Роджър Федерер: Върху младите играчи има твърде много напрежение

Роджър Федерер: Върху младите играчи има твърде много напрежение

Роджър Федерер смята, че тенисът има нужда от революция в областта на взаимоотношенията между играчите и медиите. Маестрото даде доста дълго и интересно интервю пред списание GQ, в което сподели как се чувства на 40-годишна възраст и разкри кога според него ще настъпи правилният момент да се оттегли от тениса. Противно на множество фенове и експерти, швейцарецът също така е сигурен, че един ден ще се появи играч, който ще подобри рекордите на „Големите трима“.

– Как си, Роджър?

– В момента съм до Констанс – голямото езеро, което разделя Швейцария и Германия. Тук съм за фотосесия на Uniqlo, тъй като продължаваме да промотираме новите продукти с пълна сила. Заради ограниченията снимачният екип нямаше възможност да дойде в Швейцария, затова аз отидох при тях в Германия. И ето ме тук, отвъд границата, на десет минути от мястото, където е отраснала съпругата ми. Имахме късмет, тъй като времето не е лошо. Това беше доста приятна изненада, тъй като напоследък в Швейцария има много силни валежи. Днес обаче нямаше дъжд, което е прекрасно.

– Нека поговорим за Уимбълдън и поражението на четвъртфинала. Публиката в Англия те обожава и това е добре известно. Как прие тази загуба? Имаше ли някакво по-специално значение за теб?

– Овациите, които получих тази година, бяха нещо наистина специално. При напускането на корта усетих обичта и подкрепата на публиката. Винаги е много трудно да напуснеш корта на Уимбълдън след загуба, която не е била на финал. След финала има церемония, но в предходните фази просто си вземаш нещата и си тръгваш. В този момент сцената принадлежи изцяло на опонента ти, нямаш място там. Исках да напусна възможно най-бързо, за да може Хуркач да получи овациите и уважението, което заслужи. Сега, когато погледна назад, съм много щастлив и благодарен, че изобщо имах възможността да играя на Уимбълдън. Последната година и половина беше много трудна – претърпях две операции, а възстановяването вървеше бавно. Иска ми се да можех да съм в по-добра форма на Уимбълдън, но въпреки всичко достигнах до четвъртфиналите. Не можеш да приемаш подобно нещо за даденост. Има много добри играчи, които никога не са играли четвъртфинал на Уимбълдън, а аз съм го правил много пъти и затова ми се наложи да погледна нещата от по-различна гледна точка, за да осъзная, че това всъщност е чудесно постижение. Бих казал, че като цяло турнирът беше много добър за мен.

– За всеки друг това би бил огромен успех, но въпреки това изглеждаше доста разстроен след мача.

– Никога не е забавно да губиш. В такава ситуация би трябвало да си разстроен. Ако нямаш нищо против загубите, значи дните ти в този спорт са преброени. Чувствах смесица от разочарование и гняв и непрестанно мислех за това какво можех да направя по-добре не само в последните 20 минути на мача, но и в месеците преди това. В такива моменти през главата ти минават един куп мисли. Непосредствено след двубоя се наслаждаваш на атмосферата, създавана от публиката, но след това минаваш през тунела, прибираш се в съблекалнята и започваш да мислиш: „Какво ще кажа на медиите?“. Всичко се случва много бързо. Една от силните ми страни обаче винаги е била да се съвземам бързо и да анализирам добре ситуацията, да извличам позитиви от всичко случващо се. Пропуснах Олимпиадата, което ме натъжи много, но коляното ми имаше нужда от почивка.

– Веднага след Уимбълдън ли ти стана ясно, че ще пропуснеш Олимпиадата?

– Това решение беше изцяло рационално. Знаех, че не трябва да играя в Токио. По принцип съм готов да заложа всичко, за да участвам на Олимпийски игри или турнир от Големия шлем, но ми беше пределно ясно, че в Токио няма да съм на 100 процента. Вероятно това е част от причината за изражението ми и за всички негативни емоции, които изпитах след мача срещу Хуркач. Това обаче е част от кариерата на всеки спортист. Непрестанно ни се налага да се справяме с подобни неща. Сега трябва да планирам следващите месеци и да установя какво ми предстои.

– През август навърши 40 години. Как се чувстваш от този факт?

– Доста съм развълнуван, макар постоянно да се шегувам колко е ужасно. Помня как се чувствах, когато навърших 20. Мислиш си, че знаеш кой си, но в действителност дори идея си нямаш. На 30 вече си добил известна представа, но на 40 вече си напълно наясно. Животът е хубав – имам съпруга и четири деца. Дъщерите ми вече са на 12 години, а момчетата – на седем. Имаме чудесен живот и не мога да се оплача. Що се отнася до тениса, представянето ми през последните няколко години е бонус за мен. Очаквам с нетърпение следващите 40 години и миговете, които ще прекарвам със семейството и приятелите си, тъй като това ми липсва, когато съм на път. По света има много хора, които водят много труден живот, и затова нещата, които имам, ме карат да се чувствам благословен.

– Наскоро Новак Джокович коментира, че това, че тримата с Рафаел Надал имате по 20 титли от Големия шлем, е невероятно и е доказателство, че никой от вас няма да спре скоро. Какво мислиш за това?

