Новак Джокович заяви, че според него съвременното общество до голяма степен е загубило способността си да бъде скромно и състрадателно и всички трябва да положим усилия това да се промени. Рекордьорът по титли от Australian Open даде много интересно интервю пред Саша Озмо от Tennis Majors, в което коментира множество интересни теми. Той разкри на какво го е научило преживяното в Австралия миналата година, как би искал да бъде запомнен, кои спортисти го вдъхновяват и има ли шанс да видим Ник Кирьос на турнира в Белград.
– Често казваш, че човек се учи, докато е жив. Какво научи за себе си през последните 12 месеца? Как ти се отрази случилото се в Австралия миналата година?
– Да, всеки ден е нов урок. Най-важните неща, на които се научих след случилото се, са търпение, вяра в себе си и неотклонно придържане към принципите. Преживях много трудности както в Австралия, така и след това. Бях атакуван от почти целия свят, но очаквах това, предвид начина, по който функционира обществото в наши дни – винаги има някой, който е виновен за нещо. Така се играе играта и се крият разни неща. Макар да бях наясно с това, ми беше много трудно да се справя. Търпението и подкрепата на близките ми ми помогнаха да преодолея всички предизвикателства и да бъда там, където съм в момента. Винаги се опитвам да бъда по-добър и посрещам с отворени обятия всички житейски уроци.
– Кого от останалите играчи виждаш като основен конкурент на Australian Open и кой според теб може да се превърне в сензацията на турнира?
– Всички играчи от челните позиции на ранглистата са най-опасните ми конкуренти. Винаги е било така. Циципас, Синер, Зверев, разбира се – Надал и Медведев, особено Рафа, който е ветеран като мен. Когато говорим за млади играчи, е ясно, че тези, които изпъкват, са Холгер Руне и Карлос Алкарас, който, за съжаление, не е в Мелбърн. И двамата са само на 19 години, но въпреки това Карлос напълно заслужено е №1, тъй като изигра невероятен сезон. Мисля, че в момента за феновете е много интересно да гледат турнирите от Големия шлем, особено когато всички сме здрави и участваме, тъй като се получават множество драматични мачове и никога не можеш да си сигурен кой ще спечели титлата.
– Хората забелязаха, че си заякнал по време на предсезонната подготовка, може би си качил 2-3 килограма.
– Вече ги свалих (смее се). Ако трябва да съм по-точен – свалих 1,5 кг тегло в Аделаида. Случва се. По време на предсезонната подготовка, когато няма турнири, е по-лесно да натрупаш мускулна маса, макар че в тениса имаме по-малко възможности за това в сравнение с другите спортове. Сега имах този шанс и се радвам, че положените усилия се отплатиха. Турнирите винаги са изтощителни, така че се надявам да успея да възстановя енергията си през следващите няколко дни.
– Изпълни ли обещанието си към Ник Кирьос да го изведеш на вечеря? Има ли шанс да го видим на турнира в Белград някой ден?
– Не, все още не сме вечеряли заедно, но предполагам, че в Мелбърн ще имаме много възможности за това. Относно турнира в Белград – предвид факта, че той бе сред малцината, които ме подкрепиха по това време миналата година, мисля, че мнението на сръбските фенове за него вече е много по-позитивно и те със сигурност ще се радват да го видят на живо. Ще се радваме да го посрещнем и съм сигурен, че Белград много ще му хареса и ще почувства обичта на хората. Ако пожелае да дойде – винаги е добре дошъл.
– По време на Australian Open 2021 обяви, че ще излезе документален филм за теб, но премиерата бе отложена на няколко пъти. Какво се случва понастоящем с този проект?
– Настъпиха някои промени, особено след случилото се миналата година. Бяхме изготвили график, но след това се наложи да променим плановете си и сега се адаптираме към ситуацията. Все още не мога да посоча конкретна дата, но мисля, че около средата на годината всичко би трябвало да е готово. В момента сме в процеса на постпродукция, на финалната права сме и хората скоро ще могат да го видят. Има много материал, тъй като преживях доста неща, и все още решаваме дали да бъде филм или сериал.
– Как би искал да бъдеш запомнен?
– С личните ми качества. Надявам се по-скоро с добродетелите ми, отколкото с недостатъците, каквито несъмнено имам, подобно на всяко човешко същество. Опитвам се да се наслаждавам на живота, без да забравям, че има много хора, които не са имали същия късмет като мен. Средата, в която израснах, ми помогна да не забравям това. Винаги ще помня откъде съм тръгнал. Всичко, което имам, съм го спечелил с труд и с помощта на близките си. Никой не ми е подарил нищо. Опитвам се да разпространявам тази позитивна енергия сред феновете по света. Искам хората да се чувстват добре, когато са на мачовете ми, и да ме запомнят като човек, когото го е било грижа за другите. Разбира се, и с успехите ми в тениса, за които се надявам, че ще продължат да идват.
