На 27 април своя 25-и рожден ден празнуваше един човек, когото мнозина твърдят, че ненавиждат. Той чупи ракети, говори срещу опонентите си, кара се със съдиите, обижда фенове и напуска корта, когато си пожелае. От друга страна обаче, същият този човек се грижи за най-нуждаещите се, дарява средства и променя животи със своите каузи. И макар тези, които твърдят, че го мразят заради първото, със сигурност го обичат поне с една част от сърцето си заради второто.
Ник Кирьос е феномен в съвременния тенис. С поведение като на Джон Макенроу и с талант, който може да се конкурира с този на състезателите на върха. Австралиецът достигна до №13, а в момента е 40-и в света. Преди четири години проби и спечели първите си три титли на ниво ATP – в Марсилия, Атланта и Токио. През 2018 добави трофея в Бризбън, а миналия сезон вдигна отличията в Акапулко и Вашингтон.
Макар да не е печелил Мастърс или „мейджър“, макар да не е пробил в топ 10, никой не се съмнява, че въпросът е само дали Кирьос го иска, а не дали го може.
За феновете Ник Кирьос винаги ще си остане лошото момче на тениса, но момче с добро сърце. Всеки преценява сам какво да е отношението му към ексцентричния австралиец. Тези няколко случки са като микрокосмос на цялата кариера на тенисиста – редуване на издънки и върхове, на добри с лоши постъпки.
А ако трябва да използваме тенис терминологията – след всяка двойна грешка, Кирьос забива ас, след удар в мрежата идва „хотшот“ между краката, а след всяко спъване е ред на плонж, след който бива записан красив уинър. Всички искаме да гледаме красивите изпълнения на Ник на корта и извън него.
Ето и 25 минути с единствения по-рода си Кирьос:
