Новак Джокович и Карлос Алкарас имаха безупречна статистика по пътя си към финала на Уимбълдън. И двамата загубиха само по един сет за шест изиграни мача, а в играта им срещу останалите съперници рядко се виждаше слабост.
В един финал, в който тенисистите са на изключително високо ниво, много дребни неща могат да направят разликата.
И, ако изключим влиянието на опита, историята и психиката, има параметри от играта, които статистически могат да бъдат измерени.
Джокович и Алкарас показаха изключително качество по отношение на форхенда си, а представянето им по отношение на този удар може да бъде решителен фактор.
Испанецът има предимство във форхендите по правата, като прави повече уинъри (8.6 срещу 6.4) и кара съперника да прави повече грешки (5.6 срещу 3.0). Освен това и скоростта на този удар е по-висока спрямо тази на Джокович – 78.6 mph срещу 78.2 mph.
Форхендът по правата е ударът, който Джокович подсигурява повече, като 84.7% от топките са в корта, докато при испанеца статистиката показва 81.7.
От центъра на корта Джокович много рядко пласира форхенди в аут. 92.3% от ударите му са в корта, а средната скорост е 81.2 mph.
Алкарас обаче прави повече уинъри, играе с повече топ спин и кара съперника да допуска повече грешки.
*Данните са предоставени от Tennis Insights
Световният №1 обича да бяга на форхенда си, когато получава топка на бекхенд, а предостави ли му се подобна възможност, гледа да извлича максимума.
Алкарас прави близо два пъти повече уинъри при т.нар. Inside In форхенди (14.4 срещу 6.7).
Това е и един от най-опасните му удари, а с оглед на това, че освобождава почти целия корт, за да го играе, е очаквано да търси и максимална агресия.
Джокович обаче има повече уинъри, когато играе Inside Out форхенди, а от всяка позиция има показател, по който неизменно води пред Алкарас – % удари в корта.
