Дарън Кейхил е сред най-успешните тенис треньори за последните десетилетия. Австралиецът изведе до титли от Големия шлем Андре Агаси, Лейтън Хюит и Симона Халеп, преди да направи същото и с Яник Синер. Историята обаче лесно е можело да бъде съвсем различна. Кейхил гостува в новия епизод на подкаста Tennis Insider Club, в който разказа множество интересни моменти от кариерата си.
„Оттеглих се от тениса едва на 25 години заради множество контузии. Бях разорен, нямах почти никакви пари. Купих кръчма в Аделаида и се научих да сервирам бира. Късметът ми се обърна едва когато почуках на вратата на едно изключително талантливо 12-годишно момче на име Лейтън. Останалото е история“ – сподели Кейхил, който разказа за съвместната си работа с Хюит и Андре Агаси.
„Лейтън беше като Porsche без спирачки. Имаше игрови проблеми, които не знаех как да реша и затова просто му казах да настъпи газта. Точно така стана №1 в света. В един момент обаче установихме, че заради тази липса на спирачки рано или късно ще катастрофираме тежко, ако не променим подхода си. Имаше някои проблеми както на корта, така и извън него, които ни накараха да вземем това решение“.
„Андре Агаси има сложна връзка с тениса, както написа самият той в своята автобиография. За него беше трудно да намери баланса между еуфорията от победа и мъката след загуба. Второто често надделяваше и затова той страдаше много. Това се промени, когато той срещна Шефи Граф, която е невероятна както като играч, така и като човек. Връзката с нея му донесе толкова търсения и нужен баланс в личен план. Тя му помогне да открие призванието си извън тениса и да развие своята благотворителна организация. Така той намери още една важна причина да играе – за да бъде по-добър човек и да помага на другите. Андре е необикновен човек, невероятно интелигентен“.
Кейхил сподели и кой е най-лошият му момент като треньор.
„Най-лошият момент в треньорската ми кариера беше финалът на Ролан Гарос 2017 между Симона Халеп и Йелена Остапенко. Тази загуба наистина съкруши Симона. Винаги се опитвах да я ободрявам и развеселявам, но в онзи момент от кариерата ѝ тя беше под огромно напрежение. Сега, от позицията на времето, осъзнавам, че подходът ми е бил погрешен. Тя страдаше, а аз не показах достатъчно съпричастност. Отне ми известно време, за да го разбера. Три месеца след мача в Париж се прегърнахме и се разплакахме. Казах ѝ, че ще разбера, ако реши да назначи друг треньор, но две седмици след това всичко вече беше наред“.
Кейхил продължи разказа си към лятото на 2022 г., когато се присъедини към екипа на Яник Синер.
„Спомням си, че коментирах Синер по ESPN няколко години, преди да започнем да работим заедно. Още тогава смятах, че той е специален играч. Ударите, движението по корта – всичко индикираше, че той може да се превърне във велик тенисист. Когато започнахме да работим заедно, първоначално се разбрахме за пробен период по време на сезона на трева. Яник загуби от Томи Пол още в първия си мач в Ийстборн – началото беше лошо, но въпреки това всички виждахме потенциала“.
„Скандалът с клостебола заплашваше да го срине, но Синер показа изумителна психологическа устойчивост. За мен също е невероятно как успя да постигне тези резултати именно в този момент. За щастие, Яник е сред играчите, които умеят да загърбват личните си проблеми, когато са на корта. Много пъти сме разговаряли за критиките, отправени към него не само от медиите и феновете, но и от други играчи и треньори. Веднъж той ми каза: „Не обръщай внимание на критиките на хора, от които не би поискал съвет. Той показва зрялост и мъдрост, които рядко могат да бъдат видени в един 23-годишен човек. Италия напълно закономерно се гордее с него“.
Макар да се наслаждава на работата си със Синер, Кейхил все още е категоричен относно взетото от него решение да се оттегли след края на сезона.
„Идеалният период за работа на играч с треньор е 3-4 години. Когато този период отмине, вече започваш да се превръщаш повече в мениджър, отколкото в треньор. След определен период вече нямаш на какво повече да научиш спортиста, с когото работиш. Когато това се случи, трябва да потърсиш друг подход и различна гледна точка, за да продължиш да се развиваш“.
