Да играеш тенис, въпреки че си болен от Паркинсон. Така най-кратко звучи вдъхновяващата история на Андрю Райт, местен играч от Нотингам, която бе разказана от Британската тенис асоциация и която със сигурност ще ви накара възможно най-скоро да отидете на корта.
Както при повече от нас, тенисът е огромна част от живота на Анди. Играе във всеки възможен момент, гледа професионалистите по телевизията. В края на 20-те си години дори работи като треньор на пълен работен ден.
„Започнах да играя тенис късно, на 17-18. Едва в университета започнах да играя организиран тенис. След университета продължих, започнах да работя като треньор да играя с много добри състезатели. По това време се роди първия ми син и си спомням, че се учеше да пълни по тенис корта“, разказва той.
На 33 обаче идва тежката новина – Анди е диагностициран с Болестта на Паркинсон, при която постепенно движенията на тялото стават все по-затруднени, за да се стигне до момента, в който и най-елементарните дейности стават невъзможни.
„След като бях диагностициран, моментално спрях, бях извън тениса 6 години“, споделя Райт. „Виждах дезориентация в способностите ми и не можех да го приема. Не знам дали и при другите хора е така, но може би имах нужда да предефинирам кой съм аз с тази нова новина.“
Но 6 години по-късно Анди се решава – отива отново на корта и започва да играе с приятели!
„С Анди прекарваме много време на корта откакто се завърна. Става все по-добър с всеки път, хубаво е да видя, че още може да се развива“, споделя приятелят му Джейсън.
„Не мисля, че вече мога да подходя сериозно, защото да си на корта е толкова забавно. И виждам много ползи от играта и ефект върху моите симптоми на Паркинсон. Бих казал, че се чувствам най-нормален, когато съм на тенис корта. Наистина е така. В даден момент днес ще ми е трудно да измина разстоянието до колата ми, но когато съм на корта мога да тичам, да се движа, да сервирам и да скачам. Странно е, но докато продължава, ще продължавам да се наслаждавам“.
„Играта ми се завръща, което е чудесно. Никога не съм вярвал, че това ще се случи. Искам да стана възможно най-здрав, за да мога да го използвам. Малко повече физиотерапия, малко работа със специалиста по Паркинсон, за да видим дали мога да продължавам да правя повече от очакваното“.
