И след толкова години в професионалния тенис изглежда има тайни, които Роджър Федерер тепърва разкрива. Това разбираме от интервю, което швейцарецът даде пред списание „Interview“ на швейцарската медийна група Ringier.
В него 20-кратният шампион от Големия шлем сподели как памучната кърпа е изиграла ключова роля в мачовете му като млад. Той говори и за най-обсъжданата тема около него – кога ще дойде краят на кариерата на вече 40-годишния тенисист.
Загубите като млад
„Винаги бях много тъжен след загуба. Понякога плачех през цялото пътуване до вкъщи в Базел. Родителите ми опитваха да ме успокоят, но това не помагаше. Затова ме оставяха да плача. Като гледам назад още тогава съм бил малко луд“.
Неговите изблици на ярост
„Бях темпераментно момче и обичах да демонстрирам емоциите си. Но изблиците бяха само на корта.“
Промяната, когато на 16 става професионалист
„Знаех, че не мога да се държа както досега. Говоря за моето негативно държание. Постоянните ридания, оплаквания, всичко това трябваше да спре. Така не печелиш мачове и със сигурност не печелиш турнири. За мен бе ясно, че трябва да се променя. Една вътрешна промяна.“
Трикът с кърпата
„Как мога просто да забравя за лошото разиграване? Един трик, който ми помогна много, беше с кърпата. Бебето има своето одеяло или пухкаво мече. Треньорът ми смяташе, че ми трябва нещо подобно. Нещо, което да ми помогне, да ме върне набързо в моя свят. Затова правилото бе следното: Имам 3 секунди да се ядосвам. После отивам към кърпата. Този момент е само за теб. Много е просто, но и много ефективно. Това стана ритуал за мен. Загубена точка, първи рефлекс – кърпата. Впоследствие го правех и заради многото пот.“
Ранното отказване на Мирка
„Тя имаше тази контузия на крака. Тогава ѝ казах: „Спри! Защо е този стрес?“ Много просто. Сякаш е най-лесното решение на света (смее се). Днес си мисля: Луд ли съм? Самият аз на 40 още играя турнири и ми е трудно да спра.“
Забравеният от Мирка мач
„Веднъж се случи така, че Мирка, която няма да е доволна, че го разказвам, ми звънна по време на мач. Тя беше забравила, че играя. Точно това ми харесва, това е чарът на Мирка. Когато е в тениса, е изцяло в него. Когато е извън него, може да е изцяло извън него.
Животът на тура с деца
„Пътуването с цялото семейство в много отношения не е идеално. А после дойдоха и момичетата. Близнаци! Мислех си, че няма да се справим. Много съм горд, че се справихме. Но е много тежка задача!“
Късметът да си швейцарец
„Може би е малко пресилено, но се нуждаех от три титли на Уимбълдън преди хората тук да ме забележат. „Ей, този наистина е добър!“ Понякога е жалко, защото еуфорията в чужбина е по-голяма, отколкото в родината. Голям късмет е, че съм израснал в Швейцария и мога и до ден-днешен да живея нормално тук. Това помогна да бъда този, който съм сега.“
Наследството му
„Надявам се да бъда запомнен като непринуден, готин и добър тенисист. Като човек се надявам да давам пример, че дори и да си успешен, можеш да се отнасяш с хората с благоприличие, отношение и справедливост.“
Възможно най-добрият край на кариерата
„Такъв не съществува за мен! Но си пожелавам сам да мога да избера момента. Сигурен съм, че ще разбера, когато дойде моментът. Не се страхувам от времето след края на професионалната ми кариера. Ще бъде плавен преход. С Мирка сме постигнали невероятен добър житейски баланс между тениса, семейството и приятелите. От това се гордея най-много. Защото какво е в крайна сметка важното в живота?“
