Стан Вавринка разкри, че преди година много сериозно е обмислял да прекрати кариерата си, но в крайна сметка любовта към играта е взела връх. Трикратният шампион претърпя две операции на стъпалото, заради които бе извън игра в продължение на една година, но през март се завърна и днес ще участва на Уимбълдън. Носителят на три титли от Големия шлем даде много интересно и откровено интервю пред The Player’s Tribune, като разкри как е успял да запази състезателния си дух след многобройните трудности.
„Ще бъда честен и ще разкрия, че по това време миналата година обмислях оттегляне от тениса. Чудех се дали някога отново ще играя на Уимбълдън. След като оперираха стъпалото ми през март 2021, първоначалният план бе да се върна на корта след няколко седмици. След това обаче ми казаха, че ще се наложи втора операция, и знаех, че седмиците ще се превърнат в месеци. Бях наясно, че ако изобщо успея да се завърна, ще бъда на 37 години и вече няма да съм същият играч“ – започва разказа си Stan The Man.
„Знаех колко болезнена ще бъде рехабилитацията, тъй като преминах през нещо подобно през 2017 г. Най-лошото е, че дори да има прогрес, не винаги можеш да го забележиш. Рехабилитацията е много изтощителна и от психическа гледна точка, тъй като процесът е много дълъг и всеки ден се прибираш изморен вкъщи. В такива моменти започваш да размишляваш, да правиш равносметка на кариерата си и да търсиш източници на мотивация. Неизбежно започваш да си задаваш тежки въпроси като дали ще можеш да тичаш отново, дали има смисъл да продължаваш и дали това наистина е нещото, което искаш. Моят най-голям талант винаги е бил обичта към тежката работа. Има нещо прекрасно в това непрестанно да тестваш собствения си лимит“ – добавя бившият №3.
Вавринка върна лентата към самото начало – когато е започнал да играе тенис като дете, след което си припомни и някои от ключовите моменти в дългогодишната си кариера.
„Когато започнах да играя тенис на 8-годишна възраст, дори не си мечтаех да спечеля титла от Големия шлем. Исках просто да бъда професионален тенисист. Щях да съм доволен на място в Топ 100. Родителите ми бяха едиснтвените, които вярваха, че мога да стигне по-далеч от това. Именно те ми помогнаха да направя първите си крачки в спорта, в който се влюбих за цял живот“.
„Дори когато станах професионалист, продължавах да не мисля за „мейджър“ титли. Участието на Олимпийските игри в Пекин беше сбъдната мечта и щях да се насладя максимално на изживяването дори ако не бях спечелил златен медал. По-късно, когато за пръв път изпаднах от Топ 10, започнах да се съмнявам в себе си. Бяха минали пет години от триумфа в Пекин, а още не бях дсотигал дори до полуфинал на Големия шлем. Знаех, че правя нещата по правилния начин, но въпреки това започнах все по-сериозно да се съмнявам, че някой ден ще достигна върха“.
„През 2013 г. започнах да работя с Магнус Норман. Отделихме голямо внимание не само на слабостите в играта ми, но и на тези в психологическата ми нагласа. Резултатите не закъсняха – завърнах се в Топ 10 и играх на полуфинала на US Open. Когато отидох в Австралия следващия сезон все още не вярвах, че мога да спечеля титлата, но бях достигнал най-доброто си ниво и в крайна сметка вдигнах трофей то Големия шлем в три поредни години. Изживявах мечтите си, но тогава се появи болката в стъпалото. На 32 години трябваше да се подложа на операция. Това бе момент, в който трябваше да приема реалността, но оставих негативните мисли настрана и дори не ми хрумна да прекратя кариерата си. Ако запазиш позитивната си нагласа, значи си направил първата крачка. Точно така се завърнах тогава, както и сега“.
Двукратният четвъртфиналист на Уимбълдън за пореден път подчерта важността на това да гледаш позитивно на нещата дори когато изглежда, че всичко е срещу теб.
„Както казах, след двете операции миналата година обмислях оттегляне. През 2017 г. възстановяването ми беше много дълго и трудно и се съмнявах, че ще мога да го направя пак. Скоро след това обаче погледнах на нещата от различна перспектива – същността на целия ми живот беше да се изправям, след като съм бил повален. Точно затова си направих и татуировката, за която толкова говореха“.
„След втората операция бях наясно какво искам. Не исках да се оттеглям, тъй като все още обичам тениса. Все още се наслаждавам на тренировките и смятам, че мога да играя на високо ниво. Най-важното от всичко обаче бе това, че не исках кариерата ми да приключи с контузия. Не исках да се сбогувам по този начин. Не бях сигурен дали ще мога да играя отново, но реших, обичам тениса твърде много, за да се откажа без да съм опитал“.
Въпреки всички трудности, Вавринка отново е на Уимбълдънтри години след последното си участие. Още в първи кръг обаче го очаква много сериозен опонент – световният №13 Яник Синер.
„В момена се чувствам добре. Завърнах се на корта едва през март, но съм много щастлив, че отново съм на Уимбълдън. Предвид малкото игрова практика през последните месеци ми е ясно, че трудно ще стигна до заключителните фази. Това, което има значение, обаче е всекидневния труд, който полагам. Ако продължа да правя нещата по правилни начин, ще съм доволен, а ако се чувствам добре в края на лятото, ще си поставя по-амбициозни цели. Искам отново да се изкача в ранглистата и да спечеля титла. Не говоря за титла от Големия шлем, а за каквато и да е. Ще съм доволен и на ATP 250 трофей“.
„Преди това обаче трябва да се почувствм готов, а в момента не съм. Осъзнавам, че това еп оследният етап от кариерата ми. Остават ми две или най-много три години и искам да им се насладя. Най-добрият начин да го направя е да си създам възможност да спечеля титла, а мога да го направя само ако тествам лимита си“.
В заключение Вавринка разказа и за мача си срещу Франсис Тиафо на турнира в Куинс, за да илюстрира колко много продължава да обича тениса.
„Вероятно се чудите дали все още се наслаждавам на всичко това – потта, охлузванията, болката? Нека ви разкажа следното преди да завърша: преди няколко седмици играх срещу Франсис Тиафо на турнира в Куинс. Поставих се под голямо напрежение, зашото исках да видя дали все още съм способен да печеля важни мачове. Слънцето грееше, атмсоферата беше страхотна. Изиграхме три оспорвани сета за 2 часа и 47 минути. Той имаше възможност да сервира за мача, но някак намерих най-добрия си ритъм точно когато имах най-голяма нижда от него. спечелих със 7-6, 6-7, 7-6. Играх страхотно, а публиката бе невероятна. Удивителен момент“.
„Два дни по-късно обаче си припомних, че вече съм на 37 години. Едва движех краката си и бях напълно изтощен както физически, така и психически. Въпреки това обаче исках да изиграя още един мач“.
