Стефанос Циципас изрази мнението, че тенисът трябва да се ребрандира по подобие на Формула 1, ако иска да привлече повече фенове. Освен това миналогодишният финалист на Ролан Гарос заяви, че приветства планираните от ръководството на ATP новации, макар да не се интересува особено от политическата чат от тениса. Световният №4 даде интервю за немското издание Tennis Magazin, в което коментира множество интересни теми както от професионалния, така и от личния си живот.
– Стефанос, ти си сред най-големите звезди в мъжкия тенис от няколко години насам. Как се приема това в родната ти Гърция? Увеличи ли се популярността на тениса в страната?
– Имам известна представа, но не мога да кажа категорично, тъй като от няколко години живея в Монте Карло и рядко имам възможност да се прибирам в Гърция. Всичко започна когато стигнах до финала в Барселона през 2018 г. Това бе моментът, в който феновете и медиите в родината ми започнаха да се интересуват от мен и да следят всеки мой мач. Последва финалът срещу Надал в Торонто. През последните години интересът на гърците към тениса стана огромен, но заслугата не е само моя. Мария Сакари също играе чудесно и постигна много успехи. По време на пандемията тенисът бе най-практикуваният спорт в Гърция заради изискванията за социална дистанция. Всички играеха и гледаха тенис. За съжаление в момента наионалният ни отбор по футбол не е толкова силенм колкото беше преди няколко години, но тенисът запълни тази празнина в сърцата на гърците.
– Успяваш ли да се движиш свободно по улиците, когато си в Гърция?
– Честно казано, не ми е никак лесно да се разхождам по улиците на Атина или дор в предградията. Израснах в малък град с население от около 15 хил. души и съм изградил специална връзка с местните, защото знаят, че играя тенис от дете. Не ми е никак лесно да се почувствам по този начин на което и да е място, тъй като и двамата ми родители са треньори по тенис и на практика израснах по хотели. Хората в Гърция много се вълнуват, когато ме видят и напълно разбирам това. Понякога е малко изтощително, ако се опитвам просто дасе разходя и да прекарам един тих и нормален ден, но това е част от живота на професионалните спортисти и всички трябва да го приемем.
– Тази обич кара ли те да усещаш напрежение?
– Не, защото постепенно се научих как да се справям с това. Иска ми се да можех да се движа по-свободно по улиците, но както казах, ситуацията е такава, каквато е.
– Част си от ATP Тура вече седем години. На какъв етап от кариерата си смяташ, че се намираш?
– Това е много добър въпрос. Бих казал, че съм на етапа, в който съм си поставил много високи цели по отношение на титлите и позицията в ранглистата. На няколко пъти бях близо до титла от Големия шлем и трябва да намеря начин да направя тази последна крачка, на която не бях способен досега.
– Колко близо смяташ че си до дебютната си титла от Големия шлем и първото място в ранглситата?
– Много близо. Миналата година завърших като №3, което е най-високото ми класиране до момента, но операцията на лакътя определено забави прогреса ми. Въпреки това обаче смята, че кариерата ми се развива добре и имам съвсем реален шанс да достигна върха скоро.
– Ти си един от лидерите на своето поколение заедно с Даниил Медведев и Александър Зверев. Смяташ ли, че един от вас ще наследи Надал, Федерер и Джокович като доминираща фигура в мъжкия тенис или ще наблюдаваме битка между няколко играчи?
– Има много млади тенисисти, които притежават потенциала да печелят най-големите титли и не знам дали зрителите са готови за това. Във всеки спорт има само по няколко герои и това е част от очарованието. В продължение на две десетилетия това бяха „Тримата големи“, а виждаме, че Рафа и Новак все още играят на най-високо ниво. Роджър вече не е в Тура, но това не променя факта, че той също бе един от героите, които гледах като дете. Сега има доста повече играчи, които са способни да достигнат подобно ниво. Не съм сигурен обаче дали това ще допринесе за нарастването на популярността на тениса, тъй като харизмата на Надал, Федерер и Джокович едва ли някога ще бъде достигната.
– Какво според теб трябва да променив в играта си, за да повишиш още повече своето ниво? Какво обсъждате най-често с баща ти и Патрик Муратоглу?
– Триамта говорим непрекъснато. Винаги съм обичал да играя агресивно, да излизам на мрежата и да се стремя да пласирам уинъри. Не обичам да чакам опонентът ми да допусне грешка. Дефанзивният подход никога не ми е допадал. Също така обаче не искам да съм от онези играчи, които просто „блъскат“ топката. Стремя се да играя интелигентно. Мисля, че мога да подобря играта си на мрежата и това е причината да участвам и в турнири на двойки. Сервисът ми също би могъл да се подобри още, макар че отбелязах сериозен прогрес в това отношение през последните 2-3 години.
– Имаш ли любима настилка?
– Ако трябва да посоча една, бих казал клей, тъй като на нея постигнах най-големите си успехи до момента – двете титли в Монте Карло и финалът на Ролан Гарос. Въпреки това обаче мисля, че играя добре и на останалите видове кортове. Настилката няма голямо значение за мен. Много ми харесва да играя на трева и бих искал да имаше повече такива турнири.
– Турът ще претърпи сериозни промени през следващите няколко години. Продължителността на ATP 1000 турнирите ще бъде удължена, като също така се планира провеждането на Мастърс на трева. Интересува ли те политическата част от спорта?
– Не я следя толкова много и не участвам в нея. Знам, че хората, които управляват нашия спорт, имат много добри идеи. Тяхната задача е да популяризират тениса по най-добрия възможен начин. Лично аз приветствам иновациите. Тенисът трябва да се ребрандира, за да привлече повече почитатели. Формула 1 го направиха и през последните години станах голям фен. Те наистина свършиха страхотна работа по отношение на привличането на нови публики и представянето на моторните спортове по атрактивен начин. Виждам подобен потенциал и в тениса. Можем да вдъхновим и привлечем още повече хора. Да ги накараме да играят и гледат тенис, да подкрепят непрестанно любимитеси играчи и така да превърнем спорта ни в едно огромно парти.
– Самият ти си доста активен в социалните мрежи. На какво се дължи този твой интерес?
– Харесват ми предимствата, които социалните мрежи предоставят и най-вече множеството начини, по които можеш да комуникираш с хората. Въпреки това обаче се опитвам да не прекарвам много време в тях, защото психологическите ефекти биха могли да бъдат много негативни. Зависимостта от социалните мрежи е много сериозен проблем, който не бива да бъде пренебрегван. Причината да използвам социалните мрежи е че те ми дават възможност да споделям креативната си страна с хората: видеа, снимки, текстове. Харесва ми това, че мога да изразя себе си и да споделя своите изживявания с феновете.
– Някои от филмите ти са на много професионално ниво. Надяваме се, че краят на кариерата ти като тенисист все още е далеч, но когато този момент дойде, планираш ли да се посветиш на киното поне в някаква степен?
– Мисля, че всички талантливи хора се опитват да бъдат креативни. Не знам дали аз съм талантлив, но много хора казват, че е така. Имам много интереси и винаги съм се стремял да проправя своя собствен път и да се отличавам сред останалите. Възможно е да се посветя на киното в бъдеще. Много би ми харесало да се изявя като актьор, режисьор или продуцент. В момента обаче приоритетите ми са други и нямам време да мисля за тези неща.
