През септември 2021 г. Ема Радукану си гарантира място в историята на тениса. 18-годишната тогава тенисистка записа 10 поредни победи без загубен сет на Откритото първенство на САЩ, превръщайки се в първата квалификантка, печелила турнира. Триумфът в Ню Йорк обаче не се оказа първият от многото, както прогнозираха голяма част от феновете и експертите.
През последните две години Радукану често имаше проблеми с контузии, като освен това смени няколко треньори за този период. В момента тя отново е извън игра, след като миналия месец претърпя операции на китките и левия глезен. Броени дни, след като лекарите махнаха гипса от ръцете ѝ, британката даде много интересно интервю за The Times, в което разказа за последните две години от живота си, като в същото време повдигна завесата около личния си живот.
„Никога няма да забравя момента след последната точка на US Open 2021. Всички преживени трудности си заслужават за миг като този. Готова съм да премина през всичко, тъй като това е най-красивото чувство, което един тенисист би могъл да изпита. Точно това си обещах на корта в онзи ден. След това действително преминах през много трудности, една след друга. В такива моменти понякога ми се иска да не бях печелила US Open, тъй като тогава всички тези лоши неща може би нямаше да ми се случат. След това обаче си спомням онова чувство, както и обещанието, което дадох пред себе си“ – споделя втората ракета на Великобритания.
Наред с таланта и харизмата ѝ, това, което прави Радукану много привлекателна за глобалната аудитория, е нейната семейна история. Баща ѝ Ян е румънец, а майка ѝ Рене е китайка. Това е един от факторите, благодарение на които нейната популярност бързо надхвърля света на тениса. Броени седмици след титлата от US Open тя бе сред гостите на премиерата на последния засега филм за Джеймс Бонд, а впоследствие бе избрана за „Спортист на годината“ на BBC и стана член на Ордена на Британската империя.
„Трябваше да съзрея много бързо. Когато спечелих US Open, бях много наивна. Това, което осъзнах през последните две години, е, че животът на професионалните спортисти не винаги е приятен и безопасен. Трябва постоянно да си нащрек, защото морето е пълно с акули. Фактът, че бях много млада, накара много хора да смятат, че лесно ще могат да ме използват, за да направят пари. Беше ми трудно да се справя с това. Няколко пъти се доверих на грешните хора и това ме научи да държа приятелския си кръг възможно най-тесен“.
След титлата в САЩ Радукану стана много привлекателно лице за спонсорите. В рамките на броени месеци британката стана лице на световноизвестни брандове като Dior, Evian, Nike, Tiffany, Porsche, HSBC, Vodaphone и British Airways. Приходите ѝ за миналата година бяха в размер на 22 млн. паунда, като в това отношение я превъзхождаха само Наоми Осака и Серина Уилямс. За сметка на успехите в живота, в Тура обаче проблемите ѝ на корта продължават да растат.
„Болката се усили след миналогодишния Уимбълдън. Започнах работа с нов треньор и бях много мотивирана. Сега си давам сметка, че тренирахме повече от необходимото, но стисках зъби и продължавах, въпреки болката, тъй като не исках да изглеждам слаба“.
Болката обаче продължава да се влошава, в резултат на което Радукану трябва да взема продължителни почивки от тениса и нерядко се случва да играе мачове без никаква подготовка. „Страдах не само физически, но и психологически. Винаги се стремя да показвам най-добрата си версия на корта, но знаех, че при тези обстоятелства е невъзможно. Позволих самоуважението ми да зависи от резултатите на корта. След всяка загуба бях много потисната. Имаше дни, в които се взирах в стената в продължение на часове. Приемам нещата много емоционално“.
Фактът, че не може да говори почти с никого за проблемите си, утежнява допълнително ситуацията.
