Никол Христова: Как нещата, които отричаме, се оказват най-добрите решения

 от Dimitar Radev 

В партньорство с:

image

 

Около корта в огромната зала във Вирджиния се събират над 250 души и затаяват дъх. Едно момиче впечатлява с играта си и вече над два часа се бори за всяка точка. Играе не само за своята чест, но и за тази на отбора си, на всеки фен по трибуните и на целия университет Old Dominion. Трябва да затвори серията срещу състава на вирджинския UVA в решителен трети сет под натиска и на големите очаквания, и на високата доза адреналин.

„Губех с 0-3 в третата част. Тогава седнах на пейката и си казах, че не мога да се проваля точно сега. В мен обаче е зародено чувството на победител. Просто станах и обърнах мача. След реализирания мачбол цялата зала гръмна. Усещането беше велико“.

Едно българско име оглася залата – Никол Христова. Капитан на отбора по тенис на своя университет, два пъти избирана за „Най-полезен играч“ и заемаща място в топ пет на колежанското първенство Conference USA и на сингъл, и на двойки през 2014.

nikol hristova

Никол е на 26 години и в момента е треньор по тенис в клуб „Малееви“, където работи от 2015 година насам. Усмивката ѝ се забелязва отдалеч, а позитивната енергия, която носи, заразява всички. Не говори за постиженията си, докато не повдигна темата, а те са наистина впечатляващи. Така разбирам, че е талантлив и много земен човек.

Няколко поредни години Никол става държавна шампионка при девойките, остава на второ място при жените през 2012, а кариерата ѝ като състезател преминава на друго ниво, когато получава спортна стипендия и заминава за САЩ година след това. Как, при такова положение, се стига до решението да спре да играе и да погледне тениса през друг обектив – треньорският?

„В Америка бях четири години“, разказва ни тя. „В даден етап идва момент, в който всичко свършва и знаеш, че няма да играеш повече за отбора. Реалността те удря и си казваш: „Добре, ти завършваш на 23 години и имаш две опции – да спреш или да продължиш. Аз съм реалист и ако не си се реализирал в тениса на ниво топ 50 или 100 след 24-25 години, не смятам, че има надежда да продължаваш. Помислих си: „Ти обожаваш този спорт. Продължи да играеш тенис от другата страна на мрежата. Показвай на хората как се играе, учи ги на различни стилове и техника“.

„За мен треньорството е удоволствие, поддържане на много добра цялостна форма и любов към спорта“, казва тя.

А любовта между Никол и тениса се заражда точно преди 20 години. Когато е на шест и все още посещава детска градина, има възможност да си избере спорт. Веднъж се пробва с плуване, но бързо става ясно, че силата ѝ е с ракета в ръка. Юлия Берберян, в чийто клуб тогава се провеждат тренировките, веднага забелязва таланта ѝ.

„Госпожа Берберян ме откри и се свърза с родителите ми, които в началото не са били много съгласни да се занимавам с тенис, тъй като са искали да наблягам на учението. Впоследствие обаче решиха да ме запишат веднъж или два пъти на седмица в школата на г-жа Берберян. Страшно много ми хареса и скоро започнах да ходя по състезания. Всичко се оказа една въртележка, която те хваща и не те пуска“, споделя Никол.

DSC_7962

И така, между състезател и треньор, между Европа и Америка, тенис пътешествието ѝ започва да преминава през неочаквани обрати. Дори не желае да заминава за САЩ, след като завършва средното си образование в София. Някакво вътрешно усещане обаче ѝ подсказва, че това е пътят.

„При мен явно се случва така, че нещата, които отричам, се оказват най-доброто решение за живота ми“.

„Разумът ми надделя“, споделя Никол. „Казах си, че искам да се състезавам, да видя системата в Америка. Моят бъдещ треньор и помощник-треньорът от Old Dominion University във Вирджиния се свързаха с мен. Дойдоха на крака в България да ме гледат на няколко тренировки и проведоха разговори с мен, за да разберат как виждам бъдещето си там“.

