Роджър Федерер сподели, че се наслаждава на живота след тениса и не изпитва тъга, когато си спомня за годините си в Тура. Носителят на 20 титли от Големия шлем прекрати кариерата си на Laver Cup 2022, като заедно с него в отбора на Европа тогава бяха големите му конкуренти Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри.
В интервю за списание GQ Маестрото разкри как се развива животът му през последната година и половина и какви са новите му големи цели в личен и професионален план.
„Може да прозвучи странно, но след оттеглянето си почувствах голямо облекчение. През последните години от кариерата ми коляното ми създаваше все повече проблеми. Усещах, че краят наближава. Когато всичко свърши и вече официално си се оттеглил, можеш да си поемеш въздух и да си кажеш: „Това беше хубаво“. По-голямата част от 2022 г. бе трудна за мен от емоционална гледна точка, защото знаех, че последният мач и периодът преди него ще са доста сантиментални. Когато по-късно хората ме питаха как съм се чувствал, изникваха толкова много чувства и емоции“ – сподели бившият №1.
Рекордьорът по титли от Уимбълдън бе попитан дали кариерата му е приключила така, както е искал.
„Несъмнено. Бих казал, дори по-добре, отколкото си бях представял. Ужасявах се от мисълта, че може да се случи в мач, след който да се ръкувам с опонента както обикновено, а после да взема микрофона и да застана в средата на корта съвсем сам, без да е ясно дали това наистина ще е последният мач, в резултат на което не всички скъпи за мен хора са там. Говоря и след това – бум, всичко свършва и става време да излизат играчите за следващия мач. Не исках това да се случва“.
„Винаги съм се страхувал да остана сам на корта в този момент. Исках отборна, задушевна атмосфера, да съм заобиколен от най-близките си хора. На Laver Cup имах възможност да кажа: „Ще играя в този ден и всички можете да дойдете“.
На въпроса дали животът в Тура му липсва, Маестрото отговори по начин, който вероятно ще изненада доста хора.
„Ако трябва да бъде честен, професионалният тенис не ми липсва. Често ми задават този въпрос, но отговорът ми винаги е „Не“. Продължих напред, в покой съм. Това отчасти се дължи на факта, че съм напълно наясно, че тялото ми вече не ми позволява да играя. Мисля, че извлякох максимума от кариерата си. Не съжалявам за нищо“.
„В момента играя тенис най-вече с децата си. Преди около месец резервирах корт заедно с Мирка и си дадох сметка, че не съм го правил досега. Играхме близо до децата, които имаха тренировка по това време и си прекарахме чудесно. Продължавам да обичам да играя тенис и се наслаждавам на това, че вече излизам на корта без да изпитвам нуждата да подобрявам нещо“.
„Наскоро бях в Станфорд, защото синът на моя агент Тони Годсик играе там. Опитах се да му обясня нещо, но след това просто взех ракетата и му показах. Оказа се, че още ме бива. Такава дарба никога не изчезва напълно. Това е като карането на колело. След това правихме други упражнения, в които му обяснявах за различните видове форхенд. Всеки мой удар беше перфектен и нямаше как да не си помисля: „Боже, още го умея“.
Федерер говори и за останалите представители на „Голямата четворка“.
„Все още следя това, което се случва с тях. Наясно съм, когато Новак счупи още един рекорд или когато Рафа е близо до завръщане на корта. Не отделям време специално, за да гледам мачове, но когато имам възможност, го правя. Все още се интересувам от спорта. Тъжно е, че Надал не играе толкова, колкото му се иска. Въпреки оттеглянето му от Индиън Уелс обаче, съм уверен, че може да върне формата си“.
„На пресконференцията на Laver Cup, когато седях до Надал, Джокович и Мъри, казах, че е логично аз да се оттегля пръв. Аз започнах кариерата си в Тура преди тях и сега дойде времето те да играят без мен. Щях да се чувствам зле, ако Рафа или Анди се бяха оттеглили преди мен, което не беше невъзможно, предвид физическите им проблеми през годините. Радвам се, че аз си тръгнах пръв и се надявам те тримата да останат в Тура още дълго“.
Федерер обясни и защо състезателният му дух е изчезнал, както каза в едно от предходните си интервюта.
„Това е така, защото съм горд и щастлив от постигнатото. Няма да забравя реакцията на Сампрас, когато подобрих рекорда му по титли от Големия шлем. Прие го спокойно, поне доколкото е възможно един спортист да бъде спокоен в такава ситуация. Когато се оттеглиш, виждаш нещата от различна перспектива. Чувстваш се удовлетворен от постигнатото и започваш да подкрепяш целия спорт. Когато определени рекорди бъдат поставени, вече мисля каква роля имат те в контекста не само на тениса, но и на спорта като цяло. Състезаваме се не само помежду си в Тура, но и с останалите спортове, с цел да издигнем тениса на по-високо ниво и да го направим още по-популярен и обичан“.
Гледайки назад към кариерата си, Федерер няма как да не признае, че в играта му е имало нещо специално, което е карало много хора да го подкрепят на корта и пред екрана.
„Феновете чувстваха, че ако дойдат на моя мач, ще видят нещо специално. Те виждаха, че играя по различен начин. Може би бях нещо като мост между „старото поколение“, което играеше бекхенд с една ръка, и новата генерация, където все по-важна роля заемаха физическата сила и топспинът. Много хора продължаваха да обичат този „ретро“ стил и може би това ги накара да харесват играта ми“.
