Маркета Вондроусова изписа името си със златни букви в историята на чешкия тенис, спечелвайки титлата на Уимбълдън. Триумфът в „All England Club“ ѝ донесе прогрес от цели 32 места в световната ранглиста, като от днес тя заема рекордната за нея 10-а позиция. Освен това Вондроусова стана едва третата чешка шампионка в турнира след Яна Новотна (1998) и Петра Квитова (2011, 2014).
„Винаги ми се е струвало невъзможно да спечеля Уимбълдън, тъй като израснах на клей. Играя добре и на хард, но тревата бе много странна и трудна настилка за мен. Играх полуфинал за девойки на Уимбълдън, но това бе най-доброто ми постижение. Предходните ми участия при жените не бяха особено успешни. Исках просто да се опитам да спечеля няколко мача. Случилото се е наистина невероятно“ – каза родената в Соколов тенисистка в интервю за WTA Insider.
– Кога усети, че започваш да играеш наистина добре на трева?
– Преди участието ми в Берлин тренирах на тревни кортове в близост до Прага. Условията са много по-различни, но беше достатъчно, за да мога да свикна с движението, изискващо се за тази настилка. Това много ми помогна. След това изиграх няколко силни мача в Берлин и стигнах до четвъртфинал. Помислих си, че на Уимбълдън може би няма да съм много зле. Когато видях жребия, не бях оптимистка, тъй като Кудерметова и Векич са чудесни тенисистки и се представят много добре на трева. Казах си, че просто ще дам всичко от себе си и ще видя какво ще стане.
– Кои бяха най-важните промени, които направи в подготовката си за сезона на трева?
– На тази настилка сервисът е много важен и затова трябва да си на високо ниво в това отношение. Необходимо е да си психически устойчив, за да печелиш подаванията си, тъй като един пробив може да реши всичко. Ретурът също е от голямо значение. Мисля обаче, че най-важното бе придвижването по корта. Винаги съм се справяла добре на клей и хард, но на трева се чувствах много бавна. Не мога да посоча точният момент, в който това се промени.
– Какво променя за теб фактът, че вече си шампионка от Големия шлем?
– Това е нещо, което никой не може да ти отнеме. След като спечелиш първата си „мейджър“ титла, вече си по-спокоен, но в същото време искаш още трофеи. Сега на гърба ми ще има мишена, тъй като освен шампионка от Уимбълдън, вече съм в Топ 10 и всички ще искат да ме победят. Според мен обаче това е приятно напрежение.
– Сподели, че често си разговаряла с Каролина Мухова по време на Ролан Гаорс, където тя стигна до финала. Това помогна ли ти в подготовката за Уимбълдън?
– Сега, когато си спомням за това, ми е смешно, тъй като нейните очаквания за Ролан Гарос бяха точно като моите за Уимбълдън. Каза ми, че според нея ще се представи много зле. След това обаче стигна до финала и не бе никак далеч от това да го спечели. След края на мача плаках, бях много тъжна. След Ролан Гарос се видяхме в Прага, поговорихме и тренирахме заедно няколко пъти.
– Това, че си споделила с нея опита от първия си финал на Големия шлем, помогна ли на самата теб по някакъв начин от психологическа гледна точка?
– На Ролан Гарос 2019 бях много млада и не успях да се справя със ситуацията. Барти игра без никакво напрежение и просто ме смачка. Изобщо не се насладих на момента. Сега осъзнавам, че да играеш финал на Големия шлем само на 19 години е невероятно постижение, но тогава бях много тъжна. Не спирах да плача и си обещах, че ако някой ден отново стигна до такъв мач, ще се насладя на изживяването, дори да загубя. Преди финала на Ролан Гарос говорих с Мухова и ѝ казах точно това – да се наслади на момента. Мисля, че го направи, и това ме радва.
– Как планираш да отпразнуваш успеха?
– Не съм мислила много по въпроса. Със семейството и екипа ми ще изпием по няколко бири, след това ще видим (смее се).
