Световният №8 Андрей Рубльов даде интервю за испанския сайт Punto de Break, в което коментира излъчения наскоро документален филм, посветен на неговия живот. Руснакът си припомни някой от най-ключовите мигове в своята кариера и разказа кой е бил най-тъжният момент в иначе чудесната за него 2020 г.
Андрей дължи любовта си към тениса на своята майка Марина Маренко – една от най-авторитетните треньорки в Русия, която е носител на званието „Заслужил треньор“ и е работила с Ана Курникова. Бащата на Рубльов е боксьор и затова не е изненадващо, че в свободното си време тенисистът упражнява и този спорт, както и баскетбол. Други любопитни факти за него са, че се възхищава на Майк Тайсън, а любимите му групи са Metallica, One Direction, AC/DC и Nautilus Pompilius.
Рубльов сподели защо е решил да заснеме документален филм за себе си. „Исках да споделя част от себе си с публиката, тъй като не го бях правил преди. Sportsru засне филма, за да могат хората да научат повече за мен. Опитах да покажа възможно най-съкровената част от мен. Моето желание беше феновете да разберат през какво съм преминал преди да стана известен. Мисля, че много хора ще харесат филма“ коментира втората ракета на Русия.
Роденият в Москва тенисист си припомни годините на кортовете в местния клуб „Спартак“, където прави първите си стъпки в тениса. „Имам чувството, че съм бил на корта през целия си живот, дори преди да започна да тренирам в клуба. С приятелите ми играехме там по цял ден. Всеки път, когато посещавам ходя там, си спомням за онези времена. Дължа огромна признателност на родителите ми за всичко, което са направили за мен. Благодарение на тях съм там, където съм в момента. Въпреки че понякога се карах с тях през уикендите, защото тогава нямаше тренировки и ми беше много скучно вкъщи“ разказа Рубльов.
Руснакът коментира и пътуването до Испания, което променя живота му. През 2016 г. Рубльов печели първата си титла на ниво Чалънджър, след което заминава за Барселона, където продължава развитието си в академията 4Slam. Един от нейните директори е настоящият му треньор Фернандо Висенте.
„В Испания първоначално ми беше трудно, тъй като резултатите ми не бяха добри. Много хора започнаха да досаждат на родителите ми като ги питаха защо изобщо са ме пуснали там и казваха, че нямам бъдеще в тениса. Непрестанно поставяха под въпрос решението ми да замина и твърдяха, че съм пропилял потенциала си. Аз обаче постепенно подобрих резултатите си и дойде момент, в който вече никой не се съмняваше в мен“ сподели Рубльов.
Миналата година руснакът най-после попадна там, където още в началото на кариерата му много фенове и експерти прогнозираха, че един ден ще бъде – сред най-добрите в света. Рубльов спечели пет титли, повече от всеки друг играч през 2020 г., и завърши сезона като №8 в ранглистата, осигурявайки си място на Финалите на ATP в Лондон.
Тези успехи му донесоха приза за „Най-прогресиращ играч“ на годишните награди на ATP, а Фернандо Висенте бе избран за „Треньор на годината“. Въпреки това не всичко в живота на Рубльов е било перфектно през последните 12 месеца.
„Винаги, когато съм в Москва, ми е много приятно. Чувствам се странно да съм отново в Русия след толкова много години в чужбина. По време на турнирите в Санкт Петербург, Хамбург и Виена бях малко тъжен, защото дните ми минаваха в мачове, тренировки и стоене в хотела. Освен това непрестанно мислех за баба ми и дядо ми. Баба почина през октомври, по време на Ролан Гарос. Тя бе много важен човек в моя живот и затова не ми беше лесно да преодолея случилото се. Титлата в Санкт Петербург беше най-емоционалната в кариерата ми, защото от една страна се радвах на успеха, но от друга бях тъжен, защото баба не беше там, за да го види“ каза 23-годишният тенисист.
На въпроса кои според него са елементите от играта му, които трябва да подобри, Рубльов отговори „Има доста неща, върху които трябва да работя. Слабостите ми не са психологически, а физически. Трябва доста да усъвършенствам движението си по корта. Любопитното е, че когато бях на 13 много хора казваха, че форхендът ми е фантастичен, а няколко години по-късно твърдяха, че това е най-голямата ми слабост. Мисля, че нямам проблеми в това отношение и в момента движението по корта елементът, върху който трябва да работя най-много. Доста съм бавен и трябва да променя това. Медведев е по-силен физически от мен, а освен това е и по-бърз“.
Засягайки темата за Даниил Медведев, Рубльов бе попитан и дали си спомня първата си победа срещу настоящия №4 в света. „Участвах в турнир за пръв път, когато бях на 6 години. В първия мач мой противник беше Даниил Медведев. Това е единствената ми победа срещу него (смее се). Форматът на турнира беше такъв, че сетовете се играеха до четири гейма. Стигнахме до тайбрек, а мачът продължи почти три часа. След това както аз, така и Даниил бяхме напълно изтощени“ каза 1/4-финалистът от Ролан Гарос и US Open.
През следващите няколко дни Медведев и Рубльов ще играят рамо до рамо за националния отбор на Русия в турнира ATP Cup. „Сборная“ ще започне участието си в надпреварата с мач срещу Аржентина на 2 февруари, а на следващия ден руснаците ще се изправят срещу тима на Япония. На 8 февруари започва Australian Open, където няма да е никак изненадващо ако видим нов сблъсък между първите две ракети на Русия в заключителната фаза на надпреварата.
TennisKafe.com
