Рафаел Надал даде интервю за сайта на ATP, в което коментира новия музей в Манакор, посветен на живота и кариерата му. Той бе официално открит на 15 май, като носи името „Inside The Legend“ и е разположен на два етажа в комплекса на Rafa Nadal Academy.
„Трофеите не са най-важното нещо в живота. Би ми било достатъчно да ме запомнят просто като добър човек от Манакор“ – каза носителят на 22 титли от Големия шлем.
„Числата са си числа. Те са там и няма нужда да говорим кой знае колко за тях. Мисля, че най-важното е това, което наистина остава, всъщност са нематериалните неща – какъв човек си бил и как си се отнасял с останалите“ – добави „Краля на клея“.
Надал заяви, че е много важно човек да може да отделя личния от професионалния си живот. За него Матадора и Рафа от ежедневието са две различни фигури.
„Винаги съм смятал, че сценичният ми образ, ако мога да се изразя по този начин, не бива да е по-важен от истинската ми същност – човекът, който съм извън корта. Никога не съм си поставял за цел да бъда перфектен или да съм модел за подражание. Просто се опитвам да живея живота си според моята собствена философия и по начина, по който съм възпитан от малък. Ако по този начин давам добър пример за децата и младежите по света, това е чудесно“.
Надал е категоричен, че никога не се е опитвал да си създава изкуствен публичен образ. Рекордьорът по титли от Ролан Гарос е на мнение, че ако не изповядваш искрено ценностите, към които твърдиш, че се придържаш, рано или късно измамата неизбежно ще бъде разкрита.
„Няма как да се преструваш на някой, когото не си, в продължение на толкова много години. Единственото специално нещо при мен, ако мога да оставя скромността настрана за момент, е начинът, по който играех тенис. Не бях по-добър от всички, но от почти всички. В личния си живот обаче съм напълно нормален и обикновен човек“.
Когато стане дума за неговото наследство, Надал говори не само за спортните си постижения, но и за хората, които не са попадали в светлините на прожекторите и без които функционирането на Тура е невъзможно: служителите на ATP и персоналът на турнирите.
„Всички в Тура виждат как се държиш всеки ден с хората, които са невидими за публиката. Те са едни от малкото, които успяват да си изградят напълно реална представа за това що за хора са играчите всъщност. Когато посещавам някой турнир или тенис комплекс, макар напоследък да нямам много време за това, хората обикновено се радват да ме видят. Това ме прави много щастлив“.
Голяма част от новия музей е посветена на най-важното за Надал нещо – семейството му. Част от изложбата включва множество клипове и снимки от детските и юношески години на Надал, като на много от тях той е в компанията на най-близките си хора.
„Семейството ми винаги е било един от най-важните фактори в живота ми, най-вече баща ми. Бих казал че той е човекът, който ми е повлиял най-много. Колкото и дълго и надалеч да съм пътувал, винаги се връщам в Манакор. Никога не съм искал да живея другаде. Най-важното за мен е да бъда на място, където съм щастлив и любимите ми хора са до мен. Това място винаги е било Манакор“.
„Едно от нещата, с които се гордея най-много, е, че все още съм близък с приятелите си от детството, а през годините добавих и още няколко. Това беше една от причините да остана здраво стъпил на земята и да не се самозабравям. Личният ми живот почти не се е променил през последните 20 години и това много ме радва“.
