тайбрек – 7-6, 7-6, 13-12. Ако погледнете статистиката от мача, Федерер беше по-добър от мен по всеки показател, но аз победих. Това показва, че можеш да надделееш, ако си на ниво в правилните моменти и показваш най-добрия си тенис тогава, когато наистина има значение.
– Дълго време изпитваше сериозни трудности срещу Федерер и Надал. Чувстваше ли се респектиран от тях в началото на съперничеството ви?
– Да. Спомням си един мач срещу Надал на Ролан Гарос. Шкафчетата ни бяха едно до друго и се опитвахме да си дадем пространство, но съблекалнята не е толкова голяма. Особено, ако подскачаш така, както го прави Надал преди да излезе на корта. Той прави спринтове до теб в съблекалнята, можех да чуя музиката от слушалките му. Това ме вбесяваше.
– Значи битките с тях всъщност започваха още преди първата точка?
– Да, много преди това. В началото на кариерата ми не осъзнавах, че това е част от играта и позволявах на тези неща да ми влияят. В същото време обаче, аз също се научих да показвам, че съм готов за война.
– Може да си надминал успехите на Надал и Федерер, но все още съществува мнението, че те са по-популярни и обичани от теб. Смяташ ли, че наистина е така?
– Напрежението и стресът определено са много по-големи, когато публиката е срещу теб.
– Нещо като гостуване в отборните спортове?
– Да, абсолютно. През по-голямата част от кариерата ми феновете на повечето места бяха враждебни към мен. Постепенно обаче се научих как да се справям в такава среда. Хората смятат, че ми харесва публиката да е срещу мен, тъй като така се мотивирам повече. С течение на времето наистина се научих да подхождам по този начин, но много повече ми харесва публиката да ме подкрепя (смее се).
– Тенисът ти е много прецизен, но как приемаш моментите, в които след грешка се поддаваш на гнева и чупиш ракетата си, например?
– Факт е, че съм счупил много ракети през живота си. Не се гордея с това и определено се срамувам от себе си, когато го направя. Както казах обаче, аз съм човешко същество със свои недостатъци и приемам това.
– Какво влияние оказа върху теб случилото се в Австралия в началото на 2022?
– Доста голямо. Както знаеш, бях определен като може би най-големия злодей в света.
– Усети ли това?
– Да, разбира се. По-голямата част от света беше срещу мен. Бил съм в подобна ситуация на корта много пъти, но не бях преминавал през нещо подобно.
– Смяташ ли, че не прецени правилно обществената реакция в Австралия?
– В какъв смисъл?
– В смисъл, че те не обичат специалните изключения. Тази страна премина през много трудности по време на пандемията от Covid-19, в резултат на което хората там си изградиха доста силна позиция относно ваксините.
– Не беше моя работа да преценявам когото и да е. Получих правото на изключение и ми беше позволено да вляза в страната. След това обаче нещата ескалираха до новина от световен мащаб.
– Поправи ме, ако греша: твърдиш, че не си против ваксините, но просто самият ти не желаеш да си поставяш такава. Правилно ли съм разбрал?
– Да. Хората се опитаха да ме заклеймят като анти-ваксър, но не съм такъв. Нито подкрепям, нито отричам ваксините. Просто смятам, че хората трябва да имат право на избор. Това е всичко.
– Основаната от теб PTPA цели да донесе по-високи приходи на ниско ранкираните тенисисти. Предполагам, че осъзнаваш колко необичайно е това от страна на настоящ играч? В тениса съществува максимата, че ядеш това, което убиеш, но в същото време ти се опитваш да помагаш на хора, които искат да ядат от твоята маса?
– Аз вече имам много храна на моята маса. Много повече, отколкото имам нужда. В същото време, има много мъже и жени около Топ 200 и по-надолу, които изпитват сериозни трудности. Много от тях не могат да си позволят треньор и пропускат турнири, защото не успяват да си покрият разходите за пътуване. Някои от тях са много талантливи и имат всички качества да се превърнат в звезди, но се отказват по чисто финансови причини.
– Съвсем очевидно е, че един ден ще бъдеш лидер на своята страна. Какъв тип лидер ще бъдеш?
– Откъде знаеш това? Явно имаш някаква информация, с която аз не разполагам.
– Виждам популярността ти в Сърбия. Ако решиш да се кандидатираш за президент, сигурно ще ти е по-лесно да спечелиш изборите, отколкото Australian Open. А вече имаш 10 титли от този турнир.
– Много ми харесва как оформи въпроса (смее се). В момента нямам никакви политически амбиции. Не мисля, че това е среда, в която бих могъл да процъфтявам и да съм полезен. В същото време обаче смятам, че популярността ми в Сърбия може да бъде използвана, за да помагам на обществото по други начини.
– Децата ти вече са достатъчно големи не само за да те гледат, но и да осъзнаят това, което постигаш. Това ли е една от основните причини да продължаваш да играеш?
– Да, така е. Една от мечтите ми беше те да ме видят да вдигам трофея на Уимбълдън, а това вече се случи няколко пъти. Много се радвам, че изпитах това усещане.
– Финалът на Уимбълдън със сигурност е бил разочароващ за теб, но ще бъда ли прав, ако кажа, че наличието на млад конкурент от ранга на Карлос Алкарас ти дава енергия и мотивация да играеш още?
– Да, точно така е. Карлос е най-завършеният играч, който съм виждал от много години насам. Прав си, защото бях много ядосан след загубата на Уимбълдън и бях готов да направя всичко възможно, за да триумфирам в САЩ, което се случи. Подобни съперничества са отлична възможност да продължавам да се усъвършенствам и да си поставям все по-високи цели.
Гледай тенис на MAX с най-вълнуващите двубои от ATP Masters 1000, ATP 500 и ATP 250, ATP Finals и ATP Next Gen, на живо, само в ефира на MAX Sport. За повече информация: https://maxsport.live/max-sport-plus
