Даниел Колинс се наслаждава на последните си месеци в Тура, след като на Australian Open обяви, че ще окачи ракетата след края на сезона. Това обаче по никакъв начин не навреди на мотивацията ѝ и нейното желание за победа. Американката се завърна в Топ 50 на ранглистата, като игра четвъртфинал в Доха, а преди това победи Наоми Осака в Абу Даби.
В интервю за германското списание Tennis Magazin финалистката от Australian Open 2022 разказа за първите си стъпки в професионалния тенис, както и за живота си извън корта и различния начин, по който мъжкият и женският спорт биват възприемани от голяма част от феновете.
„Дипломирах се от колежа през 2016 г. Преди това не разполагах с необходимите ресурси, за да стана професионалистка. Освен това не бях пътувала много извън САЩ, така че не знаех какво да очаквам от живота в Тура. В колежа израснах психологически и емоционално, като освен това имах повече време да развия физиката си. Фактът, че избрах този път, бе нещо много важно за кариерата ми“ – сподели световната №48.
„След като бях прекарала четири години в колежа, се изненадах, че толкова бързо започнах да записвам успехи в Тура. Мисля, че колежанската система е много добра, тъй като предоставя на играчите време и среда, в която да се развият. Не всеки има желанието или възможността да стане професионалист на 15-16 години. Малцина са играчите, които притежават подобен вроден талант. Всеки върви по своя път и този, който аз избрах, се оказа най-добрият за мен. Ако погледнете и други играчи, като Бен Шелтън например, ще видите, че колежът може да се окаже трамплин към професионална кариера дори за играчи, които първоначално не са имали подобни намерения“.
Колинс, която през 2021 г. помогна на САЩ да стигне до полуфинал на Billie Jean King Cup, разкри, че много харесва отборните турнири.
„Мисля, че би било от полза за тениса да има повече отборни надпревари. Точно в такава среда най-добре си проличава характерът на отделните играчи. Когато играя индивидуално, постоянно ми казват, че никога не се усмихвам. Това е така, защото нямам време за усмивки – участвам в турнир и трябва да съм съсредоточена, за да спечеля мача. Когато обаче има с кого да си говориш, като в мачовете на двойки например, разговорите ми със съотборничките винаги са много позитивни. В такива мачове показвам истинския си характер в много по-голяма степен“.
„Понякога хората се съсредоточават твърде много върху емоциите ми или липсата на такива. Според мен това е жалко, тъй като в игрови план има много неща, които правя наистина добре. Има много неща от физическа и тактическа гледна точка, върху които работя непрестанно и се опитвам да показвам на корта, но на това не се обръща толкова голямо внимание. Често ми слагат етикета „емоционален играч“ – начин, по който никога не наричат мъжете“.
Бившата №7 коментира и начина, по който мъжкият и женският спорт биват възприемани от феновете и медиите.
„Според мен е проблем това, че мъжкият и женският спорт биват отразявани по различен начин. Сега ме наричат „емоционална“, но ако бяха мъж, щях да съм „страстен“, „безстрашен“ или „смел“. Трябва да се свърши много работа в това отношение. Радвам се, че имам възможността да съм част от най-добре платените и популярни спортове при жените, но въпреки това много неща могат да бъдат оптимизирани. Много тенисистки правят невероятни неща на корта, но не получават заслуженото внимание и признание. За съжаление, това вече се приема за нещо нормално и неизбежно“.
Колинс заяви, че е горда с това, че борбата със здравословните ѝ проблеми е вдъхновила много хора в същото състояние, като в същото време е заздравила връзката ѝ с феновете.
„След като разкрих, че страдам от ендометриоза и ревматоиден артрит, много хора със същите заболявания се свързаха с мен, за да ме подкрепят. За повечето от тях беше изненада, че професионална спортистка на моята възраст може да има подобни проблеми. Макар тенисът да е индивидуален спорт, получих огромна подкрепа и от останалите тенисистки. Противно на това, което много хора мислят, обстановката в съблекалнята е много позитивна. Когато някоя тенисистка страда от контузия или здравословен проблем, останалите я подкрепят, което е прекрасно“.
Родената в Сейнт Питърсбърг тенисистка смята, че пътят ѝ до най-високото ниво в тениса не е бил толкова труден, колкото може би изглежда отстрани.
„Сега, когато погледна назад, не бих определила пътя си като труден. Хубавото на тениса е, че неговата история изобилства от вдъхновяващи примери на играчи, които са започнали слабо, но впоследствие са стигнали много далеч. Мисля, че аз имах късмет в това отношение. Най-трудното за мен бяха здравословните проблеми, особено през последните години, тъй като игровият ми стил е много зависим от физическата ми кондиция. Имах много възходи и падения, както и моменти, в които ми беше трудно да намеря баланса си. Точно затова съм горда с всичко, което постигнах“.
Колинс коментира и друга интересна тема, която често остава пренебрегната – що за човек е извън корта.
„Обикновено говоря спокойно, дори безгрижно. Аз съм много интровертен човек и не обичам да говоря за себе си и да се показвам твърде много. Точно затова повечето хора не знаят почти нищо за личния ми живот. На корта съм много амбициозна и борбена, но извън него съм доста по-различен човек. Толкова различен, всъщност, че повечето хора са наистина изненадани“.
Тази седмица Колинс е поставена под №3 на ATP 250 турнира в Остин. Нейна опонентка в първи кръг ще бъде Оливия Гадеки, а при успех я очаква осминафинален сблъсък с Кейти Волинец или Рената Сарасуа.