До деня, в който си приготвя багажа, все пак остава с нагласа, че ще опита, но ще се върне, ако не ѝ хареса. „Когато се качих в самолета, осъзнах, че е реално“.

Така започва презокеанското пътешествие на Никол Христова, което ще я отведе до любимите Хаваи, Лос Анджелис, Антигуа и Барбуда, но и ще я изправи пред суровата реалност.

„Системата за тренировки беше изключително жестока. Освен това попадаш на ново място, не познаваш хората, начинът на трениране е съвсем различен. Беше много трудно“, казва тя.

Никол учи връзки с обществеността, медии и комуникации, както и социология – науки, които несъмнено ще ѝ помогнат на корта с взимането на бързи решения и с изграждането на неразрушими връзки с треньори и съотборници. Ще ѝ помогнат и извън него, за да руши лесно бариери между нея и непознати, създавайки приятелства.

„Попаднах на място, в което съумях да балансирам спорта и образованието. Там пораснах и тенисът ми отиде в друго измерение. Треньорът ни смазваше от тренировки и е имало моменти, в които не можеш да продължиш повече, но го правиш заради това, че сте отбор от седем момичета и всяка една разчита на останалите. Попаднах в отбор, в който всички състезателки бяхме като една. Това е рядко срещано. Говорила съм с момичета, които не се понасят с останалите си съотборници. При нас обаче не беше така. Знаехме, че трябва да продължим да тренираме, защото никоя не трябва да проваля другата“, казва Никол.

За нея предстоят тежки месеци, в които е на ръба на физическото и психическото изтощение поради натоварената програма. Индивидуални тренировки, отборни занимания, фитнес, лекции, учене, непрестанни пътувания и липса на сън – Никол е изправена пред всичко това, но любовта към тениса е достатъчно силна, за да разруши всички препятствия. И да донесе гарантиран успех.

От септември до декември всяка година се провежда предсезонна подготовка, а същинската част от колежанските състезания е между януари и април. По време на подготовката Никол участва на индивидуални турнири и трупа ранкинг, който след това определя как ще бъде поставена в отбора на университета.

„Тъй като играех главно първа или втора ракета, напрежението върху мен беше още по-голямо. Не мога да повярвам, че когато завърших, дойде момент, в който да си кажа: „Това беше едно невероятно преживяване“. Пак бих го направила“.

nikol hristova

Conference USA е последното състезание в края на сезона в колежанското първенство. Всяка седмица университетите се изправят един срещу друг и именно там си проличават големите лидери.

Аз имах две доста силни години, в които бях първата в историята на целия тенис отбор, която става най-добър състезател във въпросната седмица от конференцията. Впоследствие започнах да ставам и по-често, а това беше голям успех. Бях и първата в тима по тенис на моя университет, която печели два пъти наградата MVP за най-полезен играч накрая на сезона“, споделя Никол.

„Била съм капитан на моя отбор, което е голяма тежест. Отговаряш за шест други момичета, трябва да ги мотивираш и да ги синхронизираш на едно и също психологическо ниво. Дори треньорът идваше и искаше съвет от мен самата, което ме поставяше под още по-голямо напрежение. Оттам дойде моят нюх към треньорството“, признава тя.

Никол даваше отговори на въпросите ми, преди още да съм ги задал. Способността да мисли бързо вече е естествена с оглед на целия ѝ опит на корта, а лесната комуникация с нея подсказва, че притежава най-важното качество за един треньор.

„Той трябва да умее да определя границата между отношенията наставник – състезател. Да втълпи на човека отсреща, че не му е враг, когато му дава наставления на тренировка, а че просто използва по-богатия си опит за негово добро. Когато говорим за работа с деца, треньорът е по-големият и той прави нещата така, че да ти помогнат да се развиеш“.

