Роджър Федерер даде интервю пред GQ, в което коментира настоящия период в кариерата си и темата, която не го оставя вече повече от десетилетие – въпросът дали това е неговият последен сезон.
За пръв път бе повдигнат през 2009, когато се превърна в едва шестия мъж, печелил всички турнири от Големия шлем, впоследствие се завърна при сватбата с Мирка, при раждането на децата му, при тежката операция през 2016 и продължава да се появява всяка следваща година.
„Не знам, много съм спокоен с това къде се намират кариерата и животът ми в момента,“ отговори на Въпроса той отново. „И зная, че това в момента е една последна, огромна възможност да постигна нещо велико. Винаги е така, когато си постигнал толкова, колкото мен.“
През август швейцарецът ще навърши 40 години, а почти половината от живота му е преминал в професионалния Тур – дебютът му на първата позиция в класирането дойде през далечната 2004.
„Не ме разбирай погрешно – искам да печеля още. Иначе не бих се подложил на целия този процес през последната година с операциите, петте седмици на патерици и рехабилитация.“
„Искрено вярвам, че мога да печеля отново. Но първо трябва да си докажа, че тялото ми може да се справи – съзнанието е готово за битки.“
„Честно казано, не мога да повярвам, че съм на 39,“ добави той. „Навършвам 40, сякаш целият ми живот е свързан с Тура. Насладил съм се на толкова много моменти, имал съм и толкова много тежки такива.“
„Бил съм изтощен. Боляло ме е. Бил съм болен. Играл съм с всякакви проблеми. Но въпреки това имам усещането, че играех при юношите до вчера. Звуча ли като 80-годишен човек, който си припомня детството като любимия период от живота си?“
Носителят на 20 титли от Големия шлем коментира и трудностите, които остават незабелязани от феновете:
„Трябва да намериш начин да продължаваш да се чувстваш щастлив в Тура, защото са замесени много точки, пари, популярност, а сега и социалните мрежи – за щастие, не трябваше да преминавам през това. Щастлив съм, че моето навлизане бе по-нормално. Но като цяло е важно да се грижиш за психиката си – това се случва много често в света на спорта: постигнал си мечтата си и след това въпросът е дали можеш да продължиш да полагаш усилия в търсене на повече? Станал си пети в света, можеш ли да станеш трети? След това първи? Искаш ли да останеш №1? Всички тези въпроси. За някои хора може да изглеждат нормални и лесно решими, но не е така. Много, много е трудно.“
Към края на интервюто с Кайра Конър, Федерер си припомни и детството чрез снимка, която в последно време набра много популярност – 20-годишният Роджър, застанал на вратата на спалнята си:
„Класически тийнейджър – имах много пъпки и всякакви различни цветове на косата. Следващата стъпка щеше да е да я боядисам в червено, но някак така и не го направих. След това я оставих да порасне, подстригах я, отново я оставих да стане дълга… Имах огромен плакат на Шакийл О’Нийл, както и на Памела Андерсън, защото винаги гледахме Baywatch и 21 Jump Street. Не знам – това са времената, в които обикаляхме с уокмени и дискмени. 90-те бяха добри за мен. Тъкмо започвах да градя име в Тура.“
