Григор Димитров разкри, че едно от нещата, които му носят най-голяма радост, е да помага на младите хора и именно това е причината да основе своята благотворителна фондация. Носителят на 9 ATP титли бе сред специалните гост-лектори на тазгодишното издание на форума за здравословен живот „Longevity Forum“, който се проведе в Сейнт Мориц, Швейцария. Димитров разказа за някои от най-важните моменти от живота и кариерата си, като сподели и какво неочаквано влияние е оказало върху него спечелването на Финалите през 2017 г.
Лекцията на Димитров започна с въпроса какво е необходимо, за да бъдеш шампион.
„Това е много комплексен въпрос. Да бъда шампион само по себе си никога не е било цел за мен. За да отговоря изчерпателно е нужно да се върна до детството си. От 3-годишен мечтаех да стана тенисист. Идвам от спортно семейство – баща ми е треньор по тенис, а майка ми е бивша волейболистка. Спортът е в кръвта ми, но исках да използвам тениса не само като възможност за спортни постижения, но и като платформа, чрез която да помогна за създаването на по-добър свят. Израствайки в България се сблъсках с много трудности, но изпитвах огромна любов към играта и исках да постигна големи неща и да си изградя хубав живот. Освен всичко друго, исках и да бъда добър пример за подражание. Това е нещо, което майка ми ми казваше още тогава. Накара ме да обещая, че преди да стана велик тенисист, ще стана добър човек. Това винаги е било едно от основополагащите неща в характера ми“.
„Спортът е глобален език и е нещо, което сплотява хората. Никога не съм мислел за себе си само като за спортист. Винаги съм бил концентриран върху нещата, които искам да създам и да имам в живота си. Това осъзнаване дойде на малко по-късен етап от живота ми и впоследствие започнах да си давам по-ясна сметка за това как кариерата ми би могла да повлияе на хора от всички части на света. Иска ми се да бях осъзнал това много по-рано и да имах повече време да работя за всичко това, но както обичам да казвам – всичко с времето си“.
„През последните няколко месеца съм извън игра заради контузия, но това ми даде възможност да разбера по-добре как функционира животът, ако мога да се изразя по този начин. Сега разбирам и оценявам по-добре това, което съм постигнал“.
Трикратният полуфиналист от Големия шлем бе попитан какво е за него щастието и кои са нещата, които го карат да се чувства удовлетворен.
„Щастието е много широка тема, тъй като всички говорим за него всеки ден. Никога не съм си казвал „Искам просто да бъда щастлив“. Въпросът, който си задавам, е „Как мога да постигна повече покой?“. Като цяло се чувствам щастлив човек. В момента живеем в не особено лесни времена заради всичко, което се случва по света. В същото време обаче, винаги търся в себе си това, което би могло да ми донесе повече покой и щастие“.
„Дълго време свързвах щастието с успехите, с печеленето на мачове, с това да бъда в Топ 10 или в Топ 3 на ранглистата. Никога няма да забравя момента, в който стигнах до челната тройка. През 2017 г. спечелих Финалите на ATP в „O2 Arena“ в Лондон. Спомням си как същата вечер седях на стълбите пред ресторанта. Цялото ми семейство беше вътре, всички празнувахме. Бях №3 в света, точно зад Федерер и Надал. Беше невероятно. Въпреки това обаче ,когато седнах сам, се почувствах по необикновен начин. Едва по-късно разбрах защо съм се чувствал така – не съм искал да свързвам щастието единствено с успехите, защото това не е моята цел. В годините след титлата в Лондон преминах през доста трудности в това отношение. Именно в този период започнах да се интересувам от темата с психичното здраве и самият аз говорех все по-често за това, че хората трябва да си позволяват да бъдат по-уязвими. Независимо в какъв етап от живота си се намираш, да бъдеш уязвим е една от най-големите сили, които човек би могъл да прояви и не бива да се притесняваме да търсим помощ в тежките моменти“.
Първата ни ракета коментира и един от най-трудните елементи от живота на водещите тенисисти – високите очаквания към тях.
Високите очаквания винаги са били като мой приятел през цялата ми кариера. Винаги съм осъзнавал, че най-големите очаквания към мен идват от самия мен, а не от нещо или някого друг. Успях да разбера това доста рано и това ми помогна да израсна както като тенисист, така и като личност. Напрежението и очакванията бяха сред нещата, които ме изградиха такъв, какъвто съм“.
Световният №28 разкри и по какъв начин се справя с тормоза в социалните мрежи, чиято цел често са елитните спортисти.
„Бях далеч от социалните медии за два или три месеца и се чувствах чудесно. Сега отново съм в тях, но пак се чувствам чудесно. Винаги съм се опитвал да приемам коментарите спокойно, а не с гняв и негативизъм“.
Димитров за пореден път изтъкна, че според него едно от най-важните неща в живота е човек да бъде верен на себе си.
„Никога не следвайте пътя, предначертан от друг. Не вървете по чужди стъпки – бъдете себе си. Това е една от най-важните сентенции, в които вярвам. Може би съм малко пристрастен, защото сам съм преминал през това и говоря от личен опит“.
Полуфиналистът от Уимбълдън 2014 бе попитан как вижда живота си след тениса и каква следа би искал да остави след себе си.
„Винаги съм искал да допринасям за осъществяването на големи цели. Животът е много по-голям от тениса. Когато аз спра да играя, на мое място ще се появи друг. Така е и в живота. Трудно е да се справиш с някои моменти, но ако съм успял да вдъхновя някого или да му помогна по някакъв начин, това ми е достатъчно. Това е една от причините, поради която реших да основа своя фондация. Винаги съм смятал, че спортът трябва да помага на младите хора. Поколенията идват и си отиват, но най-важните неща както в спорта, така и в живота си остават същите. Да имам своя фондация, да използвам тениса като платформа и да споделям опита си – за мен всичко това си заслужава. Да помагам на младите е нещо, което ми носи щастие и покой. Ако успея да им попреча да вземат някои грешни решения или да им помогна да вземат някои правилни, това означава, че съм си свършил работата“.