Обожава да се занимава с най-малките, но тренира също бивши състезатели или любители, които играят дълги години и поддържат форма. Самата тя играе тенис с голямо удоволствие, а и никога не се пести, когато трябва да покаже най-добрите си умения.

„Хората отстрани много се радват, защото на корта излиза момиче, но топката лети много бързо“, казва през смях Никол.

„Горда съм с играта, която притежавам. Смятам, че играя тенис, който се отличава с техника и прецизност. Всички са ме питали защо целя линията. Не, не я целя. Просто съм достатъчно прецизна и искам всичко да е перфектно. Не на 100, а на 110 процента“.

Любимата ѝ настилка е хард – точно на нея е тренирала в САЩ и дори се е засичала на състезания с полуфиналистката от Australian Open 2019 Даниъл Колинс. Казва, че обича често да излиза на мрежата и именно с този подход е намирала печелившата рецепта.

„Не съм била от хората, които са се старали да се придържат към някого. Израснала съм обаче в ерата на Мария Шарапова, която е моя любимка. В момента страшно много ми харесва София Кенин – тя е млада, психиката ѝ е феноменална и самият факт, че успя да пребори всички в Мелбърн и показа такава топ форма, ме кара да смятам, че ще я гледаме още дълго“, споделя Никол.

А погледнато през треньорския обектив, подкрепя напълно новото правило на WTA, с което наставниците получиха пробен период до края на годината, в който имат право да дават инструкции на тенисистките от трибуните.

„Мисля, че би било полезно за тениса като цяло“, смята младата треньорка. „Едно е, когато ти си на корта и сам решаваш как да действаш в дадена ситуация. Друго е обаче да виждаш играта отстрани. Аз го изпитвам, откакто съм треньор. Трябва някой да ти каже само: „Виж, играй малко повече диагонали“ или пък: „В момента бекхендът ѝ не е стабилен“. Ако някой ти каже две-три думи, нещата стават по-лесни. Когато си състезател, си под огромно напрежение, затова е нужно треньорът да ти помогне и да отключиш друго ниво в играта си“.

„Мисля, че тенисът е достатъчно интелигентен спорт, че треньорите да не злоупотребяват и да не пречат на играта на съперника“.

nikol hristova

Когато с Никол обсъждаме темата за треньорството, си личи колко много е отдадена на професията си. Иска да предаде на останалите целия опит, който притежава.

„Смятам, че ако срещу мен застава дете, което има заложби, дисциплината е на първо място, а забавлението идва след това. Ако детето срещу мен има желание да се научи да играе и идва само за удоволствие, слагам забавлението на първо място. За мен лично обаче дисциплината е най-важна. Трябва да си като робот“, казва Никол.

Да, тенисът е нейният живот, но обича още да пътува, да се разхожда и да гледа сериали. Мечтае само да остане здрава – пореден пример колко твърдо е стъпила на земята.

„Гордея се с човека, който станах. Когато заминах за Америка, бях на 19 години и не знаех какво е да живееш сам, да се изправяш пред предизвикателствата без помощта на родителите си. Научих се, че когато ти се плаче, или пък когато си много щастлив, трябва сам да оценяваш тези моменти и сам да преминаваш през тях“, споделя тя.

И когато отново я връщам към онзи момент с реализирания мачбол, стотиците фенове зад гърба ѝ, експлодиращата зала и гордия отбор по тенис във Вирджиния, Никол казва с усмивка:

„Можеш да станеш каквото пожелаеш, ако вярваш в себе си и следваш мечтите си“.

Димитър Радев, TennisKafe.com

*Волтарен Емулгел “Чисти ръце” е нов продукт.
Познатото облекчение на болката с Волтарен Емулгел вече е в комбинация с апликатор „Чисти ръце“
– за лесно и чисто нанасяне навсякъде и по всяко време, директно върху мястото на болка.

Волтарен облекчава болката, лекува възпалението и ускорява възстановяването.

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.