Горан Иванишевич даде подробно интервю пред сръбския журналист Саша Озмо, в което разказа за причината за раздялата с Новак Джокович. Хърватинът разкри любопитни факти от работата със световния №1 и обясни колко стресиращо е да си част от щаба на един от най-великите играчи в историята.
„Беше вълнуващо, беше голяма чест, голяма отговорност. Много съм горд. Беше една турболентна, но удовлетворяваща колаборация. Турболентна, заради всичко, през което преминахме. В отбора се шегувахме, че където и да отида, се започва с проблемите. И така и стана – 2019 година и контузията в рамото на US Open, а след това имаше коронавирус. Той обаче има интуиция, Новак Джокович е най-великият тенисист в историята и един от най-великите спортисти за всички времена“ – каза Горан.
„Аз разбирам нуждата от това хората да трябва да напишат нещо, да направят коментар. Така е, ти винаги си под светлината на прожекторите. Като треньор, винаги те обвиняват. Когато Мариан Вайда беше в екипа, поделяхме това, но когато той напусна, бях сам на фронтовата линия. Безкрайно благодарен съм на Новак, че ми предложи тази възможност. Резултатите говорят сами за себе си, никой не може да ги оспори. Те са черно на бяло. Пет невероятни години“.
Има ли конкретна причина Иванишевич и Джокович да прекратят работата си?
„Няма истинска причина. Това е усещане, умора. Бяха пет интензивни години. Хората забравят периода на коронавируса и че това беше времето, когато той беше обществен враг номер едно. След това пътувахме, но винаги бяхме в някаква ситуация на готовност – ще играем ли или няма, правилата се променяха. И всичко това без дори да споменавам Австралия“ – обясни Иванишевич.
„Стигнахме до ситуация, в която имаше нещо като умора. Като автомобил, който трябва да мине през сервиз. Общо взето, аз се уморих от него, той се умори от мен. Чувствах, че не мога да му помогна повече. Ние така или иначе постигнахме невероятни неща“.
Иванишевич отговори и дали решението за раздялата е дошло в САЩ:
„Не, не се появи в Щатите. Първо беше самото усещане, ако трябва да съм честен, още миналата година в САЩ. Дори не бих казал Уимбълдън, но на този Уимбълдън той беше много афектиран. За мен, като треньор, тази загуба беше много болезнена. Естествено, поздравления за Карлос Алкарас, в края на краищата той беше по-добрият играч. Няколко точки обаче можеха да обърнат всичко. Не искам да влизам в детайли сега“.
„После заминахме за Щатите и там имахме невероятна серия – победата над Алкарас в Синсинати, титлата от US Open. По това време обаче усещах, че краят наближава. Оставаше да бъде ясно дали ще е в края на миналия сезон или по някое време през този. Тази година, когато говорих с Новак в Щатите, той каза, че няма правилен или грешен момент кога да се случи, моментът идва, когато хората се разберат. Може би, моментът трябваше да бъде след US Open, тогава имах операция на коляното и ме нямаше 6-7 седмици. Не бях в „Берси“, а после дойде Торино“.
„В мен се натрупваше умора, както и в него. Хората казват, че нашите отношения са били турболентни – не е така. Такива бяха на Новак както с Борис Бекер, така и с Мариан Вайда, той просто функционира по този начин. Никога не съм се притеснявал от начина, по който той комуникира – дори когато крещи на корта, даже не чувам, това са големи арени и е много шумно“.
Иванишевич говори и за т.нар. „коучинг“, или възможността треньорите да дават указания на играчите по време на мач:
„Това съществува от 30 години, но вече би трябвало да е разрешено, когато си от страната на тенисиста. Ще получиш предупреждение, ако си от противоположната. Нищо не се е променило от 30 години насам. Новак никога не обичаше да идва към нас, за да пита нещо. Той предпочита да крещи от 30 метра и, разбира се, аз никога не го чувах. Аз едва себе си чувах с целия този шум“.
