Броени седмици, след като отпадна в първи кръг на Уимбълдън, Кори Гоф изживява най-силния период в кариерата си. Американката спечели своя дебютен WTA 1000 трофей, надделявайки над Каролина Мухова на финала в Синсинати, а в началото на месеца вдигна трофея и във Вашингтон. Освен това, в Охайо тя записа първи успех над Ига Швьонтек, след седем поредни загуби без спечелен сет срещу световната №1.
Тийнейджърката, която днес се изкачи до шестото място в световната ранглиста, даде интервю за рубриката на WTA „Champions Corner“, в което сподели как е успяла толкова бързо да загърби изживяното на Шампионата разочарование.
– Кой беше върховият момент в представянето ти в Синсинати?
– Като изключим финала, определено бе победата над Ига Швьонтек. Този успех ми даде огромно самочувствие преди мача за титлата. Имах нужда от нещо подобно след загубата в Монреал. В тениса понякога е така – печелиш титла, но в следващия турнир отпадаш рано и започва спад във формата и резултатите ти. Поражението в Канада обаче имаше обратния ефект. Пегула изигра чудесен мач и показаното от нея ме мотивира още повече. Фактът, че тя победи Ига миналата седмица, също ми даде надежда, тъй като съм побеждавала Джесика преди, а самата тя е надделявала над Швьонтек. Сега целта ми е да запазя, а може би дори да повиша нивото си на US Open.
– Като стана дума за Пегула: това е първият случай в историята, в който американки печелят титлите в Канада и Синсинати в един сезон.
– Радвам се, че успяваме да поддържаме висок стандарт. Сестрите Уилямс бяха водещите фигури в американския тенис в продължение на много дълго време. Двете с Джесика не се опитваме да се сравняваме с тях, разбира се, но е хубаво, че постигнахме нещо, което те не са успели. Те обаче имат куп успехи, които ние едва ли ще достигнем, но всичко е наред.
– Помогна ли ти това, че двете с Пегула се утвърдихте в Топ 10 почти едновременно?
– Да, много ми помогна. Не си даваме съвети относно играта, но е чудесно да има някой, с когото можеш да поговориш, тъй като с нея сме на едно ниво както на сингъл, така и на двойки. Извън корта сме на различни вълни заради разликата във възрастта, но научих много от нея. Тя умее да превъзмогва много бързо загубите и това е най-ценното, което усвоих от Джес. Тя винаги е много разочарована след поражение, но не позволява това да я срине. Моята нагласа след Монреал беше същата.
– Много играчи са споделяли, че им е трудно да се справят с хаоса. който цари в Ню Йорк по време на US Open. Започна ли да свикваш с тази обстановка?
– Обикновено нося слушалки, когато пътувам из града, и само наблюдавам средата. Интересно е да виждаш толкова много хора, които бързат за някъде. Осъзнах, че за този град Откритото първенство на САЩ всъщност не е чак толкова голямо събитие, колкото изглежда. Има много хора, които изпитват огромна страст към тениса и очакват турнира с нетърпение, но има и такива, които дори не знаят какво е US Open. Това промени гледната ми точка и ме накара да осъзная, че подобни моменти не са чак толкова важни, колкото понякога всички мислим. Тенисът не е въпрос на живот и смърт. Харесва ми да наблюдавам хората, тъй като това ми помага да разбирам и други гледни точки и да оценявам малките неща в живот.
– Посещаваш ли концерти или пиеси, когато си там?
– Веднъж отидох на „Клетниците“, но заспах (смее се). Майка ми беше много ядосана. Не, че не беше интересно, но досега не бях посещавала мюзикъл и не очаквах да е толкова дълъг. Беше повече от 3 часа. На мама обаче много ѝ хареса, така че тази година ще отидем отново, ако ми остане време. Освен това, много харесвам храната в Ню Йорк. В „Central Park“ и на „Times Square“ има ресторанти с чудесна гледка, които обичам да посещавам. „Times Square“ е любимото ми място в Ню Йорк, защото понякога ти се струва нереално колко много хора има. Аз съм от Делрей Бийч, където е много по-тихо и спокойно. Точно затова Ню Йорк не спира да ме изумява. Нямам нищо против да ходя за по няколко дни, но никога не бих могла да живея там.