– В свое скорошно интервю звездата от NBA Богдан Богданович сподели, че твоите съвети са му помогнали много. Самият ти си казвал, че се възхищаваш на Коби Брайънт. Кои са останалите спортисти, които са били твои идоли през годините?
– Има много спортисти, които са оказали влияние върху мен. Спомена Коби Брайънт и това наистина е така. Трябва да посоча и Диего Марадона. С него на няколко пъти сме разговаряли за спорта и живота и ми даде някои много добри съвети. Същото важи и за Майкъл Джордан. Ако говорим за хора от света на тениса, трябва да отлича Пийт Сампрас, както и Андре Агаси и Борис Бекер, които бяха мои треньори. Уважавам историята на всеки спорт и постиженията на всички велики личности, помогнали за това спортът да се превърне в световен феномен.
– Животът ти извън корта е доста необичаен в някои отношения. Как успяваш да балансираш тениса и времето за себе си?
– Не е лесно, няма открита формула. Подобно на всеки, чиято работа изисква множество пътувания, изпитвам доста затруднения когато става дума за възможностите да прекарвам време със семейството си. Не го правя толкова, колкото би ми се искало. Сега съм в Австралия за месец и е доста тежко. Плача всеки път, когато напускам дома си. Понякога ми се иска да беше различно, но както казах, благодарен съм за живота, който водя, тъй като много хора изпитват огромни трудности. Често си напомням това, но семейството ми все пак ми липсва. Със съпругата ми постоянно търсим баланса в това отношение. Понякога успяваме, друг път – не. Животът е такъв, върховете и спадовете се редуват, така че най-доброто, което човек би могъл да направи, е да остане верен на себе си и да се адаптира към обстоятелствата.
– В днешни дни младите играчи прекарват много време на телефоните и в социалните мрежи, като по този начин се разсейват сериозно. Как действаш ти в това отношение?
– Аз също прекарвам доста време на телефона понякога. В днешни дни това е нормално, но не е полезно заради разсейването, радиацията и пристрастяването. Харесвам Instagram, тъй като съм почитател на снимките. В същото време обаче се опитвам да не прекарвам твърде много време в социалните мрежи, за да мога да имам повече възможности да общувам с хората в реалния свят. В днешно време това не е лесно, тъй като на всеки турнир играчите са постоянно с телефон в ръка и няма много общуване. Съветът ми към младите е да внимават с това и да намират мярка, както и да не използват телефоните вечер, тъй като светлината от дисплея вреди на съня. Аз понякога също прекарвам много време на телефона, най-вече когато съм далеч от семейството си, но всичко зависи от обстоятелствата.
– По отношение на предразсъдъците спрямо спортистите от Източна Европа, Иван Лендъл предприе много по-различен подход от теб – той нямаше нищо против да е „лошият“. Ти обаче си напълно различен – усмихваш се, дружелюбен си с всички. Какво те кара да се отнасяш така?
– Не винаги съм такъв. Аз също допускам грешки спрямо близките си и съм им наистина благодарен, че ме търпят както на корта, така и извън него. Аз също понякога избухвам и съм в лошо настроение, така че в никакъв случай не твърдя, че съм олицетворение на всички добродетели. Много съм далече от това. В същото време обаче смятам, че човек трябва да бъде отворен към света и да е готов да се учи. За мен не е проблем да се извиня, ако не съм бил прав. Човешко е да се греши. Полезно е да осъзнаеш грешката си и да се покаеш, но след това трябва да продължиш напред, тъй като неизбежно ще направиш още много грешки. Такъв е животът. В днешни дни все по-често забелязвам, особено в западните страни, че хората са загубили скромността си и не са отворени един към друг. Това се дължи най-вече на преследването на материални блага, при което се загърбват множество истински ценности. Обществото е такова – медиите всеки ден ни казват какво да купуваме, как да се държим и от какво да се страхуваме. В спорта, особено в индивидуалния, битува схващането, че само първото място има значение. Аз също искам да побеждавам, разбира се, но човек трябва да се научи да се наслаждава на пътя към успеха. Непрестанно си го напомням. Като цяло мисля, че хората трябва да изпитваме по-голямо уважение един към друг и да показваме повече емпатия към трудностите, с които другите се сблъскват. Всички са много смели в социалните мрежи и на трибуните, но когато ги срещнеш лице в лице, стават напълно различни хора. Това е само един от примерите за начина, по който е изградено съвременното общество.
