Габриела Сабатини заяви, че категорично подкрепя евентуалнo сливане на ATP и WTA. За това се заговори за пръв път през 2020, в началото на пандемията от Covid-19, като впоследствие ръководителите на двете асоциации на няколко пъти споделиха, че все по-сериозно се обсъжда подобна възможност. Шампионката от US Open 1990 си припомни и звездния си миг в Ню Йорк, като коментира и как според нея се е променил тенисът през последните десетилетия.
„Мисля, че идеята за сливане на ATP и WTA е чудесна. Доколкото знам, се работи много активно в тази насока и неслучайно виждаме все повече смесени турнири. Би било прекрасно двата Тура да имат общи цели и да се развиват в една посока. Мисля, че евентуалното сливане ще донесе много ползи за тениса“ – каза Сабатини в интервю за аржентинската информационна агенция EFE.
„Смятам, че в момента женският тенис е много по-конкурентен в сравнение с времето, когато аз играех. Тогава имаше няколко големи звезди, които бяха водещите фигури. Сега на много хора може би ще им е трудно да кажат коя тенисистка е №2 или №3 в света, но според мен това не е непременно нещо лошо. През последните години в Тура се появиха много атрактивни тенисистки. Харесва ми да гледам Онс Жабур, както и Каролина Мухова. За Ига Швьонтек няма смисъл да говорим – това, което тя прави, е изумително. Съвременният женски тенис изобилства от невероятни играчи“ – добави бившата №3.
„Поколенията се сменят и технологиите се развиват, което е естественият ход на нещата. В момента физическата сила е много важна както в мъжкия, така и в женския тенис, което от своя страна води до по-малка вариативност от техническа гледна точка. Бих казала, че това е основната разлика между днешния женски тенис и този от преди 20-30 години – сега тенисистките работят много повече върху физическата си кондиция, както и върху куп други неща“.
Сабатини сподели и с какво според нея е допринесло за тениса учредяването на WTA преди 50 години.
„Неравенството между мъжете и жените по отношение на наградните фондове продължава да е проблем, но определено бе осъществен значителен напредък в тази насока. Работата, усилията и саможертвите на тенисистките са съвсем същите като тези на мъжете и затова заплащането също трябва да бъде еднакво. WTA има огромен принос за икономическото развитие на тениса. С течение на годините се организираха все повече турнири, а нивото на конкуренцията непрекъснато нарастваше. В Аржентина, например, продължават да се организират много турнири, въпреки сложната икономическа ситуация в страната и това помага много на местните тенисистки, които не могат да си позволят да играят в чужбина“.
На въпроса дали смята, че ерата на „Тримата големи“ в мъжкия тенис е приключила, аржентинката отговори: „Това е труден въпрос. Спортното дълголетие на тенисистите се повишава и Надал, Федерер и Джокович са най-ярките примери за това. Те останаха на най-високо ниво в продължение на десетилетия и постигнаха неща, които преди тях бяха считани за немислими. Те допринесоха сериозно за това тенисът да се превърне в глобален спорт. Не мога да кажа дали тази ера е приключила, тъй като Джокович продължава да печели титли. Надал ще се завърне догодина, а и не бива да забравяме, че през 2022 г. той спечели два „мейджър“ трофея“.
В заключение Сабатини разказа и за единствената си титла от Големия шлем. „US Open 1990 несъмнено е най-големият ми триумф. Ню Йорк е много специално място за мен, тъй като, освен титлата от Откритото първенство на САЩ, спечелих и два WTA трофея там. Енергията на нюйоркската публика винаги ми е давала сили. Планирам тази година да отида на US Open, за да изпитам това чувство отново“.