„Когато си в Тура и даваш интервюта, не искаш да разкриваш такава информация и да позволиш на конкурентките да знаят колко зле се чувстваш и колко малко тренираш. Не трябва да показваш картите си, ако мога да се изразя по този начин. Бях под огромно напрежение, тъй като хората очакваха да побеждавам, но никой не знаеше какво всъщност се случва и трябваше да поддържам определена фасада. Беше много трудно. Още съм млада, уча се и правя грешки, но когато правиш грешки пред такава огромна аудитория и всеки има какво да каже, всичко е различно. Понякога животът в Тура е наистина брутален“.
Макар вече да е звезда от световна величина, Радукану все още живее в дома на родителите си – мястото, където винаги намира сила и утеха. Те се запознават в Канада, а впоследствие се местят от Торонто в Лондон, когато Ема е на 2 години. На 5-годишна възраст тя започва да играе тенис с баща си на доста необичаен корт – Ян опъва мрежа на намиращ се близо до дома им паркинг, който се превръща в техния малък Уимбълдън. Скоро тя започва да тренира всеки ден преди училище, а с годините времетраенето на тренировките се увеличава.
„Баща ми ме поощряваше да се занимавам с много спортове. Освен тенис, практикувах още плуване, картинг, мотокрос и баскетбол“ – спомня си Радукану.
Ема започва да посещава най-престижното местно училище – „Newstead Wood“, където става ясно, че притежава завидна математическа дарба. Именно това я кара да иска да се занимава с финанси, подобно на родителите си. „По начина си на разсъждение много приличам на майка ми. Тя работи много, понякога по 16-17 часа на ден“.
Радукану говори много добре мандарин и споделя, че една от мечтите ѝ е да живее в Китай за известно време. „Искам да се потопя в китайската култура, тъй като винаги, когато съм там, се чувствам като у дома си. Това, което много ми харесва в китайците е, че те имат ясно изразено чувство за цел и не считат нищо за невъзможно. Животът в Китай те учи на работна етика, да преследваш целите си без да се оплакваш. Дори да се оплачеш, никого не го интересува. Това прилича много на живота и на обстановката, през която преминавам самата аз“.
Шампионката от US Open 2021 разказва също, че баща ѝ е по-спокойният от родителите ѝ, както и че обича да прекарва време с неговото семейство в Букурещ.
„Баща ми е много спокоен и уравновесен. Точно той е човекът, който постоянно ми повтаря, че се претоварвам и трябва да се щадя. Хората в Румъния са същите – всички там са много забавни и гостоприемни. Едни от най-добрите ми приятелки в тура са румънските тенисистки. Говоря малко румънски и това ми помага в комуникацията с тях. С Габриела Русе сме много близки, а останалите ѝ сънароднички вече ме приемат за почетна румънка“.
Макар да се стреми да води по-спокоен начин на живот, Радукану признава, че ѝ е трудно да го направи. „Опитвала съм да медитирам, но не е за мен. Трябва да се науча да „изключвам „и да давам почивка на съзнанието си, но ми предстои много работа в това отношение. Свикнала съм постоянно да съм активна и затова се чувствам виновна, когато не правя нищо“.
След титлата от US Open Радукану смени няколко треньори, като съвсем наскоро прекрати партньорството си и със Себастиан Захс. На въпроса дали смята, че репутацията, която си създава сред треньорското съсловие, няма да започне да вреди на кариерата ѝ в определен момент, тя отговаря: „В повечето случаи причината за раздялата не бях аз“.
След като стана ясно, че ще пропусне Ролан Гарос и Уимбълдън заради претърпените операции, сега целта пред Радукану е пълното възстановяване и възвръщането на игровата ѝ форма. През ноември тя ще навърши 21 години, но за момента изобщо не планира голямо празненство.
„Вероятно ще тренирам. Винаги съм била много обсесивна личност. Като казвам това, имам предвид, че щом си поставя цел, не се спирам пред нищо, за да я постигна. Кариерата ми е изпълнена с възходи и падения, затова сега се стремя към постоянство и умереност. Много хора смятат, че да си вземаш почивки е грешка, но аз изобщо не мисля така. Напротив – смятам, че това ти помага да се пренастроиш и да се завърнеш с още по-голяма мотивация“.
