Патрик Муратоглу смята, че внесеният от PTPA съдебен иск е много важен момент за развитието на професионалния тенис. Преди няколко седмици оглавяваната от Новак Джокович организация обяви, че възнамерява да съди ATP, WTA и ITF. Като причини за иска са посочени „антиконкурентни практики и липса на загриженост за благосъстоянието на играчите“.
В интервю за социалните канали на своя нов спонсор – Replay Jeans, френският специалист коментира множество важни за тениса теми. Той изказа своето мнение не само за иска на PTPA, но и за разпределението на наградните фондове и функционирането на антидопинговите институции. Муратоглу заяви, че според него трябва да има допустима граница за наличието на забранени вещества в организма на играчите – нещо, което ще бъде въведено в правилника на Световната антидопингова агенция. Освен това, той е категоричен, че т.нар. „независими трибунали“ на ITIA всъщност са подставени лица.
„Не са много играчите, които могат да си позволят да се препитават само от тенис. За мен това е основният проблем в момента и е нещо, за което говоря от години. Не е нормално, че само 100 мъже и 100 жени могат да живеят от тениса и че играч, който е №200 в света, губи пари, за да играе. Мисля, че ръководителите на професионалния тенис трябва да направят така, че играчите от Топ 500 да могат да се препитават от спорта без да губят пари“ – коментира бившият треньор на Серина Уилямс.
„Според мен, тази тема може да бъде разделена на две подтеми. Първата е процентът от приходите, който играчите получават, в сравнение с този, който отива за турнирите или за ATP. Трябва да се борим за справедливост в това отношение и мисля, че сравненията с други спортове са напълно логични. Втората подтема е какъв дял да получават топ играчите и какъв да е този за останалите тенисисти, които не виждаме по телевизията – тези, които са №120, №150 или №200 в света. Тези хора трябва да могат да живеят спокойно с тениса, който е глобален спорт и генерира все по-големи печалби“.
Муратоглу говори и за една от най-обсъжданите сред играчите теми през последните години – множеството различни марки и модели топки, използвани в хода на сезона.
„Напълно съм съгласен, че здравето на играчите трябва да бъде на първо място. Топките се сменят твърде често, което не е нормално. Разбирам, че всеки турнир има свои собствени интереси по отношение на спонсорските договори, но рискуваме здравето на играчите по финансови причини. Постоянната смяна на топките води до множество контузии. Това е проблем, който трябва да решим“.
„Честата смяна на топките винаги е предпоставки за контузии, защото някои са по-твърди, други са по-меки и съответно се усещат по съвсем различен начин. Когато удряш топката по хиляди пъти всеки ден, сухожилията на китката ти реагират по много различен начин и им се налага постоянно да се адаптират към новата топка. Това със сигурност е предпоставка за много травми“.
Муратоглу коментира и потенциалното късно завършване на мачовете в повечето турнири. Paris Masters отбеляза напредък в това отношение, като намали провежданите на централния корт мачове. В Маями обаче двубоят между Новак Джокович и Себастиан Корда бе отложен за следващия ден заради напредването на времето.
„Не е лесно, защото форматът на тениса е такъв, че няма как да знаеш със сигурност колко време ще продължи мачът. Ако започнете в 22:00 ч. и играете пет сета, двубоят може да завърши в 2 или 3 ч. през нощта. Това е много вредно за играчите. Това, което много хора не разбират, е, че когато приключиш в 02:00 ч., след това имаш нужда от 3-4 часа, за да се успокоиш, защото иначе адреналинът няма да ти позволи да заспиш. Освен това имаш възстановителни процедури, медийни ангажименти и още куп неща. При това положение най-вероятно ще си легнеш около 06:00 ч. Времето ти за почивка и възстановяване няма да е никак много, защото на следващия ден трябва да играеш отново“.
„Не виня ATP или турнирите от Големия шлем за това, защото форматът на тениса е такъв, че мачовете нямат фиксиран край. Това прави съставянето на програми много трудно, особено на големите турнири“.
Муратоглу засегна темата и за регулярните допинг тестове, на които тенисистите са подложени.
„Разбирам оплакванията на играчите, защото цялата процедура е доста неудобна. Комисарите се появяват на вратата в 7 сутринта, като по време на турнир това може да навреди на почивката или подготовката ти за следващия мач. В някои случаи оказва влияние и върху личния ти живот, защото много от тези тестове се случват в домовете на играчите. Сложно е, защото всеки ден трябва да докладваш местонахождението си, за да могат антидопинговите власти да знаят къде си“.
„В крайна сметка обаче това е замисълът – ако знаеш кога са тестовете, ще ти бъде много по-лесно да измамиш. Не мисля, че тази практика е лоша. Според мен проблемът е другаде. Първо – има неравноправно третиране. Това е голям проблем. Някои играчи имат по 80 такива теста на година, други – по 30. Защо броят на тестовете не е еднакъв за всички? Това е първият ми въпрос. Вторият е защо има различно отношение спрямо случаи на положителни допинг проби в зависимост от това колко важна фигура си“.
Муратоглу сподели мнението си и относно друга много важна тема – предстоящите промени в правилника на WADA. От Световната антидопингова агенция съобщиха, че ще бъдат въведени допустими стойности за наличието на забранени вещества в пробите на играчите. Очаква се тези промени да бъдат факт от 1 януари 2027 г.
Тази реформа придоби голяма важност след случаите на Яник Синер и Ига Швьонтек, които дадоха положителни проби съответно за клостебол и триметазидин. И в двата случая играчите бяха оправдани от ITIA с аргумента, че количеството забранено вещество е твърде малко, за да повлияе на представянето им на корта.
Самият Муратоглу бе забъркан в един от най-големите допинг скандали в тениса. Симона Халеп даде положителна проба за роксадустат, като по това време неин треньор бе именно французинът. В хода на разследването стана ясно, че забраненото вещество е дошло от хранителна добавка, препоръчана на румънката от служители на Муратоглу. Първоначално двукратната шампионка от Големия шлем бе наказана за 4 години от ITIA, но след обжалване в Арбитражния съд санкцията ѝ бе намалена на 15 месеца.
„Трябва да има долна граница. Не мисля, че е нормално някой, който има 0,000001 грама или милиграма от нещо в организма си, да бъде смятан за човек, приемал допинг. Замърсяването е навсякъде. Мисля, че причината антидопинговите институции все още да не са въвели долна граница е, за да могат да хващат играчи и да показват, че вършат работа и са полезни“.
„Бих искал институциите да са полезни като хващат хора, които наистина употребяват допинг, а не само да изглеждат полезни, като хващат невинни хора – нещо, което правят постоянно. За мен това е неприемливо“.
В заключение, Муратоглу коментира и ролята на ITIA в професионалния тенис.
„По отношение на ITIA, според мен не е правилно една и съща институция да съставя правилата, да осъществява контрола и да произнася присъди. Смятам това за неприемливо. Мисля, че присъдите трябва да се произнасят от независим трибунал. В момента случаят не е такъв. Сега ITIA просто решават, че ще накажат някого за 4 години. Твърдят, че решението е взето от трибунал, но той е фиктивен, защото всъщност е частна компания, на която те плащат. Това не е трибунал, те просто правят каквото поискат. Това е напълно несправедливо. Трябва да сме сигурни, че играчите не мамят, но контролът трябва да бъде осъществяван по справедлив за тях начин“ – завърши основателят на Mouratoglou Tennis Academy.
