Горан Иванишевич сподели, че да си треньор на играч от ранга на Новак Джокович далеч не е толкова лесно, колкото повечето хора смятат. Под ръководството на хърватския специалист Джокера постигна много от най-големите си успехи и точно затова новината за раздялата им, дошла през март тази година, бе толкова изненадваща.
В интервю за швейцарското издание Blick Иванишевич разкри множество интересни подробности от работата си със световния №1, както и какво би казал на по-младото си „Аз“, ако имаше тази възможност.
„Когато си треньор на Новак Джокович, във всеки турнир всичко освен титла е провал. Това е огромно напрежение, тъй като Новак е много взискателен човек. Той винаги се стреми да се усъвършенства, така че около него всеки ден трябва да се случва нещо различно. Ако не можеш да се справиш, по-добре изобщо не се заемай с тази работа. Това, че между нас на практика нямаше езикова бариера, много ми помогна. Имаш само няколко секунди на разположение, за да му обясниш нещо. Той иска да разбира по 15 неща наведнъж, но имаш само три секунди за това. Трябва да намериш много интелигентен начин да систематизираш информацията, но въпреки това се наслаждавах на работата с Джокович“ – каза шампионът от Уимбълдън 2001.
„Много е трудно да намериш някаква слабост в играта на Новак. Спорно е дали можем да броим за слабост това, че си пропуснал след разиграване от 25 удара. Това, върху което работехме много, беше сервисът и по-конкретно вторият сервис. Освен това, обръщахме много внимание на волетата и играта при мрежата. Когато играеш на толкова високо ниво, някои малки детайли се оказват решаващи. Това е ситуацията с всички топ играчи, но в същото време всеки от тях има свой специфичен характер и подход. Роджър Федерер, например, бе напълно спокоен на тренировките, докато Надал тренира толкова интензивно, че имаш чувството, че го преследват 300 лъва“.
На въпроса дали би отличил някой елемент от играта на Джокович, бившият №2 отговори: „Ретурът му е изключителен. Това се дължи най-вече на факта, че Новак притежава отлични интуиция и рефлекси. Той просто има този талант. Разбира се, работихме много и върху този компонент от играта. В някои тренировки използвахме специални очила, за да подобрим зрението му“.
Иванишевич бе попитан как се е справял с множеството безсънни нощи, съпътстващи работата на треньора на световния №1.
„Разполагах с качествени приспивателни (смее се). Сега сериозно: в тениса напрежението е неразделна част от всекидневния живот. Аз обаче го знаех и нямах нищо против. С времето се свиква. Освен това, Новак и аз сме много сходни като характери, така че винаги бях подготвен за потенциалните му реакции“.
Хърватинът коментира и друго често явление от съвместната му работа с Джокович – високото напрежение помежду им по време на мач.
„Много пъти се е случвало Новак да ми крещи пред всички. На кортовете обаче е много шумно и играчите понякога са далеч от боксовете си, така че не винаги го разбирах. Той, например, ме пита за сервиса си, а аз му отговарях за нещо съвсем различно. Това го ядосваше, но след 5 минути всичко беше наред. Новак е от хората, които имат нужда да освобождават негативната енергия по този начин. Понякога в тениса имаш нужда от бърза шокова терапия. Психологията е много важен фактор в нашия спорт“.
В заключение, Иванишевич бе попитан какво би казал на своето по-младо „Аз“.
„Ако наистина можех да го направя, щеше да е чудесно. Тогава със сигурност щях да спечеля още титли от Големия шлем. Бих му казал да се заключи в малка стая и да чете всичко внимателно. Бих му казал също, че не всичко е черно или бяло. В хода на кариерата ми често беше така – когато побеждавах, беше прекрасно. Когато губех, беше провал. Нещата всъщност не стоят по този начин. Трябва да гледаш голямата картина“.