– Това е неговата гледна точка. Вероятно е бил под влияние на адреналина, когато го е казал, тъй като няма как да знае какво е моето състояние и това на Рафа. Все пак е ясно, че го казва с добри чувства. Мисля, че въпреки загубите в Токио и Ню Йорк сезонът на Новак беше феноменален. Ще бъде много интересно да видим как ще продължат кариерите на трима ни. Наистина е невероятно, че имаме по 20 титли от Големия шлем. Когато аз навлизах в тениса, рекордът беше 12, а след това Сампрас го подобри и стигна до 14. През 2009 г. аз го изпреварих, като спечелих 15-ата си титла. Беше невероятно да изравня рекорда му на Ролан Гарос и веднага след това да го надмина на Уимбълдън. Въпреки това обаче мисля, че в момента психологическата нагласа на Надал и Джокович е по-различна от моята. Всеки от нас би искал да печели още, тъй като сме свикнали на това. Няма друг начин да достигнеш до нашето ниво. Както казах по-рано, при нормални обстоятелства не бих бил доволен на четвъртфинал на Уимбълдън, но сега реалността е друга и гледам на нещата от по-различна перспектива.

– Мислиш ли, че някога отново ще видим подобна ера на велики шампиони?

– Да, мисля. Не искам да омаловажавам моите постижения, както и тези на Рафа и Новак, но смятам, че в днешно време е по-лесно да доминираш на повече от една настилка. Преди години нямаше толкова много играчи, които можеха да играят еднакво успешно на всички настилки. Бьорн Борг беше такъв играч, но тогава е било по-различно. Преди играчите не преследваха титла след титла и рекорд след рекорд по начина, по който го правят днес. Сега подобна дългосрочна стратегия е обичайна за топ играчите. Мисля, че един ден ще се появи играч, който ще подобри нашите постижения, но няма да е скоро.

– Сега, като по-възрастен, как усещаш тялото си? Отнема ли ти повече време да се възстановиш в сравнение с преди?

– Това е много интересен въпрос и вероятно всеки 40-годишен активен спортист би отговорил различно, тъй като всички ние сме претърпели някакви контузии. Имах проблеми с гърба, които успях да разреша, но след това се появяват други травми. Най-голямата разлика лично за мен е, че когато си на 20 и имаш проблеми с гърба, няколко дни почивка оправят нещата. Сега обаче болката може да трае дни, седмици, дори по-дълго. Това оказва влияние и върху броя на турнирите, в които участваш. С напредването на възрастта трябва да си по-стриктен относно тренировките и подготовката за мачове. Можеш да избираш дали да правиш подскоци или спринтове, но не и двете наведнъж, както едно време. Трябва да слушаш тялото си и да обръщаш внимание на сигналите, които то ти дава. Когато си на 20 можеш да правиш всичко по всяко време, но на 40 трябва да разпределяш силите си. Честно казано, това планиране ми доставя удоволствие.

– Психичното здраве също е от изключителна важност. Сигурен съм, че знаеш какво се случи с Ема Радукану на Уимбълдън. Ти също игра на високо ниво като тийнейджър, но сега по-различно ли е? Твърде голямо ли е напрежението върху младите играчи?

– Да, мисля, че е така. Следях представянето на Ема на Уимбълдън, както и кариерата на Наоми Осака през последните няколко години. Историите им са невероятни, но е наистина болезнено да виждаш какво се случва с тях, когато не се чувстват добре. Стресът е огромен. Мисля, че голяма част от проблема се корени в социалните мрежи. През първите 10 години от кариерата ми нямаше социални мрежи, имах само уебсайт, но след това вече бяха навсякъде. В светлината на всичко това мисля, че трябва да преосмислим отношенията между играчите и медиите. Аз съм един от играчите, които са изпълнили най-много медийни ангажименти и съм съгласен, че всеки път е едно и също. Всеки път. Мисля, че играчите, журналистите и организаторите трябва да седнем заедно, да поговорим и да решим какво би било най-добре за всички. Трябва ни революция в това отношение или поне еволюция. Нужно е да помагаме и да напътстваме младите играчи повече, отколкото това се случва в момента. Не мога да си представя какво щеше да ми е, ако имаше социални мрежи в първите години от кареира ми. Не знам как бих се справил с това. На всеки десет позитивни коментара има по един негативен, но точно той привлича вниманието ти. Ужасно е. Дори когато се чувствам зле съм задължен да се държа по определен начин пред медиите. Не бива да се забравя, че тенисистите сме професионални спортисти, но също така сме и човешки същества.

– Кой е най-важният удар в кариерата ти?

– Много труден въпрос. Може би онзи форхенд срещу Томи Хаас на Ролан Гарос. Все още говорим за това всеки път, когато се видим. Моментът беше много важен, тъй като спечелих мача, а след това и турнира и така изравних рекорда на Сампрас. Ако онази топка беше аут, а не на линията, вероятно щях да загубя мача. Томи го знае, аз също. Този момент промени хода на мача, а след това изиграх невероятно лято. Явно е било писано.

– Кога според теб ще бъде правилният момент да се оттеглиш от тениса?

– Както всеки спортист, така и аз просто ще разбера, когато този момент настъпи. Не съм от играчите, за които присъствието в тура е самоцел. Все още ми се иска да участвам в демонстративни мачове и да посещавам места, на които не съм бил преди. Феновете са много важни за мен, но не искам да насилвам тялото си. Все още искам да тичам с децата си и да карам ски. Когато дойде времето да се оттегля, просто ще знам.

TennisKafe.com


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH