Доминик Тийм е едно от главните действащи лица в Тура през последните години – през сезони, в които това не е никак лесна задача. Австриецът коментира пред Der Standard как се е изменил светът на тениса по време на пандемията и колко трудно всъщност е да си част от него в момента:
„Много е загубено. Коронавирусът ни отне красиви неща, като например пътуването и свободното придвижване, но в същото време неприятните останаха,“ сподели той.
„Трудно е да играеш седмица след седмица в подобни условия. Има момчета, които могат да се справят, за които живота в балон е дори предимство, като например Еванс и Бублик. Те имат проблеми с това да се фокусират върху спорта в нормални времена. За тях е чудесно, могат да се фокусират само върху тенис, нищо друго не съществува.“
Световният №4 даде и примери на тежките условия, в които тенисистите играят:
„В Дубай беше екстремно – бяхме заключени, но отвъд турнира течеше нормален живот. Изкарваха ни от хотела в 21:00 ч. и ни извеждаха до празен стадион – не е особено приятно.“
„Откакто се помня, целият ми живот е напълно планиран. Всеки ден, седмица, месец е отделен. Чувствам се по-добре, знаейки какво ще се случи през следващия ден. В момента това е невъзможно.“
Тийм си припомни и последния Australian Open, който имаше две лица – започна с фенове по трибуните, но по средата на турнира трябваше да се лиши от тях.
„Играя един от най-паметните мачове в живота си срещу местния любимец Кирьос, изоставам с 2-0. Атмосферата в Мелбърн беше изумителна, дори хората да не бяха на моя страна. И изведнъж влизаме в карантина. Влязох в съблекалнята късно вечерта, а междувременно стадионът беше евакуиран, все едно се е случил атомен инцидент.“
„Ден по-късно срещу Димитров имаше екстремна жега през един самотен ден. Не успях да се справя със ситуацията.“
Ако всичко бе постарому, най-вероятно при очертаващия се залез на Голямата тройка Тийм щеше да е по-мотивиран от всякога. В настоящата обстановка обаче, ситуацията не е точно такава:
„В продължение на 15 години преследвах целта си да спечеля турнир от Големия шлем, без да поглеждам настрани. Постигнах я. При странни обстоятелства, но това не е важно за мен. По пътя някои неща останаха пренебрегнати – личният живот, справянето с други проблеми и разширяването на личните ми хоризонти. Трябва да направиш нещо за главата си, за своя мозък. Досега всичко бе тенис. Искам да променя това.“
