Да спечелиш аплодисментите на знаменитости като на Серина Уилямс и Наоми Осака е нещо, с което малцина могат да се похвалят. Ако за много други потупване по рамото от най-великата в историята би било повод за гордост, то за първата ракета на България Виктория Томова това е просто част от пътя към пробива й в топ 100.
От свещения централен корт на Уимбълдън и тишината, която смразява кръвта, през смазващите жега и влага в Япония, до някои от най-екзотичните места – най-добрата българска тенисистка ни отвежда на пътешествие отвъд играта. Показва онова лице, което професионалните тенисисти, а и въобще спортисти, много рядко разкриват: човешката гледна точка на едни нечовешки изпитания. Извън асовете, уинърите и статистиката.
Срещаме се няколко седмици след мача ѝ срещу бившата номер 1 Наоми Осака. Ентусиазмът от мача още се усеща във Виктория. Въпреки че на терена Виктория и Наоми са сами една срещу друга, разликата в хората, които пътуват с тях и щабовете зад гърба им е много голяма.
„До Хирошима пътувах 34 часа – смених три полета, економи класа. Бях само с баща ми”, казва тенисистката.
Дали Виктория Томова обича този начин на живот, е трудно да се каже с абсолютна категоричност. Тя просто не може без него, защото се е превърнал в толкова важна част от нея, колкото важна е добрата книга в дъждовна неделя следобед. И ако метеорологичните условия биха могли да оказват влияние върху настроението, то рязката им промяна, както и тази на обстановката въобще, е нещо, с което Вики напълно е свикнала.
Днес играе срещу неизвестна за широката аудитория опонентка в Кроаси-Бобур, а седмица по-късно е в заглавията на всички световни медии след мач срещу Серина Уилямс. Или Наоми Осака:
„Срещу Осака бях на по-високо ниво, отколкото срещу Серина. В началото тя беше малко притеснена. Имах тактика да правя къси топки. Може би трябваше да рискувам повече. Можеше и да победя. Имам нужда още няколко такива мача”.
Пожелаваме й ги от все сърце, защото за нас публиката, те също са удоволствие.
Виктория бе много близо до победата срещу Наоми Осака, водеше с пробив и в двата сета, но не успя да запази предимството си и отстъпи с 5-7 3-6.
За да стигне до среща с Осака, тя преодоля две поставени състезателки в квалификациите, след което обърна Ализе Корне в първи кръг.
“Не искам да се сещам за този мач”, смее се Виктория Томова, когато я питаме за срещата ѝ с Ализа Корне. „Корне и на други мачове взима медицински таймаути, очаквах такива номера. Но тя е много опитна, гледа „Shot-clock“-a и сервира като остане една секунда. Знам ѝ козовете, но все пак ми влияе”.
В момента Виктория е в България и се готви за мачовете си. До края на годината смята да играе в Унгария и в Китай, а в началото на 2020 всички планове и надежди са свързани с Australian Open.
Гледаме малко от тренировката ѝ на ТК “Левски”, където Виктория има тренировъчен мач срещу състезател. Баща й я следи отстрани, а треньорът ѝ – от съседния корт. Всичко е толкова истинско, че се вълнуваме като на реално състезание и тихо коментираме всеки уинър или пропуск.
Тенисът на Виктория е удоволствие за очите – спокойна игра, без излишни емоции. Казва, че никога не чупи ракети, просто не е такъв типаж.
Отстрани погледната Виктория изглежда приятно дисциплинирана. Същата е и по време на снимките, които правим за Тенискафе.
„Предимно играя с момчета, които са ми спаринг партньори. Но никога топката не е идвала толкова мощно, както в мача срещу Серина. Имах чувството, че се отмествам назад. Тя има страхотно чувство в китката и прави уникални къси диагонали. Тя винаги взима топката отпред, няма връщане назад”.
След подобни мачове от „тежка категория“ винаги е трудно да се върнеш към рутината в ежедневието си. Едновременно искаш още малко да си под светлината на прожекторите, но и знаеш, че трябва максимално бързо да се мобилизираш, да си стъпиш здраво на краката и да продължиш напред.
Разбира се, животът не е само тенис. Дори и този на Виктория Томова. И ако тя обича да играе срещу Серина, то ще се изненадате какво не обича:
„Да разглеждам забележителности по местата, на които играя. Обичам в свободния си ден да си почивам и да правя нещо, което не е свързано с тениса.”.
“Обичам планината – разсейва ме и ме зарежда положително. Нямам много свободно време. И две седмици да съм в България, се чудя какво да направя по-напред. Половината ми ден е в тренировки, а през другата трябва да върша толкова много неща.
Тук в България е и приятелят ѝ, с когото се запознават на тенис кортовете – той е в публиката, защото не е тенисист, но е приятел на брат ѝ. Сега той е плътно до нея, брои точките, които могат да се вземат от различните турнири и ѝ помага много с плановете. Виктория казва, че той знае някои неща от логистиката около големия тенис по-добре от нея.
Най-важният план пред Виктория Томова, разбира се, е да влезе в топ 100. Но ако я питате за този дебют, не очаквайте някоя крилата фраза за постигане на мечти. По-скоро план за действие.
Пълният разговор на екипа на „Тенискафе“ с Виктория Томова можете да чуете в петък, когато ще бъде публикуван новият епизод на „Подкастът Tennis Cafe“.
TennisKafe.com
