Григор Димитров напълно логично бе много щастлив след днешната си победа над Хуберт Хуркач на четвъртфиналите на Мастърс турнира в Монте Карло. Българинът се нареди сред най-добрите четирима в надпреварата за втори път в кариерата си, а в утрешната битка за място на финала ще се изправи срещу световния №46 Алехандро Давидович Фокина. След двубоя Димитров даде много интересно интервю в студиото на Tennis Channel, в което коментира кои според него са били ключовите фактори за успеха му и как реагира, когато го нарекат „ветеран“.
– Григор, благодаря ти, че отново си с нас. Много впечатляваща победа над Хуберт Хуркач. Идваш директно от корта, все още имаш клей по себе си. Това, което видяхме, беше истинска битка. Още един трисетов мач, какъвто беше и предходният помежду ви. Изненадан ли си от това колко добре играе Хуркач на клей?
– Честно казано, не. Той подобри много играта си през последните няколко години. До момента представянето му на клей не бе толкова добро, но въпреки това бяха наясно, че е много опасен опонент. Хуберт е страхотен човек, с него сме добри приятели и го уважавам много както на корта, така и извън него. Точно това прави мачовете срещу него още по-трудни. Днес всеки от нас превъзхождаше другия в различна част от мача, което за мен беше много интересно. Измина доста време, откакто за последно участвах в подобен мач. Мисля, че доминирах в първия сет, както и в първите няколко гейма от втория, но след това можехте да забележите как той започва да играе по-силно, сервисът му се подобряваше и преследваше повече топката. Продължих да опитвам да го поставям под напрежение, но във втория сет това не беше достатъчно. В третия обаче знаех, че просто трябва да играя по моя начин и рано или късно ще получа своя шанс. Трябваше да бъда много търпелив, тъй като пробивът дойде доста късно. След това трябваше да остана спокоен. Знаех, че ако спечеля първите няколко точки в тайбрека, нещата ще станат много по-лесни за мен, тъй като усетих, че той започва да се изморява. Опитвах се да го затруднявам със слайса си и да контролирам разиграванията и изведнъж резултатът беше 6-2 и сервирах за мача.
– Ти си един от тенисистите с най-красивата игра, тъй като умееш всички видове удари. Какъв обаче е тактическият ти план на този етап? Има ли някаква определена структура, към която се придържаш?
– Винаги съм казвал, че да разполагаш с твърде много оръжия е като нож с две остриета и това се отнася в още по-голяма степен за мачовете на клей. Може да притежаваш най-добрите удари, но ако не ги използваш в правилните моменти, шансовете ти за успех не са много големи, особено на тази настилка. Играта на клей е проста. Знам, че не е толкова проста, колкото звучи, но всъщност е такава. Ако успееш да контролираш ударите си във важните моменти от мача, това ти дава сериозно предимство. Понякога трябва да пласираш воле или слайс и това умение е добре дошло, но мачовете на клей винаги ти костват много енергия и това също е нещо, което трябва да имаш предвид.
– Ти си на 30 години, така че все още може да се каже, че си млад. Имаш титла от Мастърс, както и такава от Финалите, и си бил №3 в света. Имайки предвид нивото, което демонстрираш на този етап от кариерата си, какво още би искал да добавиш към тази колекция?
– Има още много неща, които бих искал да постигна. Не искам да наблягам на едно конкретно. В момента искам просто да постигна постоянство във формата си. Това е нещо много важно, на което знам, че съм способен, тъй като съм го правил в миналото, но на моменти изпитвам проблеми с някои комопненти от играта си, което е нещо нормално за всеки тенисист. Трябва да правиш всичко възможно, за да останеш на прав път. Мисля, че ако продължавам да играя по начина, по който го направих днес, може би бих могъл да спечеля турнира. След това идва нова седмица и нов турнир, в който мога да пренеса тази форма, и така малко по малко да надграждам. След това не се знае какво може да се случи. Играл съм в доста мачове, някои хора дори ме наричат „ветеран“, макар че не съм сигурен дали бих искал да използвам тази дума (смее се), но ако вземем предвид статистиките мога да разбера защо смятат така и няма никакъв проблем, дори съм горд. Все още мисля, че има много неща, които бих могъл да подобря. Искам да се наслаждавам на тениса и да внасям позитивна енергия в този спорт. Ако се опазя от контузии и продължавам да изпитвам удоволствие от играта, кой знае?
