Денят започва по тъмно – в 05:00 часа сутринта. Това е режим, с който рано или късно, но по-добре рано, свикваш. Тренировка от 06:00 до 09:00. След това лекции. Два пъти в седмицата работа във фитнеса. После домашни. Пътувания и мачове през уикендите.
Всяка седмица е посветена на учебен модул, който трябва да бъде взет, а задачите по него да са изпълнени до 23:59 часа в неделя.
На корта? Тестове – отново и отново, за да се проверява качеството на игра. Да се знае каква е основата, на която един играч стъпва, колко трябва да работи и докъде е стигнал след един определен период.
Това е една система, която ти дава свобода, но тя може да бъде заслужена само и единствено с дисциплина. Позволява ти да се развиеш в академичен и спортен план и да бъдеш подготвен за живота, който предстои.
Това е системата на Дария Радулова. От две години една от най-талантливите български тенисистки е във Virginia Tech – университетът, в който гради бъдещето си.
Нейният отбор се състезава в Първа дивизия на колежанското първенство, а на корта често може да видите красивата ѝ усмивка, защото като първа ракета и на сингъл, и на двойки, тя има едва 2-3 загуби, откакто е в Съединените американски щати.
„В един момент спрях с тениса. Взех 11 и 12 клас в България за една година. Имах високи оценки и на матурите и вече имах идеята, че трябва да направя нещо важно с живота си“ – разказа ни Дария.
Радулова:
„Беше време за следващата голяма крачка“
Точно по коледните празници преди две години решението е взето – да заложи на академичното си развитие и да го съчетае с голямата си любов – тениса.
Всичко това идва след период, в който е получила тежка контузия в коляното, която я праща в бокса. А, вероятно, посява и малко семенце на съмнението – за бъдещето, реализацията и успеха. Подобни мисли се побеждават само по един начин – с действие.
„В паузата извън корта прекарах много време със семейството ми, защото не съм имала такава възможност преди, заради многото пътувания. Погледнато отстрани, може и да е изглеждало, че почивам, но през цялото време мислех какво да предприема и разигравах сценариите“ – обясни ни Радулова.
„Започнах разговори с представители на различни университети, защото през годините така или иначе съм получавала много оферти. Спрях се на Virginia Tech, защото така усетих треньорите и обстановката. Освен това имаше и българи, което за мен беше важно. Елизабет Данаилова много ми помогна през първата година, сега тя вече е завършила“.
Тенисистката попада в екосистема, която за нея е много различна. Въпреки че не за първи път е отвъд Океана, защото през 2017 година играе на „Ориндж боул“ във Флорида. Сега задачата е друга – да се интегрира в университетската система. Всичко е ново и трудно, но това са две перфектни условия за човек, който обича предизвикателствата.
„Аз нямах представа къде отивам и какво представлява обучението в Щатите. Може би най-добре усещането може да бъде описано като приятен шок от случващото се“.
„Преди да дойда, бях използвала компютър в училище само по Информационни технологии. А понеже бях частна ученичка, това се е случвало само на изпита ми. Така че в САЩ тепърва трябваше да минавам през всичко в Excel и PowerPoint“ – обяснява Дария.
Разбира се, както на корта, така и в университета, побеждава този, който умее да се адаптира възможно най-добре.
„В САЩ всичко е онлайн – домашните и тестовете се случват в сайта на университета. Програмата е подредена и иновативна. Сам преценяваш какво да правиш с материала и дори ако имаш повече време, може да вървиш напред. Тоест да си предаваш домашните по-рано“.
Всичко това на място, на което да си направиш профил в LinkedIn е задължително още първата седмица.
„Няма клас, който досега да не съм харесала. Моята специалност е Бизнес мениджмънт. Това е насоката, в която искам да се развивам и да продължа кариерното си развитие. Може би най-интересният ми предмет досега е бил Счетоводство и анализи. Много е тежък – в началото на семестъра бяхме 150 човека в стаята, а останахме 40-50“.
Може да се каже, че доброто образование и университетът ѝ дават сигурност, благодарение на която преоткрива играта си на корта. И от момиче, което със зъби и нокти стиска тенис ракетата, се превръща в човек с перспектива, чиито врати са отворени именно благодарение на тениса. Сега не просто е израснала като личност, но и е много по-добра на корта.
„Няма отбор, който да ми харесва повече от моя. Ние сме в Първа дивизия и всяка седмица играя с най-добрите момичета в Щатите. Има такива, които са в топ 300 в световната ранглиста. На това ниво, водещите ракети на университетите спокойно могат да печелят титли на ITF турнири“ – уточнява Дария.
Предизвикателствата на корта също са различни. В България тя е свикнала на това да бъде сама и да трябва доста да пътува, дори само с идеята да си намери добър спаринг партньор, с когото да тренира.
Сега е в отбор от 14 момичета – тенисистки от САЩ, Чехия, Израел, Бразилия и Турция. Една от туркините дори е с родители от България, но не говори български, защото никога не е живяла у нас.
За Радулова мястото на родината е специално. Тенисистката може да бъде описана като „гражданин на света, който винаги ще се самоопределя като българин“ – което е страхотна комбинация.
„От първия ден, в който се представям, казвам, че съм от България (не от Европа). И няма човек, който да не е чувал страната ни, наистина. Някои дори са запознати и знаят точното ѝ географско местоположение“.
„Момичето от България“ лесно се вписва в обстановката и попива всичко, което ѝ харесва от новата система. Е, има и неща, на които се мръщи:
„Американските треньори много наблягат на тежестите във фитнеса. Американките правят малко повторения на сериите в залата, но упражненията са с повече килограми. За мен това не е много хубаво, имайки предвид структурата на тялото ми и какъв стил игра имам“ – разказва Радулова.
„На корта – тренировките са подредени като в България, разликата е, че тук сме отбор. Конкуренцията е голяма и винаги има с кого да тренираш. Това преди беше проблем и трябваше да пътувам, за да намирам спаринг партньори“.
Сега всичко може да бъде намерено на The Burrows-Burleson Tennis Center – един от най-модерните комплекси в Конференцията. С 12 корта на открито и шест на закрито.
През есента момичетата играят индивидуални турнири, но с началото на календарната година започва и колежанското първенство, когато и залогът е много по-голям.
Понеже помежду си се състезават отбори, регламентът е специален. В сблъсък между два университета първо се играят три мача по двойки – който запише 2:1 победи, получава една точка. След това всеки сингъл носи нова точка, а в момента, в който един състав има в актива си четири точки – печели.
Като първа ракета и на сингъл, и на двойки, Дария Радулова носи голяма отговорност. Да си част от отбор, означава да играеш за нещо повече от себе си, което е трудно. Но и да получиш подкрепа, когато имаш нужда, което помага.
„В нашия университет има много потенциал. В Щатите има училища, които са насочени повече към академичната част, докато други – към спорта. При нас е по средата и това ми харесва“.
Последното може да се познае и без да бъде изречено. Вижда се на корта, а и може да се усети в онази тъмна част от денонощието, в 05:00 сутринта, когато алармата отново звънне. И предоставя възможност – и днес да се адаптираш, за да станеш по-добър.