„Ето един пример – той може да допусне брейк в гейм, в който сервира добре, но прави няколко грешки от форхенд, а опонентът посреща добре. И изведнъж крещи: „Какво се случва със серивса ми!?“ Аз обаче не мога за пет секунди да му обясня, че проблемът не е със сервиса, а с форхенда и търся начин да комуникирам, а той вече пита: „Какво става с ретура?“… ние още не сме решили проблема с форхенда или това, че той мисли, че е сервисът, а накрая говорим за ретур… „
„Аз винаги съм имал тих глас и на него му е трудно да ме чува, така че се разбрахме да казвам на Милиян (бел. авт. Аманович, физиотерапевт), който има по-изразителен глас и така да общуваме с Новак. Целта винаги е била да спечелим мача. Има много фактори, които оказват влияние – може да завали, може нещо да се промени в ума му, има субективни неща, на които трябва да реагираш“.
Горан даде пример с конкретна ситуация, при която напрежението е било голямо:
„Ние сме под голям стрес. Ето една забавна история от Аделаида миналата година, когато игра финал срещу Корда. Слънцето грее силно и не можем да виждаме добре, Корда играе невероятно. Джокович губи първия сет, а във вторя положението е гейм за гейм. В този момент Корда е по-добрият. Той пита какво не е наред с играта му, аз отговарям. После спаринг партньорът му отговаря, после брат му го съветва „да намери вътрешния си мир“. Новак се обръща към нас и се чуди кого трябва да убие първо. Пет минути по-късно намира играта си, всичко се променя и той печели. Всички се смеем, но в крайна сметка последният съвет свърши работа. Никога не съм имал против тези неща… той крещи и какво от това? Тази енергия трябва да се освобождава, за мен това е нормално. Аз съм бил играч и знам какво е“.
Бившият треньор на Джокович разкри и дали двамата със световния №1 са коментирали това, че гневните реакции на тенисиста са тема в медиите:
„Той знае за това, няколко пъти преди мачове сме говорили, когато знаем, че публиката ще е срещу него и сме го съветвали да не реагира, да намира начини да се успокои, да намали напрежението“.
„Много често е трудно да се контролираш по време на мач. Понякога той губеше прекалено много енергия, но той е гений и намира начини да побеждава. Не беше и добре, когато не реагира, хората се чудеха какво става, мислеха си, че има причина, така че за тях никога не е достатъчно, каквото и да прави на корта“.
Иванишевич предпочете да не говори подробно за решителния разговор между него и Джокович, след който взимат решението за раздялата:
„Радвам се, че отидох в САЩ. В Австралия бях доста уморен, не само защото загуби полуфинала, въпреки че можеше да спечели, но стана трагедия от това, че е загубил. Стига, това не е трагедия, не е отпаднал в първи кръг. Не знам какво стана с Джокович, но той не беше себе си, а Синер е играч, срещу когото трябва да си почти на 100%“.
Бившият треньор на Ноле добави, че специално на Australian Open 2024, световният №1 е бил на приливи и отливи в представянето си. И добави нещо интересно за периода след това:
„В първия сет срещу Лука Нарди (бел. авт. в Индиън Уелс), това беше най-слабата игра на Новак, която съм виждал за 5-те ни години заедно. Новак не беше готов за тази битка. И все пак ние бяхме спокойни, Новак е спечелил всичко в тениса. Аз съм всеки ден с него и знам, че не е толкова лесно да намираш мотивация всеки ден. За тези Мастърси се изисква да се тренира много интензивно – отново, отново и отново. Той искаше нещо различно, искаше да бъде със семейството си. На следващия ден седнахме и говорихме. За мен беше важно да му кажа как се чувствам, както и той на мен. Пет години бях до него в добро и зло“.
„Когато камерите са изключени, тогава Новак е себе си, той е добър човек с голямо сърце. Бях готов дори да умра за него, той се бори срещу целия свят. Не беше лесно да съм му треньор, защото хората навсякъде го гледаха като лошия герой. Разбира се, имаше и хора, които го подкрепяха и ни казваха да сме силни“.
